Р Е Ш Е Н И Е
№ 426/2010
гр. София 07.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 675 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. С. И. и от наследниците на починалия в хода на въззивното производство на 19.08.2009 г. ищец И. А. И. - М. Х. И.-съпруга и Р. И. С.-дъщеря, чрез адв. пълномощника Г.Я. срещу решение № 9/16.02.2010 г. по в. гр. дело № 201/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 144/16.12.2008 г. на Русенския районен съд по гр.дело 2016/2007 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. и И. И. искове срещу [община] за приемане за установено, че са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място от 4024 кв.м., който по тогава действащия план на [населено място] е представлявал парцел * в кв.* ведно с масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и тавани паянтова постройка, долепена до първата със застроена площ от 77 кв.м., както и за осъждане на ответника да им предаде владението на описания имот. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.
Ответника по жалбата [община] не е изразила становище по жалбата.
С определение № 857/06.08.2010 г. по гр.дело № 675/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1,т.1 от ГПК по правния въпрос за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. – т.1-ва на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС въззивният съд е приел, че жалбоподателката М. И. и първоначалният ищец, починал в хода на въззивното производство И. И. са наследници по закон на В. В. И., б.ж. на [населено място], починала на 02.08.1993 г.
Прието е, че съобразно А., приложен по делото № 6/28.12.1950 г. на Г. Р. на основание ПМС № 3143/50 г. по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците В./Л./ А. И. И./удостоверение за идентичност на имената е приложено по делото/ са одържавени на основание ЗОЕГПНС сградите, описани в исковата молба - масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 103 кв.м., състояща се от 3 стаи, 1 кухня, 1 коридор, 2 килера, клозет, маза и таван и долепена до нея паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв.м., състояща се от 3 стаи, кухня, антре и един килер, построени в парцел * в кв.* Летните квартали по плана на [населено място], [улица], целият с площ от 4024 кв.м., като е отчужден и терена и находящите се в него други постройки. Прието е от съда, че одържавения имот е бил предоставен на О.”Ж.” Р.. Съобразно отбелязването в акта от 13.10.2003 г. към 01.09.92 г. сградите описани в същия са съборени, а терена е част от М. п., като на 01.09.92 г. Кмета на [община] е отказал отписването на държавен имот в акт № */28.12.1950 г. с бивш собственик В./Л./ А. И. И. от актовата книга за имотите държавна собственост.
Като е възприел заключение на тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че намиращата се понастоящем сграда с пристройки на [улица] предназначение заведение за обществено хранене е с различно местоположение в сравнение с първата от процесните одържавени сгради според стар, недействащ план, одобрен със заповед № 5939/18.10.48 г., както и че постройките и сградите по п.п. от 2 до 8-ми в А. № */28.12.1950 г. не съществуват. Прието е от съда, че не е установено съществуващата сграда на [улица] да включва част от одържавената сграда от 103 кв.м.. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е установено по делото одържавените сгради, описани в исковата молба да са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени и поради това не е настъпил реституционния ефект на посочения закон. Според съда не се установява жалбоподателите-ищци да са собственици на процесния имот и поради това предявеният иск за ревадникация на процесните сгради е неоснователен.
Според т.1-ва от посоченото ТР № 1/95 г. кумулативните предпоставки в чл.1,ал.1, респективно чл.2,ал.2 и в чл.4,ал.1 от ЗВСОНИ за да настъпи реституционния ефект на закона са - към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Според същата т.1-ва от предвидените предпоставки на ЗВСОНИ не е поставено условието предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Прието е, че необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, по който е допуснато касационно обжалване съдът намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесните сгради, които са били одържавени по ЗОЕГПНС не са съществували реално до размерите в които са били отчуждени, поради което не е настъпил реституционния ефект на закона. В настоящият случай, за да настъпи реституционния ефект на ЗВСОНИ следва да се установи към момента на влизането му в сила, че процесните сгради са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 от ТЗ, че сградите съществуват реално до размерите в които са отчуждени и собственика им да не е бил обезщетен чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот. Достатъчно е да се установи, че сградите съществуват реално като обект на собственост до размерите в които са отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията.
Основен спорен въпрос по делото е процесните сгради, за които се твърди и е установено, че са одържавени по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени, за да настъпи реституционния ефект на закона. В случая въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, а при непълнота на доказателствата и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена да допусне събиране на нови такива. Съдът е следвало да допусне допълнителна тричленна съдебно техническа експертиза, която след анализ на използваните строителни материали в изграждане на процесните постройки, проверка на съществуващите строителни книжа, справка по регулационните планове на [населено място] в сила към момента на изграждане на процесните сгради, към момента на отчуждаването им и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ да установи към кой момент са изградени процесните сгради, съответно ограждащите стени на сградите, към кой момент са извършени преустройства, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и понастоящем отчуждените сгради, описани в акт за държавна собственост №*/28.12.1950 г. съществуват ли реално до размерите, в които са били отчуждени, осъществено ли е ново строителство и какви обекти са изградени, тъй като липсват данни за разрушаване на отчуждената едноетажна сграда със застроена площ от 103 кв.м. Като не е назначил съдебно техническа експертиза с посочените задачи и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че изводите на въззивния съд, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесните сгради не е установено да са съществували реално до размерите в които са били отчуждени, поради което не е настъпил реституционния ефект на закона са неправилни. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293,ал.3 от ГПК за извършване на нови процесуални действия.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 9/16.02.2010 г. по в.гр.дело № 201/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |