Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 07 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП ЮЛИАНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 178/2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл.348, ал.1,т.1 НП . Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внчхд № 6/2011г. на Окръжен съд съд гр.Ловеч и нчхд № 812/10 г. на Районен съд гр.Ловеч за отмяна на постановените по тези дела въззивно решение и присъда. В искането се изтъкват доводи за допуснато нарушение на закона с искане за признаване на подсъдимите М. Р. Д. и И. П. Д. за невинни, и оправдаването им по обвиненията за престъпление по чл. 148, ал.2, изр.1, вр. ал.1,т.3, вр. чл.147, ал.1, т.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Според искането подсъдимите са признати за виновни за несъставомерно деяние. Обстоятелствата посочени в инкриминираната от частното обвинение тъжба не са позорящи, а представляват оценка на поведението на частните тъжители - двамата полицаи, относно изпълнението на задълженията им по служба. Те съдържат критика за демонстрирано пристрастие към противната страна при решаване на конфликта, в който са участвали подсъдимите, в рамките на упражняване правото им на лично мнение. Навежда се и съдебна практика на ЕСПЧ относно правото на свободно изразяване на лично мнение, което изключва наказателната отговорност за престъпление клевета. Представителят на ВКП в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Пред Върховния касационен съд осъдените М. Р. Д. и И. П. Д., редовно призовани, не се явяват и не изпращат свой процесуален представител. Частните тъжители и граждански ищци Б. К. К. И Г. И. Г., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техен процесуален представител. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в съгласие с изискванията на закона в чл. 419- чл. 421 НПК. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нчхд№812/2010 год. на Ловешкия районен съд подсъдимите М. Р. Д. И И. П. Д. са признати за виновни в това, че на 17.11.2009 год. в подадена от тях жалба вх.№ 9577/17.11.2009 год. до РПУ на МВР гр.Ловеч, в съучастие като съизвършители са разгласили позорни обстоятелства, както следва : „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е поводът…, че …дошлите полицаи, не са реагирали”, по отношение на полицейските служители Б. К. К. и Г. И. Г. в качеството им на длъжностни лица при изпълнение на службата им , поради което и на основание чл. 148 ал. 2 изр.първо, вр.ал. 1, т. 3, вр. чл. 147 ал. 1 ,вр. чл .20, ал .2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК са осъдени ,всеки от тях на глоба от по 2 500 лв. и на обществено порицание за всеки от тях, което да се изпълни по радиовъзела в с.Радювене. Подсъдимите са оправдани да са разгласили позорните обстоятелства публично по чл. 148 ал.2 във връзка с ал. 1 т. 1 НК. Осъдени са солидарно да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди по 400 лв. за всеки от гражданските ищци, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 17.11.2009 год., до окончателното изплащане на главниците, а за разликата до предявените размери, исковете са отхвърлени. Присъдени са разноски и държавна такса. С въззивна жалба срещу присъдата, подадена от подсъдимите чрез защитата им, е образувано внчхд № 6 /11 год. на Ловешкия окръжен съд по което с решение №38/18.04.2011 год. присъдата е изменена и наложените им наказания глоба са намалени по размер за всеки от тях на по 1 500 лева, а в останалата част присъдата е потвърдена. Съдилищата са изяснили фактическите обстоятелства от предмета на делото въз основа на събраните и проверени съгласно правилата на НПК доказателствени източници. При проверката ВКС констатира, че приетите за установени фактически положения са получили незаконосъобразна правна оценка в атакуваните съдебни актове. Изводите, че в жалбата си подсъдимите М. Р. Д. и И. П. Д. до Началника на РУ на МВР, гр.Ловеч, до Районния прокурор, гр.Ловеч, до Началника на Противопожарна охрана в с.г., и до Министъра на вътрешните работи са разгласили позорни обстоятелства срещу частните тъжители, са в противоречие с данните по делото и с очертаните в закона обективни и субективни признаци на престъплението по чл.147, ал.1 НК. ВКС намира, че съдържанието на инкриминираните изрази в частната тъжба не сочи на признаците на престъплението, за което подсъдимите са признати за виновни и осъдени. В процесната жалба до посочените институции подсъдимите са описали недоволството си от намесата на частните тъжители – полицейските служители при РПУ гр.Ловеч, Б. К. К. и Г. И. Г. при упражняване на служебните им функции по опазване на обществения ред на процесната дата в рамките на битов инцидент , в който участници са подсъдимите и техните съседи - свидетелите В. С., Г. С. и З. С. с размяна на обиди, закани и физически конфликт. На мястото на инцидента в с.Радювене, Ловешка област, полицаите – частни тъжители по делото Б. К. К. и Г. И. Г., са разговаряли с участниците в конфликта, съставили са протокол за предупреждение на основание чл. 63 от ЗМВР на свид.З. С., и изготвили докладна записка до Началника на РУ на МВР – Ловеч. Въпреки намесата на полицаите, Д. са останали недоволни от дейността им. Неодобрението от качеството на работата на полицаите са изразили в жалбата си от 17.11.2009 год. до Началника на РУ на МВР, гр.Ловеч, до Районния прокурор,гр. Ловеч, с копия до Началника на Противопожарна охрана в с.г., и до Министъра на вътрешните работи, в която са заявили инкриминираните в тъжбата изрази, че: “полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода…”,както и, че: ”дошлите полицаи, ... не са реагирали…”. ВКС намери, че решаващите съдилища неправилно са извели съдържанието на изнесените в жалбата оплаквания като обстоятелства , „позорящи” за тъжителите. По съдържание тези изрази не засягат честта и доброто име в обществото на частните тъжители, а носят единствено лична оценка от възприятията им, в рамките на свободно изразената от тях воля, съдържаща критика за действията на полицаите по повод упражняване функциите им по опазване на реда и защитата правата на гражданите. Данните по делото сочат, че осъдените подсъдими не само не са нарушили правни забрани, а са упражнили конституционно гарантираното им право на жалба по въпроси във връзка с защитата на техните права и законни интереси. В инкриминираната в частната тъжба жалба липсват твърдения за факти и обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на полицаите, а има оценки за тяхната работа, която Д. са възприели като небезпристрастна и необективна. Тази оценка не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, защото е плод на вътрешни преживявания и възприятия на засегнатите лица.Няма обективни обстоятелства , които да опровергаят или да потвърдят верността на тези субективни възприятия . Налице са съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. За разлика от мненията и оценките , каквото представлява съдържанието на инкриминираната жалба, „позорящите” факти и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. Ето защо, безпредметен за преценката на наказателната отговорност на подсъдимите Д. е бил правният анализ на съдилищата в атакуваните актове върху фактическите данни за изхода от проверката по повод инкриминираната жалба, които не сочат за нарушения в работата на полицаите. В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (спр.. Р № 80-98-II н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото Обзървър и Г. срещу Великобритания ; решението по делото Р. срещу България). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, за които подсъдимите са били осъдени, не се съдържат твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителите обстоятелства. В конкретния случай осъдените Д. са упражнили права, регламентирани в чл. 39 от Конституцията на РБ ( Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си. Съгласно чл. 56 от Конституцията на РБ те са упражнили и правото си да сигнализират компетентните органи за констатирани нередности и за да защитят пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. Реализирайки тези си права, подсъдимите не са осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета". Известно е от правната теория, че разгласяването, на позорно обстоятелство за другиго винаги е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, защото то засята честта и доброто име в обществото на адресата на това позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води до засягане на обективната му чест и достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Неверността на този факт макар да не е фактическо обстоятелство от състава на престъплението, трябва да съпътства деянието, в противен случай то не се наказва, защото верността му винаги изключва наказуемостта на деянието ( по арг. от чл. 147, ал. 2 НК и чл.9, ал.2). Тези основни положения от правната теория водят до извода и по конкретното дело, че за да е извършено деянието клевета, средството на клеветата трябва да е факт , а не е оценка , мнение, критика на факт. В случая установеното по делото поведение на осъдените Д. е израз на правото им на жалба и на свободно изразяване на мнение, и не е противоправно и престъпно. При тези данни ВКС счита , че жалбата на осъдените Д. не съдържа инкриминираните в тъжбата позорящи обстоятелства за частните тъжители. Налице е основание за възобновяване на производството по делото по чл. 422, ал. 1,т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. Необходима е намесата на ВКС съгласно правомощията по чл.425, ал.1,т.2 НПК, при упражняването на които, след възобновяване на производството по делото, атакуваните съдебни актове следва да бъдат отменени и подсъдимите – оправдани по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.2, изр.1, вр. ал.1,т.3, вр. чл.147, ал.1, т.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Липсват и елементите на деликт по чл. 45 ЗЗД в инкриминираното поведение на подсъдимите, който е основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди. Ето защо, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, предявените срещу подсъдимите граждански искове за обезщетение на причинени на частните тъжители и граждански ищци неимуществени вреди от деянието. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящият състав Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внчхд №6/11 год. на Ловешкия окръжен съд и ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по същото дело въззивно решение №38/18.04.2011 год. и присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нчхд№812/2010 год. на Ловешкия районен съд. ПРИЗНАВА подсъдимите М. Р. Д. И И. П. Д. ЗА НЕВИНОВНИ в това, на 17.11.2009 год. в подадена от тях жалба вх.№ 9577/17.11.2009 год. до РПУ на МВР град Ловеч, в съучастие като съизвършители, да са разгласили позорни обстоятелства, както следва : „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е поводът…” дошлите полицаи, не са реагирали”, по отношение на полицейските служители Б. К. К. и Г. И. Г. - в качеството им на длъжностни лица, при изпълнение на службата им, и ги ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 148 ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147 ал. 1 , вр. чл .20, ал .2 НК. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ от гражданските ищци Б. К. К. и Г. И. Г. срещу подсъдимите М. Р. Д. и И. П. Д., за присъждане солидарно на обезщетение, за всеки от тях, на по 1 500 лева неимуществени вреди от деянието. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: