Р Е Ш Е Н И Е № 86 [населено място], 17.08.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 616 по описа за 2015г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. А. Р. срещу решение № 651 от 10.11.2014г. по в. гр. дело № 1051/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 1259 от 01.07.2014г. по гр. дело № 3628/2013г. на Окръжен съд Пловдив и [фирма] е осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите, [населено място] сумата 300 лв. – разноски по делото за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са уважени предявените от Комисията за защита на потребителите, [населено място] искове с правно основание чл. 146 във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 6 и т. 18 ЗЗП, чл. 186, ал. 3 ЗЗП във връзка с чл. 379 ГПК, като: 1/ прогласена е нищожността на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с решение № ОУ-014/10.05.2008г.; 2/ ответното дружество е осъдено да преустанови нарушението на колективните интереси на потребителите, като отстрани неравноправните клаузи на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от съдържанието на посочените Общи условия в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 3/ ответното дружество е задължено в едномесечен срок от влизане на решението в сила да огласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник, както и чрез съобщение, направено на интернет страницата на дружеството; 4/ ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 416,28 лв. – разноски по делото, и по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер 80 лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи, че няма законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и се позовава на свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че оспорваните клаузи от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия са неравноправни. Поддържа становище, че законовата уредба, уреждаща преноса на електрическа енергия /чл. 91 и чл. 93 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм./, чл. 128 и чл. 131, ал. 3, 4 и 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /действаща/ и чл. 98а от Закона за енергетиката/, предоставя на потребителите възможност да влияят върху съдържанието на договора и предвижда и гарантира индивидуалното им участие при договарянето на разпоредбите. Според касатора, неупражняването на правото да договаря индивидуално не води до извод, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите, нито че същите не са уговорени индивидуално. В касационната жалба е направено оплакване за недостатъчност на мотивите във въззивното решение относно приетото значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и за липса на мотиви относно обстоятелството, че от обхвата на действие на ЗЗП автоматично са изключени небитовите клиенти по смисъла на § 1 т. 33а ДР на ЗЕ и дори процесните клаузи от Общите условия да бъдат обявени за нищожни поради неравноправност, то това би намерило приложение единствено по отношение на битовите клиенти, ползващи се от закрилата на Закона за защита на потребителите. Като нарушение, водещо до неправилност на обжалвания акт, касаторът посочва и несъобразяване на основните принципи на енергийното право, имащи за цел да осигурят устойчиво развитие в сектора и които са в интерес не само на дружествата – лицензианти в сектор „Енергетика“, а и на обществото като цяло – договорна свобода, предотвратяване на възможност за злоупотреба с право, равнопоставеност на страните и правна сигурност в оборота, добросъвестност. Касаторът моли решението на въззивния съд да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не е обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация Комисия за защита на потребителите, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Димитрова оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност и обоснованост на въззивното решение и постановяването му при спазване на материалния закон и съдопрпоизводствените правила по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил на 09.02.2015г. Моли решениято на въззивния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди заявените касационни основания и становища на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от Комисията за защита на потребителите, София искове с правно основание чл. 146 във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 6 и т. 18 ЗЗП, чл. 186, ал. 3 ЗЗП във връзка с чл. 379 ГПК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд относно неравноправността на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с решение № ОУ-014/10.05.2008г. Изложил е съображения, че предвидената в чл. 54, ал. 2 от Общите условия възможност за [фирма] възможност при установено въздействие върху средствата за търговско измерване да преизчислява количеството електрическа енергия за период от преди констатацията предоставя на ответника право да коригира сметка за минал период, без да се отчита реалното количество доставена електрическа енергия и без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Решаващият съдебен състав е направил извод, че такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Въззивната инстанция не е възприела довода на ответника, че разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ позволява корекция на сметка от вида на атакуваната, по съображения, че посочената разпоредба регламентира задължителното съдържание на общите условия. Нормата, на която се позовава ответникът, не предвижда нормативно определена процедура за корекция, нито определя начинът за нейното извършване, нито предпоставките за корекция, нито за какъв период е допустима, а препраща за регламентация към Общите условия и предвижда задължение клиентът да бъде уведомен за корекцията на сметката. Въззивният съд е счел за неоснователни и останалите доводи на ответника – за липса на неравноправност на оспорените клаузи от Общите условия поради това, че Общите условия са одобрени от ДКЕВР и че потребителите са имали възможност да повлияят върху съдържанието им в процедурата по обществено обсъждане на проекта за тях. Според съдебния състав одобряването на Общите условия от държавния орган не гарантира тяхната балансираност, равноправност и валидност, като причините същите да бъдат одобрени са главно икономически. Спазването на административната процедура по изготвяне, обсъждане и одобряване на Общите условия не обосновава извод за действителността на атакуваните клаузи и дали същите са неравноправни по смисъла на ЗЗП. По отношение на клаузата на чл. 43, ал. 4 от Общите условия при преценката дали е налице значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че правилното изчисляване на консумираната електрическа енергия е процес, изцяло доминиран от доставчика. Изразено е разбирането, че задължаването на потребителя да заплати предварително фактурираните суми, които е оспорил чрез подаване на жалба и преди да е извършена проверка, противоречи на изискването за добросъвестност, поставя потребителя в неравностойно положение и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което обосновава извод за неравноправност на процесната клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. Поради естеството на процесната клауза и факта, че е част от Общите условия за сключване на договори с потребителите, съдебният състав е приел, че същата не е уговорена индивидуално. Възражението на ответника, че потребителите са били в състояние да влияят върху съдържанието на Общите условия, респективно че отделните потребители са могли да предоговорят клаузите, с които не са съгласни, чрез сключването на индивидуален договор, е преценено като неоснователно. Съдебният състав е счел, че неизвършването на предоговаряне не може да се тълкува във вреда на потребителя, а монополното положение на ответното дружество на пазара налага стриктно спазване на действащото законодателство. Решението на въззивния съд е правилно. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъдат нищожни процесните клаузи – предмет на иска, е необходимо наличието на две предпоставки: договорните клаузи да бъдат неравноправни; същите да не са уговорени индивидуално. Когато неравноправните клаузи се съдържат в договори с потребители, сключени при действието на общи условия, нормата на чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, редакция преди изменението с ДВ, бр. 57/2015г., овластява Комисията за защита на потребителите да сезира компетентния съд с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел ІІІ ЗЗП, ако отстраняването им от общите условия не е постигнато в резултат на предприети мерки по чл. 148, ал. 1, т. 1 ЗЗП и те могат да засегнат голям брой потребители или е възможно да бъдат използвани и от други търговци. Комисията за защита на потребителите съобразно правомощията си по чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП в посочената редакция е сезирала съда с искове за обявяване за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 и т. 18 ЗЗП, редакция преди изменението с ДВ, бр. 57/2015г., на клаузите на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с решение № ОУ-014/10.05.2008г., за преустановяване на нарушението на колективните интереси на потребителите, като ответното дружество отстрани посочените неравноправни клаузи от съдържанието на Общите условия в едномесечен срок от влизане на решението в сила на основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП и в едномесечен срок от влизане на решението в сила да огласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник, както и чрез съобщение, направено на интернет страницата на дружеството. Изводът на въззивната инстанция за неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП на клаузата на чл. 54, ал. 2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-014/10.05.2008г., е законосъобразен. Посочената клауза е ищожна, тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално. Неравноправният характер на клаузата произтича от несъответствието й на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между електроразпределителното дружество и потребителя, и значителното неравновесие между правата и задълженията на електроразпределителното дружество и потребителя на електрическа енергия, което е в ущърб на потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. Трябва да бъдат преценени и последиците, които съответната договорна клауза може да има в рамките на приложимото към договора право. В настоящия случай се касае до разпределение и пренос на особен вид стока – електрическа енергия. По силата на предоставената му лицензия [фирма] има господстващо положение на пазара за пренос и разпределение на електрическа енергия в съответната територия. Потребителят на електрическа енергия е в положение на по-слаба страна спрямо електроразпределителното дружество/доставчика по отношение, както на правото му да договаря, така и на степента му на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на установените предварително от електроразпределителното дружество/ доставчика условия, без той да може да повлияе на съдържанието им. Предвидената в чл. 54, ал. 2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-014/10.05.2008г. възможност за [фирма] при установено неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване да преизчислява количеството електрическа енергия за период от преди констатацията предоставя на ответника право да коригира сметка за минал период, без да се отчита реалното количество пренесена електрическа енергия, без да се държи сметка за обичайната консумация електрическа енергия в съответния обект с оглед предназначението му, обичайните електрически уреди и честотата на тяхното ползване. Едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период, без да е установен периодът на грешно отчитане или неотчитане на електрическата енергия или без да е установено реалното, респективно обичайното количество електрическа енергия предвид предназначението на конкретния обект, позволява на електроразпределителното дружество да получи цена за непренесена/недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Спецификата на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия и нейното обществено значение предполага особени правила, при които тези дейности се осъществяват, но отношенията между доставчика и потребителя на електрическа енергия се основават на принципа на равнопоставеност, който не може да бъде нарушен само поради обстоятелството, че се касае до разпределение и пренос на електрическа енергия. Предотвратяването на възможност за злоупотреба с право, правната сигурност в оборота и балансът между правата и задълженията на страните не могат да се осъществят чрез клауза, даваща възможност на електроразпределителното дружество да получи плащане на недължими суми от потребителя. Клаузата на чл. 43, ал. 4 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-014/10.05.2008г., се съдържа в раздел „Плащания“, в който е предвидено заплащане от клиента на [фирма] на стойността на услугата пренос през електроразпределителната мрежа в определените срокове в Общите условия. Стойността на дължимата сума и сроковете за плащане се съобщават на потребителя в съобщение към фактурата. Клаузата на чл. 43, ал. 4 от Общите условия регламентира правото на потребителя при несъгласие с размера на задължението да подаде възражение срещу сметката, но подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума. Посочената клауза поставя потребителя в неравностойно положение и противоречи на изискването за добросъвестност по чл. 63 ЗЗД, когато между страните е възникнал спор относно измерването и/или отчитането на електрическата енергия. В хипотезата на неточно измерване и/или отчитане на електрическата енергия потребителят е поставен в положение да дължи плащане на цена за електрическа енергия, каквато не е пренесена, не му е доставяна и реално не е използвана, а за електроразпределителното дружество се създава несъвместима привилегия да получи плащане на суми от потребителя за непренесена, респективно недоставена електрическа енергия, т. е. нарушен е балансът между правата и задълженията на страните. Подаването на възражение срещу сметката е средство за защита на потребителя срещу евентуални грешки на електроразпределителното дружество при отчитането на пренесените количества електрическа енергия. С възражението потребителят изразява несъгласието си с определения в сметката размер на задължението. Целта на това възражение е да се извърши проверка по реда на чл. 34, ал. 1 от ОУ, за да се установи реалното количество пренесена електрическа енергия, чиято цена дължи потребителят. Клаузата на чл. 43, ал. 4 от ОУ, съгласно която подаването на възражение не освобождава потребителя от задължение да заплати дължимата сума, накърнява равнопоставеността на страните в договорното отношение, поставя електроразпределителното дружество в привилегировано положение и по този начин води до значително неравновесие между правата и задълженията на електроразпределителното дружество и потребителя. Д. на касатора за неправилност на въззивното решение поради наличието на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е неоснователен. Обстоятелството, че няма законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретните договорни клаузи на чл. 54, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от ОУ са индивидуално договорени. Д. на касатора, че оспорваните клаузи от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответното дружество не са неравноправни, тъй като законовата уредба, уреждаща преноса на електрическа енергия /чл. 91 и чл. 93 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм./, чл. 128 и чл. 131, ал. 3, 4 и 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /действаща/ и чл. 98а от Закона за енергетиката/, предоставя на потребителите възможност да влияят върху съдържанието на договора и предвижда и гарантира индивидуалното им участие при договарянето на разпоредбите, е неоснователен. Нормативно предвидената процедура за оповестяване, обсъждане и приемане на Общите условия, гарантираща възможност на потребителите да влияят върху съдържанието им, респективно право на потребителите да изразят несъгласие с определени клаузи от Общите условия не означава автоматично, че тези клаузи са индивидуално уговорени и поради това за тях е неприложима разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, съгласно която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице, което вече е страна по договор с доставчика, т. е. само такова лице би могло да участва в обсъждането на Общите условия и да изразява несъгласие с неговите клаузи. Бъдещите потребители ще са обвързани от приетите Общи условия, без да са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Правилно въззивният съд е приел, че одобряването на Общите условия от ДКЕВР не гарантира тяхната балансираност, равноправност и валидност, като причините същите да бъдат одобрени са главно икономически. Правилно въззивната инстанция не е възприела довода на ответника, че разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ позволява корекция на сметка от вида на атакуваната. Посочената разпоредба регламентира задължителното съдържание на общите условия, като към момента на приемане на Общите условия същата не предвижда нормативно определена процедура за корекция, нито определя начинът за нейното извършване, нито предпоставките за корекция, нито за какъв период е допустима. Нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ не намира приложение към настоящите Общи условия, тъй като е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г., а Общите условия са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране преди това - с решение № ОУ-014/10.05.2008г. Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че дори процесните клаузи от Общите условия да бъдат обявени за нищожни поради неравноправност, то това би намерило приложение единствено по отношение на битовите клиенти, ползващи се от закрилата на Закона за защита на потребителите, поради това, че от обхвата на действие на ЗЗП автоматично са изключени небитовите клиенти по смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ. Обстоятелството, че след прилагане на предписаната мярка по чл. 187, т. 2 ЗЗП „отстраняване на неравноправните клаузи от Общите условия“ тези клаузи няма да се прилагат по отношение на всички абонати – физически и юридически лица, не е основание да бъде отречено правомощието на Комисията за защита на потребителя да предяви иск за колективна защита на онези абонати, които имат качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид изложеното настоящият състав счита, че решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт в размер 300 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 651 от 10.11.2014г. по в. гр. дело № 1051/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Комисия за защита на потребителите, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „С.” № 4А на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.