Р Е Ш Е Н И Е   № 60   София, 25.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 27 януари  две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                       АЛБЕНА БОНЕВА       при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 394 /2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на 4-то гр.отд. с определение № 1* от 14.08.2009г по настоящето гражданско дело № 394/2009г на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 24.11.2008г по гр.д. № 162/2002г в частта в която не се произнесъл по евентуално предявения иск за заплащане равностойността на движимите вещи,предмет на наемен договор в размер на 5 713.50 лева. ВКС е приел че съществения за спора въпрос-щом като движимите вещи,предмет на договора за наем,не са били открити и по делото не е имало данни,че съществуват-дали наемателят е длъжен освен да ги върне след приключване на наемното правоотношение,но и ако липсват-да заплати на наемодателя тяхната равностойност-е бил разрешен в противоречие на други решения на Добричкия окръжен съд и че това противоречие следва да се отстрани с постановяване на ново решение от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК. В касационната жалба се поддържа,че в обжалваната част решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното: Оплакванията са основателни. По делото е било установено,че на 10.07.2006г в гр. Д. е бил сключен договор за наем на движими вещи,със страни: наемодател „Албена-2 000 С. и инженеринг” ЕООД гр. Д. и наемател В. А. А. и със срок за ползване на вещите 10.07.2006г – 10.08.2006г като изрично е било отбелязано ,че за т.н. „хюнебеци- телескопични опори с товароносимост до 2 000 кг и шперплат-срокът за ползване бил не по-малко от 30 дни. Ползването на наетите вещи трябвало да стане срещу наемна цена от 24.69 лева дневно и при първоначална вноска от 740 лева и съгласно т.5 от договора,след изтичане на срока наемателят бил длъжен да върне вещите” в състояние,отговарящо на това,в което е прието,като се има предвид естественото изхабяване, при положена грижа на добър стопанин”. Към договора е имало протокол,подписан от двете страни,за предадени 150 бр. хюнебеци- 3 куб.м., 128 м. тръбно скеле-тръби от 5 и от 2 метра, 45 броя жабки и съединители 25 броя. Не е било спорно по делото,че ответникът-наемател след като е взел вещите,не е платил нито наемната цена,нито че ги е върнал. По въпросите за осъждането му да заплати дължимия наем в размер на 6 449.03 лева за времето от 11.08.2006г до 12.04.2007г заедно със законната лихва, считано от 24.04.2007г до окончателното й изплащане,за сумата 323.44 лева,представляваща уговорена неустойка за вредите от неизпълнението и за присъдените в полза на ищеца „Албена-2 000 С. и инженеринг” ЕООД гр. Д., разноски, решението на Добричкия окръжен съд е влязло в сила. Производството е висящо по евентуално предявените искове-ако движимите вещи липсват или са унищожени, може ли да се присъди тяхната равностойност,а така също и в частта за направените по делото разноски. Въззивният Добрички съд е приел,че след като бил уважен главния иск-искът за връщане на предадените под наем движими вещи, не следвало да има произнасяне по евентуално съединения иск-искът за присъждане равностойността на вещите,при положение и че не е имало доказателства,те да са били унищожени или че не съществували. Върховният касационен съд приема,че така изразеното становището е неправилно. Не първо място не е било вярно, че по делото е имало някакви данни за съществуването на движимите вещи. През цялото производство по делото ответникът не е бил намерен и неговото призоваване е ставало чрез „Д”. Съответно не ги е имало и дадените под наем движими вещи,необходими за строителни работи. Освен това с исковата молба ищецът „ инженеринг” ЕООД предявил няколко обективно съединени искове- иск по чл.232 ал.2 ЗЗД и иск по чл.233 ЗЗД,претендирал неустойка по чл.92 ЗЗД и обезщетение за ползване на вещите след прекратяване на наемния договор. Алтернативно претендирал и заплащане стойността на движимите вещи,които предоставил на наемателя под наем. Първоинстанционният районен съд в гр. Д. ги е приел за общо разглеждане и това съединение на исковете е било допустимо,тъй като: Евентуалното обективно съединение на исковете е било допустимо по силата на чл. 103 ГПК /отм/, 210 ГПК /действащ/ щом като са били спазени условията, предвидени в същия текст от закона, а именно двата иска да са предявени с една искова молба, между едни и същи страни, да са подсъдни на един съд и да се разглеждат по реда на една и съща процедура. Обстоятелството, че предметът на отделните искове е бил различен е било без значение. В случая именно предметът е следвало да се очаква да бъде различен, защото при наличността на останалите посочени по-горе, изисквания на чл. 103 ГПК/отм/ ,чл.210 ГПК ако и предметът не е бил различен, не е щяло да има няколко иска, а един и същ иск. А в действителност в хипотезата на съединяването на искът за връщане на предоставените под наем движими вещи с искането за присъждане на парична равностойност ,не е имало взаимно изключване, защото се касало до евентуално субсидиарно съединение на два иска, които са имали общи неща в основата си и са поставили второто искане условно само в случая, когато движимите вещи вече са били унищожени и не са съществували. В подкрепа на изложеното е и текстът на чл. 414 ГПК /отм/, според който, ако присъдената вещ не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. Ако тази равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал този лист, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица. Следователно, щом като във фазата на изпълнителното производство се допуска съединяване на възможността за реализиране на правото за предаване на вещта с правото да се търси нейната равностойност в случай, че вещта не е налице, не е имало никакво основание да се отрече възможността това съединяване да бъде осъществено още във фазата на исковото производство, което разполага с много по-големи възможности за неговото правилно разрешение. Кредиторът по сключения договор с исковата си молба е имал правото да иска връщане на наетите вещи.. Аналогично право той е имал и в изпълнителното производство по силата на посочения чл. 414 ГПК/отм/ или чл.521 ал.2 ГПК- нов. При това положение не би могло да се поддържа, че той не би могъл да направи същото още в самото начало при завеждането на иска си чрез предявяването на един евентуален иск, с който да търси връщане на движимите вещи , или тяхната равностойност, когато те не са били налице. С оглед на това Върховният касационен съд приема, че е допустимо евентуалното обективно съединяване на исковете за връщане на наетите под наем движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато не са налице. Приема, че по начало е допустимо и алтернативното съединяване на иска за връщане на наетите движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност , защото както се посочи, правото на избор в случая е предоставено на ищеца, който избира по кой от двата начина да се удовлетвори. Решаващият съд е длъжен да се произнесе както по главния иск, така и по алтернативния,защото двата иска имат различен предмет и единия е функция от другия, но само ако е налице второто условие-движимите вещи да не са налице,да не се намират в ответника или да са развалени /вж.чл.521 ал.1 ГПК/. В конкретния случай Добричкият окръжен съд не се е произнесъл по евентуално предявения обективно съединен иск за заплащане на липсващите движими вещи,чиято стойност е определена в размер на 4 692 лева съобразно заключението на тричленната експертиза. Произнесъл се е по искът за предаване владението върху тези вещи,но това разрешение на спора не е удовлетворило ищеца. Той е обжалвал решението на въззивния съд именно в тази част-искал е не предаване на вещите,а присъждане на тяхната равностойност. За това решението на Добричкия окръжен съд следва да се отмени в частта в която са уважени исковете за предаване владението върху движимите вещи,предмет на спора и да се постанови ново решение с отхвърляне исковете за предаване на владението. А по втория иск-искът за заплащане равностойността на вещите,делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав,тъй като не е извършено процесуалното действие-произнасяне по втория иск и това е съобразно разпоредбите на чл.293 ал.3 ГПК. Този съд следва да се произнесе и по исканията за разноските,които страната-жалбоподател е направила както пред Върховния съд,така и пред въззивната инстанция при двете разглеждания на делото. На основание гореизложеното Върховният касационен съд         Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решението на Добричкия окръжен съд от 24.11.2008ггр.дело № 162/2008г в отхвърлената част на исканията за разноски и в частта, в която е оставено в сила решението на Добричкия районен съд от 24.04.2008г по гр.д. № 954/2007г осъждащо В. А. А. да предаде на „Албена-2 000 С. и инженеринг” ЕООД гр. Д. владението върху 150 броя телескопични опори / хюнебеци/, 128 м.тръбно скеле, 45 бр. жабки и 25 броя съединители, предмет на прекратения договор за наем № 342 от 10.07.2006г ,като в осъдителната част на исковете,вместо което постановява: ОТХЪВЛЯ исковете, предявени от„Албена-2 000 С. и инженеринг” ЕООД гр. Д. срещу, В. А. А. с ЕГН ********** от гр. Д. за предаване на владението върху 150 броя телескопични опори / хюнебеци/, 128 м.тръбно скеле, 45 бр. жабки и 25 броя съединители, предмет на прекратения договор за наем № 342 от 10.07.2006г. ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав,който да се произнесе по алтернативно предявените искове за заплащане равностойността на движимите вещи, предмет на договора за наем от 10.07.2006г и за направените по делото разноски за всички инстанции и за тези пред ВКС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: