Р Е Ш Е Н И Е №72 София, 21 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети януари …........ 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Красимир Харалампиев................... ЧЛЕНОВЕ: ..Севдалин Мавров ............................. ..Даниела Атанасова ........................... при секретар .. Лилия Гаврилова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .......... изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НЧХД № .. 2317 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд е с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 126 от 15.05.2012 год., постановена по ВНЧХД № 1013/12 год. по описа на Окръжен съд –гр.Стара Загора, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. Н. И. по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 2 НК. В искането се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, по-конкретно - липса на мотиви за постановяването на осъдителните първоинстанционен и въззивен съдебни актове за престъплението по чл. 130, ал. 2 НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият не се явява и не се представлява. От последния е подадена молба – становище, с която моли искането на Главния прокурор да бъде уважено. Частният тъжител Й. Д. Д. се представлява от упълномощения си повереник, който намира искането за неоснователно при липса на заявените нарушения на процесуалния закон. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: С присъда № 203 от 28.09.2011 г. по н.ч.х.д. № 100/2011 г. на Районен съд – гр.Раднево подсъдимият И. Н. И. е признат за виновен в това, че на 21.09.2010 год. в с.Тополяне, общ. Раднево, обл. Стара Загора, казал нещо унизително за честта и достойнството на Й. Д. Д. от същото село в негово присъствие – обида, за което и на основание чл. 146 ал. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда И. е признат за виновен и в това, че на 21.09.2010 г. в /населено място/, е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болки и страдания на Й. Д. Д., за което и на основание чл. 130 ал. 2 НК е осъден на глоба в размер на 100 лева. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено най – тежкото наказание – глоба в размер на 1000 лева. Предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди от нанесената обида е уважен в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието и е отхвърлен в останалата му част до 5000 лева като неоснователен и недоказан. Уважен е и този за причинената лека телесна повреда в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, като е отхвърлен същият до първоначално предявения размер от 2000 лева. В тежест на И. са присъдени и направените по делото разноски в размер на 700 лева и дължимата държавна такса по гражданските искове в уважената им част в размер на 100 лева. С атакуваната пред настоящата инстанция по реда на глава ХХХІІІ от НПК присъда № 126 от 15.05.12 г., постановена по ВНЧХД № 1013/2012 г. на Окръжен съд – гр.Стара Загора, първоинстанционната присъда е отменена В ЧАСТТА, с която подсъдимият И. Н. И. е признат за виновен в това, че на 21.09.2010 г. в [населено място], общ. Раднево, казал нещо унизително за честта и достойнството на Й. Д. Д. от същото село в негово присъствие - обида, и на основание чл. 146 ал. 1 НК е осъден на глоба в размер на 1000 лева, като подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 21.09.2010 г. в [населено място], казал унизителни думи за честта и достойнството на Й. Д. Д. от същото село, в негово присъствие – „идиот”, „майка ти ще еба” и „подлец”, за което и на основание чл. 146 ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на 1000 лева. С новата въззивна присъда И. И. е признат за невинен на същата дата да е казал унизителни думи за честта и достойнството на Й. Д. в негово присъствие – „мръсник”, „нехранимайко”, „боклук с боклука ти” и „идиот мръсен” и оправдан за това обвинение по чл. 146 ал. 1 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание – глоба в размер на 1000 лева. В тежест на И. са възложени и направените по делото разноски в размер на 250 лева. В останалата ЧАСТ първоинстанционната присъда е потвърдена, в това число и по обвинението по чл. 130, ал. 2 НК. Искането на Главния прокурор за възобновяване на НЧХД № 100/2011 год. на Районен съд – гр.Раднево и отмяна гр. Стара Загора в потвърдителната и част за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводът за допуснати от Окръжен съд – Стара Загора съществени нарушения на процесуалните правила, обоснован с липсата на мотиви в съдебните актове както на първата, така и на въззивната инстанция относно престъплението по чл. 130, ал. 2 НК и липсата на анализ на доказателствената съвкупност в тази насока, е лишен от фактическо и правно основание. Мотивите на постановените от Районен съд –гр. Раднево и Окръжен съд – гр. Стара Загора присъди в тази част са достатъчно изчерпателни. Постановяването на първоинстанционната осъдителна присъда за процесното деяние е резултат от обстоен анализ и съпоставка на всички свидетелски показания, дадени в хода на съдебното следствие пред Районен съд – гр Раднево. Нанасянето на телесна повреда от И. на Д. е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите М. Р. и Р. В., ценени ведно с тези на останалите свидетели по делото. Изложени са и достатъчно подробни съображения относно причините, поради които не са кредитирани показанията на Н. И. – съпруга на осъдения, анализирани и съпоставени с тези на Р. и В., с оглед проведените между И. и Р. и И. и В. очна ставки, както и с показанията на двамата полицейски служители – А. и И.. По делото е установено, че свидетелят Т. не е очевидец на извършените от И. деяния, поради което и на показанията му правилно не е дадена вяра. Отчетена е заинтересоваността на свидетелите И. и Т.. Законосъобразно обясненията на И., досежно извършените от него деяния, съставомерни по чл. 146, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 НК, са отхърлени като защитна позиция. От своя страна, въззивният съд, макар и възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е допуснал преразпита на свидетелите Р. и В., направил е собствен анализ на доказателствата по делото и оценка достоверността на дадените пред него обяснения от подсъдимия. Не е налице и нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, защото мотивите на въззивната присъда, предмет на настоящата проверка, съдържат обстоен отговор на всички доводи, изложени и поддържани в подкрепа на защитната позиция на подсъдимия и процесуалния му представител, мотивирани са и основанията, поради които не се възприемат. Предвид установените фактически положения, материалният закон е приложен правилно, поради което бланково заявеният в искането довод за несъставомерност на деянието е неоснователен. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като приема, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 126 от 15.05.2012 г., постановена по ВНЧХД № 1013/12 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: