1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 гр. София, 15 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 669 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Л. Х., чрез защитника му адвокат В. Я. от АК – [населено място] и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. Г. Г., чрез повереника й адвокат В. О., срещу постановената от Софийския градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, по внохд № 5558 / 2013 година нова присъда № 182 от 18 юни 2014 година, след частична отмяна на присъда от 18 октомври 2013 година на Софийския районен съд, НО, 20 състав, по нохд № 2085 / 2011 година по описа на този съд – относно осъждането за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и относно гражданския иск. С жалбата си подсъдимият Х. оспорва потвърждаването от въззивния съд на осъждането му по обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК, като претендира отмяна на новата въззивна присъда в тази й част и оправдаването му по това обвинение или връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. се възразява оправдаването от въззивния съд на подсъдимия Х. по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК и отхвърлянето на гражданския иск, като се претендира отмяна на въззивната присъда в тази част и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Н. Х. участва лично и със защитника си адвокат Я., който поддържа касационната жалба при направените в нея възражения и изложени подробни доводи и съображения, които намира, че ги подкрепят. Идентично на това е изразеното от подсъдимия Х. становище в рамките на упражненото от него право на лична защита. Жалбоподателката-частен обвинител и граждански ищец Д. Г. също участва лично в съдебното заседание. Поддържа подадената касационна жалба и искането за отмяна на въззивното решение и оставяне в сила на постановената от първоинстанционния съд присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и оставяне в сила на новата присъда на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи: С постановената от първоинстанционния съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. Л. Х. както следва: - за това, че на 29. 11. 2010 година, в [населено място], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден на глоба в размер на 100 (сто) лева. Оправдан е частично да е крещял „Качвайте се по колите”, като част от изпълнителното деяние на престъплението; - на същата дата и същото място се заканил на Д. Г. Г. с убийство, с думите „ще ви изпозастрелям” и като насочил към нея газово-сигнален пистолет и това заканване би могло да възбуди у Г. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден на пробация, съдържаща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка за срок от по шест месеца и с периодичност на мярката по т. 1 два пъти седмично; - зачетено е предварителното му задържане за срок от 24 часа при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР; - осъден е да заплати на Д. Г. Г. обезщетение за причинени й неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3000 (три хиляди) лева, заедно със законните последици, като гражданският иск до пълния му размер от 10000 лева е отхвърлен като неоснователен; - присъдени са направените по делото разноски в полза на държавата и в полза на частния обвинител и граждански ищец, като са възложени в тежест на подсъдимия Х.; - вещественото доказателство по делото – газово-сигналния пистолет, е отнет в полза на държавата. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Х., чрез защитника му адвокат Я.. След проведено въззивно съдебно следствие и извършена проверка на присъдата, съдът е постановил атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова въззивна присъда, с която: - отменил е присъдата в частта й относно осъждането на подсъдимия Х. по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК и в частта й относно уважаване на гражданския иск и вместо това, - признал е подсъдимия Х. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК, - отхвърлил е изцяло предявения от Д. Г. граждански иск; - отменил е присъдата и в частта й относно разноските и е възложил на подсъдимия да заплати тези, свързани с осъждането му по чл. 325 от НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Новата присъда на въззивния съд е атакувана по касационен ред от подсъдимия Х. – относно потвърждаването на осъждането му за престъпление по чл. 325 от НК и от частния обвинител и граждански ищец Г. – относно оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК и отхвърлянето на гражданския иск. Процесуалното развитие на делото и правното естество на атакувания съдебен акт като нова присъда на въззивния съд, както и съдържанието на касационните жалби, налагат обсъждането на предварителния въпрос за тяхната допустимост. По жалбата на подсъдимия Н. Х.: ВКС намира касационната жалба за недопустима и съображенията за това са следните: Поначало новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК), са включени в кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК. Това законодателно решение е обусловено от естеството на този съдебен акт, с който въззивният съд за първи път и по различен начин решава основните въпроси на процеса – извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по коя норма на закона и каква отговорност следва да понесе подсъдимият за него, т. е. въпросите за вината и отговорността. В съответствие с това, в чл. 336, ал. 1 от НК са регламентирани и хипотезите, при които на въззивния съд са предоставени правомощията да постанови нова присъда – да осъди (оправдан подсъдим), да оправдае (осъден подсъдим) или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (ако е имало обвинение за това пред първата инстанция), при това при спазване на изискванията на ал. 2 на чл. 336 от НПК относно съответното и надлежно сезиране. Или иначе казано, с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните въпроси на процеса – тези за вината и отговорността. В конкретния случай, въззивният съд е направил точно това по отношение на обвинението срещу подсъдимия Н. Х. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като го е оправдал изцяло по това обвинение, по което той е бил осъден от първоинстанционния съд. Не така стоят нещата обаче с произнасянето на въззивния съд по отношение на обвинението по чл. 325 от НК, за което подсъдимият също е бил осъден от първата инстанция. Това осъждане въззивният съд е потвърдил изцяло и то именно е оспорено пред касационната инстанция. При това положение, не би могло да се приеме, че съдебният акт на въззивния съд по отношение на осъждането на подсъдимия Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК представлява нова присъда по смисъла на чл. 336 от НПК. Тази констатация не се променя от факта на назоваването на съдебния акт като „присъда” и от общото произнасяне в него и по двете обвинения (иначе не би могло и да бъде) - от значение е съществото на произнасянето на съда и въпросите, които се решават с постановения съдебен акт. При тези съображения, произнасянето с атакувания съдебен акт на въззивния съд по отношение на осъждането на подсъдимия Х. за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, остава извън кръга на касационния контрол, очертан в чл. 346 от НПК. Затова жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство, образувано по повод същата жалба, следва да бъде прекратено. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец Д. Г.: ВКС намира и тази жалба за недопустима и това е така, защото: Поначало, процесуалният закон обвързва правото на обжалване най-общо с наличието на правен интерес, т. е. когато и доколкото са нарушени права и законни интереси на страната в процеса. Правото на гражданите да обжалват съдебните актове, които засягат техните права и законни интереси, произтича от Конституцията на РБ и е гарантирано от НПК. Упражняването на това право се осъществява чрез надлежно подаване на жалба, която е процесуална предпоставка за образуване на производство пред съответния по-горен съд. Законът свързва упражняването на правото на обжалване от процесуалните субекти в наказателния процес с определени изисквания към тях за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде жалбата. В съответствие с предмета на инстанционния съдебен контрол тези изисквания са диференцирани, както при въззивната, така и при касационната жалба – чл. 320, ал. 1 и чл. 351, ал. 1 от НПК. С оглед специфичния характер и естество на касационния контрол, са специфични и изискванията към подателите на касационни жалби и протести – чл. 351, ал. 1 и 3 от НПК. Несъблюдаването им рефлектира не само върху деволутивното действие на жалбата – чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК, но и върху задължението и възможността на третата инстанция да упражни правомощията си по образуваното касационно дело. Също така е известно, че пределите на касационната проверка, на която служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят и на искането, което се прави. В случая, частният обвинител и граждански ищец Г., чрез повереника си адвокат О., е сезирала касационната инстанция с жалба, която не позволява да се извърши касационната проверка, макар по принцип да е налице правният интерес на страната за обжалване на новата присъда на въззивния съд. И това е така, независимо че страната не е упражнила правото си на въззивно обжалване, защото присъдата на въззивния съд решава по нов и различен начин въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Х. по отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК и по отношение на гражданския иск. От лаконичното съдържание на жалбата обаче, не могат да бъдат изведени дори и по косвен път каквито и да било касационни основания за проверка на постановената въззивна присъда. Формално посочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК не са подкрепени с доводи и съображения за тяхното наличие. Общо формулираното твърдение за „доказаност” на обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК „по безспорен и несъмнен начин”, не дава възможност за извършване на конкретна проверка от касационната инстанция, в резултат на която да бъдат дадени и конкретни отговори. Макар в жалбата изрично да е посочено, че ще бъдат представени допълнителни съображения за основателността й, това не е сторено в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК. Известно е, че нарушението на материалния закон е самостоятелно касационно основание и позоваването на него предпоставя неоспорена от обжалващата страна фактическа обстановка или констатация на третата инстанция за надлежно установяване на фактите, след извършена проверка в рамките на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оценката на въззивния съд по същество на доказателствените източници по делото обаче няма как да бъде проверена от третата инстанция при условие, че жалбата не съдържа твърдения в рамките на основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – т. 4 от НПК. Позоваването в жалбата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК буди недоумение, при положение, че се оспорва оправдаване на подсъдимия по повдигнато му обвинение. Би могло да се обобщи, че жалбата не съдържа каквито и да било правни доводи по повод конкретния атакуван съдебен акт и в подкрепа на формално заявените касационни основания. Поради това, ВКС преценява жалбата за негодна да предизвика осъществяване на правомощията на касационната инстанция за проверка на атакуваната въззивна присъда. Като процесуално недопустима, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено, поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Н. Л. Х. срещу нова присъда № 182 от 18 юни 2014 година, на Софийския градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, по внохд № 5558 / 2013 година. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния обвинител и граждански ищец Д. Г. Г. срещу същата присъда. ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 669 / 2015 година на ВКС, І-во наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.