Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * предаване на владение * ревандикационен иск * отпаднало основание * предели на влязлото в сила решение


4
РЕШЕНИЕ


№ 428/2012


София, 01.08.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №18/2012 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б.П. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
С определение №797/02.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т. 1 и 2 ГПК,
В хода на въззивното производство ответникът по исковата молба и въззивник Р. М. М. е оттеглил въззивната си жалба. Установява също така, че той е внесъл дължимата от него сума, в размер на 50% от претендираната сума – 9531,16 лева, както и съответната част от разноските по делото, поради което първоинстанционното решение в тази част е влязло в законна сила. Поради това предмет на спора пред въззивната инстанция е само другата ½ част от претенцията – 9531,16 лева, с въззивни жалбоподатели Н. А. М. и В. А. М..
С обжалваното решение е потвърдено решение №19/28.3.2011 г.по гр.д.№366/2010 г. на Девинския районен съд, с което касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят на Д. г. с. – Д., сумата 9531,16 лева, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, получена от дърводобив от подробно описания в диспозитива на решението имот, на отпаднало основание, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.8.2010 г., както и деловодни разноски в размер на 999 лева, и държавна такса в размер на 762,49 лева.
Въззивната инстанция е приела, че след като е уважен искът по чл.108 ЗС – влязло в законна сила решение №162/25.02.2010 г. по гр.д.№2017/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което производство е оспорено действието на издадения административен акт за реституция на процесния имот, правото на собственост на наследодателя на ответниците, действието на административния акт следва да бъде зачетено с оглед презумпцията за законност на този акт, поради което е съществувало за наследодателя на касационните жалбоподатели основание за извършване на сечта, а след отпадането му(с влизане в сила на решението на ВКС) се отменят последиците на решението за възстановяване на собствеността и това е правнорелевантния момент, от който тече давността за предявяване на иска. Освен това въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК и е препратила към тях. В мотивите на първоинстанционния съд са изложени изводи за пороците на административиня акт по реституцията на процесната гора, които следва да се сведат до неговата унищожаемост, тъй като действието му е прекратено след упражнен косвен съдебен контрол относно неговата материалноправна законосъобразност. Във връзка с това съдът се е позовал на приетото с ТР №6/10.5.2006 г. по тълк.гр.д.№6/2005 г. на ОСГК. Съдът се е позовал и на приетото с ППВС №1/1979 г.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
С оглед изводите на въззивната инстанция поставените в изложението въпроси следва да бъдат преформулирани, на основание т.1, изречение трето от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, по следния начин: “Въз основа на решение по уважен ревандикационен иск може ли да се търсят получените от вещта блага преди влизане в сила на решението, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД ?”. Отговорът на въпроса е отрицателен. Влязлото в сила решение, с което е ревандикиран един имот на ищеца и ответникът е осъден да предаде владението му, има действие за в бъдеще, т.е. влязлото в сила решението по чл.108 ЗС не се ползва с обратна сила, поради което в този случай не може да се търси полученото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Този извод следва от разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон, като се твърди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че с уважаването на иска по чл.108 ЗС, ответниците по исковата молба дължат на ищеца сума, равна на стойността на отсечените от тях дърва. Навежда се оплакване, че в случая не е налице неоснователно обогатяване, тъй като влязлото в сила решение по ревандикационния иск няма обратна сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация – Д. г. с. – Д., посредством процесулания си представител – адв. Ж. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация и отговора на въпроса по чл.280 ГПК, и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
С оглед отговора по материалноправния въпрос решението на въззивната инстанция е неправилно. След като влязлото в сила решението по ревандикационния иск има действие само занапред, то придобитите от ответниците дърва от сечта, респективно тяхната равностойност не подлежи на връщане, поради отпаднало основание. Извършеният от съда косвен съдебен контрол върху административния акт на поземлената комисия, не е формирал сила на пресъдено нещо, а представлява само част от мотивите на съдебното решение, поради което не е налице хипотезата на чл.55, ал.1 предложение трето ЗЗД.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложени е трето ЗЗД – отхвърлен като неоснователен.
Водим от горните съображения и на основание чл.293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. г. с. – Д., област С., против Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, за сумата 9531,16 лева, получена от дърводобив, от имот с пл.№******, в землището на [населено място], ЕКАТТЕ №*****, отдел **, с площ 21,000 дка, местността “Т.”, като неоснователен.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: