4 Р Е Ш Е Н И Е № 225 Гр.София, 28.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2405 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на Д. П. К., като [фирма], [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 27.01.2017г. по арб.д.№ 17/2016г. на Арбитражния съд при Българска стопанска камара. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С решение от 27.01.2017г. по арб.д.№ 17/2016г. Арбитражният съд при Българска стопанска камара е осъдил Д. П. К., като [фирма], да заплати на [фирма] сумите от 13500 лв. – главница по договор за заем, 8100 лв. – възнаградителна лихва от датата на предоставяне на заемната сума - 04.05.12г. до разсрочения падеж за заплащане на главницата - 04.05.15г., 28400 лв. – неустойка за забава от 05.05.15г. до 15.07.16г., законна лихва върху главницата и разноски за арбитражното производство. В молбата за отмяна на арбитражното решение се твърди, че на 20.08.17г. молителят е открил разписка от 15.08.14г., според която брат му К. П. К. от негово име е изплатил на [фирма] сумата от 13500 лв., с което дългът му е погасен преди образуване на арбитражното производство. Предвид обстоятелството, че лицето К. К. е починало на 07.12.14г., молителят узнал за съществуването на разписката по-късно, поради което иска отмяна на арбитражното решение. В изпълнение на указания на съда, дадени с определение от 12.10.17г., молителят е уточнил, че поддържа искането си на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, тъй като не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър в арбитражното производство, нарушени са правилата за назначаване на арбитър съгласно пар.3, ал.2 от ПЗР на ЗМТА, като назначаващият орган следвало да бъде СГС, както и че бил нарушен пар.3, ал.3 от ПЗР на ЗМТА, според който правилата по чл.38, ал.1 и ал.2 ЗМТА се прилагали само при правоотношения с международен елемент, какъвто в случая не бил налице. Тези основания за отмяна са заявени при условията на алтернативност с искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заявено в първоначалната молба. По допустимостта на молбата за отмяна. От приложеното арбитражно дело се установява, че препис от решението е връчен на адв.Р. Б. на 16.02.17г. на адрес: [населено място], [улица]. Молителят твърди, че в арбитражното производство е представляван от адв.Х. Б., а не от лицето, което е получило препис от решението, и тъй като призовката за доброволно изпълнение е връчена на 17.07.17г., молбата за отмяна е подадена в срок. Съставът на ВКС констатира, че в арбитражното производство молителят е бил представляван от адв.Х. Б. с адрес: [населено място], [улица], ет.2. Доколкото по делото липсват данни в какво качество лицето Р. Б. е получило призовката, както и дали същото работи или сътрудничи на адвоката, приема, че срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е спазен, считано от 17.07.17г. – датата на поканата за доброволно изпълнение до подаване на молбата за отмяна – 07.09.17г. По основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. Видно от данните по арбитражното дело молителят – ответник в арбитражното производство, на 19.10.16г. е уведомен за подадената искова молба срещу него и за назначаване на арбитъра, връчен му е препис от исковата молба и документите към нея, както и Правилника на АС и списък на членовете на Арбитражната колегия. С молба от 14.11.16г. пълномощникът на молителя адв.Х. Б. е подал отговор на исковата молба с приложено пълномощно. В отговора е изразено становище по основателността на иска, като не са направени оспорвания на компетентността на арбитражния съд или такива относно назначаването на арбитъра. Предвид на тези обстоятелства фактическите твърдения на молителя не съответстват на данните по арбитражното дело, поради което не е налице нарушението по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА – страната да не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитъра или за арбитражното производство и молбата за отмяна се явява неоснователна. Второто заявено обстоятелство, че назначаващият орган следвало да бъде СГС, дори ако се приеме, че същото би могло да се квалифицира като основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, не е налице. Разпоредбата на пар.3, ал.2 от ПЗР на ЗМТА намира приложение при липса на споразумение между страните за процедурата за образуване на арбитражния съд и то при отнесени към арбитраж спорове, които не произтичат от търговски сделки. В случая в арбитражното споразумение е уговорена процедура за образуване на арбитражен съд (един арбитър, определен от председателя на АС при БСК), както и спорът произтича от търговска сделка. Третото въведеното основание за отмяна поради нарушение на разпоредбата на пар.3, ал.3 от ПЗР на ЗМТА не е уточнено от молителя. Посочена норма изключва приложението на правилата по чл.38, ал.1 и ал.2 ЗМТА (за прилагане на избрания от страните закон или съответно за прилагане на закон от материалното право съобразно стълкновителните норми) при арбитраж между страни със седалище в Република България. В случая в арбитражното споразумение не е направен избор на приложимо чуждо материално право, а арбитражният съд е приложил националните правни норми, поради което посоченото нарушение от молителя не е налице, за да се коментира дали същото представлява основание за отмяна на арбитражното решение. Направеното искане за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е недопустимо. В определението на съда от 12.10.17г. са изложени съображения, че по реда на чл.303 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, докато отмяна на арбитражни решения може да се постанови само по молба, предявена на някое от основанията по чл.47 ЗМТА. Не следва да се разглежда и основанието за нищожност на арбитражното решение, заявено в откритото съдебно заседание на 04.12.17г., тъй като същото е изведено от довода за неправомерното назначаване на арбитъра, който съставът на ВКС обсъди. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По разноските. На основание чл.81 ГПК молителят следва да заплати направените от ответника разноски за производството в размер на 2500 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК, договор от 27.11.17г. за правна защита и съдействие и разписка от 03.12.17г. за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. К., като [фирма], [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 27.01.2017г. по арб.д.№ 17/2016г. на Арбитражния съд при Българска стопанска камара. ОСЪЖДА Д. П. К., като [фирма], [населено място], чрез адв.Н. П., [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева) – разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.