Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
С о ф и я, 02 април 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 м а р т 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 175/2018 година.
Касационното производство е образувано по касационни жалби от подсъдимия С. Д. Е. от Сандански, в момента в затвора в Бобов дол, и от защитника му адв.Н.Р. от АК-Благоевград срещу решение № 540 от 05.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 1166/2017 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и оневиняването на подсъдимия по предявените му обвинения, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане „в началния стадий”.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Подсъдимият С. Е. и защитникът му адв.Ремпева поддържат жалбите си и молят да бъдат уважени по изложените в тях съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 3052 от 02.06.2017 г. по НОХД № 460/2016 г. на Окръжен съд-Благоевград подсъдимият С. Д. Е. от Сандански, в момента в затвора в Бобов дол, е признат за виновен в това, че на 19.03.2016 г. в Сандански, при условията на опасен рецидив, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 541,33 лева от владението на Б. Н. А. от с.гр., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и че по същото време и място, при условията на опасен рецидив, е причинил средна телесна повреда на полицейски орган – на Т. К. П. от ОП при РУП-Сандански и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за първото деяние и по чл.131а, пр.2-ро вр.чл.131, ал.2, т.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за второто деяние, при условията на чл.54 от НК са му наложени съответно наказания от 7 години и 5 години лишаване от свобода, които на основание чл.23, ал.1 от НК са групирани и му е определено общо най-тежко наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на задържането му под стража и този на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест” при съотношение 2:1 домашен арест-лишаване от свобода.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 981,91 лева.
Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Благоевград с оплакване за явната несправедливост на наложените поотделно и като общо наказание лишаване от свобода и за двете престъпления с искане за завишаването им, включително и на общото наказание с приложението на чл.24 от НК, в какъвто смисъл е било отправено искане за изменянето й.
Присъдата е била обжалвана и от подсъдимия Е. и защитникът му адв.Р. с възражения против нейната обоснованост и законосъобразност, спазването на процесуалните правила при събиране и оценката на доказателствата и при нейното постановяване, довело до несправедливото му осъждане с искания за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от първостепенния съд или за оневиняването му от въззивната инстанция.
С поставеното на настоящата касационна проверка решение Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е увеличил определеното за престъплението по чл.131а, т.2 вр.чл.129, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК наказание лишаване от свобода от 5 години на 7 години и е завишил на основание чл.24 от НК размера на общото най-тежко наказание за двете престъпления от 7 години на 8 години лишаване от свобода, като е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част.
Касационните жалби на подсъдимия с допълнението й и на защитника му визират допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на фактическите обстоятелства по делото, включително относно авторството на деянието в лицето на Е., довело до неправилно приложение на закона и до налагане на прекалено строга санкция с приложението и на чл.24 от НК, поради което се претендира отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от стадия на досъдебното производство.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Докато подс.Е. възразява връщането на инкриминираните вещи на собственика им, опорочило предявяването им на основание чл.284 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, отказа да се извърши разпознаването му на досъдебното производство и механизма на причинената на пострадалия Полков телесна повреда, защитникът му адв.Р. го допълва, като оспорва с най-общи доводи „обоснованото предположение” той да е автор на деянието, при липса на преки доказателства за взломяването от него на входната врата на търговското помещение на св.А., на отнемането на вещите и възможността подзащитния й сам да ги отнесе във въпросния черен чувал, на срещата му с пострадалия полицай и „бутането” му на уличното платно, от което прави извод за недоказаност на обвинението и за несправедливото му осъждане. Касаторите правят искания за оневиняването му от касационната инстанция, а в съдебните прения защитникът алтернативно подкрепя искането на Е. за връщане на делото за ново разглеждане. В съществената си част те са навеждани и пред двете инстанции по фактите и са получили дължимия се убедителен и съобразен с процесуалните правила отговор.
Апелативният съд с основание се е съгласил с възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, извършвайки собствен пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. Оказаното и от него доверие на показанията на полицейските служители св.П. и св.С. е мотивирано с подкрепата им от тези на собственика на отнетите вещи св.А., разпознал ги непосредствено след деянието, уточнил мястото на захвърлянето им от дееца и предал ги за нуждите на разследването, от констатациите при огледа на местопроизшествието и при огледа им като ВД, с разпит на поемните лица А.А. и Н.В. и изготвяне на съответните фотоалбуми. Те са били подкрепени и от показанията на св.К. (а не К., както е объркано името му в протокола от с.з. пред ОС и на места в мотивите на присъдата), участвал в издирването и задържането на подс.Е. при укриването му след разкриване на деянието, за последиците от повалянето на св.Полков след сблъсъка му с последния. Тези преки (а не косвени) доказателства са изяснили начина на проникване в помещението чрез взлом, пътя на оттегляне на дееца и неговата самоличност, броя и вида на отнетите вещи, сблъсъка му с полицая Полков и причинения вредоносен резултат на последния.
Еспертът по СМЕ д-р К.Ч. категорично е защитил изяснения от него механизъм на причиняване на травмата на полицая Полков при блъсването му от подсъдимия, нейния характер и период на възстановяване, като е отрекъл тя да е получена от падането му от собствен ръст при преследването на крадеца, както и да е негово „старо заболяване”. Заключението си е обосновал с приложените по делото писмени доказателства за проведеното лечение на пострадалия и следващите се от тях специфични научни изводи.
Освен от разстояние, св.Полков е разпознал подс.Е. и при непосредствения им контакт при срещата им на ъгъла на улицата като отпреди познато му криминално проявено лице, поради което не е имало процесуална необходимост от провеждане на изрично разпознаване по правилата на НПК и това определя възражението му в жалбата като неоснователно.
Не е оспорено броя, вида, състоянието и оценката на инкриминираните вещи от експерта Ш., връщането им на св.А., поради което не е допуснато нарушение на изискванията на чл.284 от НПК за тяхното предявяване на съдебното следствие.
На тази основа убедително са отхвърлени голословните твърдения на жалбоподателя Е., правилно приети за негова защитна теза, като са били проверени такива за извършена „манипулация” на някои от доказателствата по делото. Те са обяснени и с изводите на д-р Е.И. по СППЕ за характеровите му особености, както и с опитите му да смекчи мярката си за процесуална принуда по делото с умишлено влошаване на здравословното си състояние, с временен характер, изследвани по СМЕ от експерта д-р З..
Неоснователно е възражението на подсъдимия за „неефикасна” адвокатска защита на досъдебното производство заради отказан от него опит за договаряне на евентуално споразумение с прокурора за решаване на делото, след като окръжният съд е уважил искането му за замяна на определения му за служебен защитник адв.Д.А. с нов в лицето на адв.Р., участваща с негово съгласие и в настоящето касационно производство.
ВКС намира, че фактическите обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК са изведени съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, няма игнорирани или превратно оценени доказателства или ползване на негодни доказателствени средства, доказателствата са ценени според действителното им съдържание и в синхрон с формалната и житейска логика, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд.
Освен относно авторството, и останалите доводи на защитника на подсъдимия всъщност касаят обсъденото по-горе касационно основание във връзка с доказаността на взлома, на предмета на престъпното посегателство и стойността на вещите, на механизма на причиняване на средната телесна повреда на полицая Полков. Направените в тази насока фактически констатации правилно са били разчетени от съдилищата при приложение на правото.
Писмените доказателства за съдебното минало на подс.Е. очертават извършеното от него като „опасен рецидив” съгласно чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Безспорно е установено длъжностното качество като полицейски орган на св.Полков, характера на причинената му средна телесна повреда „при изпълнение на службата му”.
При тази фактическа рамка законосъобразно са изведени всички обективни и субективни елементи на престъпните състави по чл.131а, пр.2-ро вр.чл.131, ал.2, т.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл.129, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Липсват каквито и да е правни доводи по възражението на защитника за липса на „вина и умисъл” у подзащитния й (каквото и да значи това) и че за осъждането му е изходено само от криминалното му минало, поради което същото се явява напълно неоснователно. В тази насока съдът се е солидаризирал с правните изводи на окръжния съд досежно възприетия внезапен неопределен пряк умисъл при нанасяне на телесната повреда на полицейския служител, безспорно пряк е при кражбата. Основателно е отхвърлено възражението за приложимостта на института на неизбежната отбрана при сблъсъка на подсъдимия със св.Полков, който в длъжностното му качество го е преследвал като престъпен деец, представил му се е в началото на гонитбата и му е разпоредил да спре на място, което подсъдимият не е сторил. Не е налице нито неправомерно нападение от негова страна, а подс.Е. да е бил в ситуация да се „защитава”, нито ситуация на „мнима неизбежна отбрана”, за да се коментира приложението на чл.12 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС.
Неоснователно е и оплакването на касаторите за явна несправедливост на завишеното според тях наложените на подс.Е. наказания поотделно за двете престъпления и за съвкупността като цяло, особено и с приложението на чл.24 от НК. В тази насока съображенията на апелативния съд са достатъчно ясни, прецизни, категорични и изчерпателни. С внимание той се е отнесъл към всяко едно налично смекчаващо и отегчаващи вината му обстоятелства и е изградил законосъобразен извод за наличие на известен техен баланс към превес на отегчаващите, като основа на разсъжденията му за оценка на размера на санкциите при подадените съответен въззивен протест и въззивна жалба от подсъдимия и защитника му.
Основателно завишената обществена опасност на престъпното посегателство на здравето на полицейския служител, свързано и с останалите отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, са съобразени за завишаване на размера на наказанието по чл.131а, пр.2-ро от НК от 5 години на 7 години лишаване от свобода. От друга страна, високата обществена опасност и на двете деяния и на техния деец са обосновали извода на съда за приложението на чл.24 от НК със завишаване на размера на общото наложено му наказание с 1 година лишаване от свобода. ВКС намира, че и в тази насока изискванията на закона в чл.36 от НК са спазени и няма основание за смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия. Доводите в двете касационни жалби в тази насока са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540 от 05.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 1166/2017 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |