Ключови фрази
Грабеж на движима вещ в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен * обяснения на подсъдим * предпоставки за условно осъждане

Р Е Ш Е Н И Е


№ 596

гр. София, 22 март 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 60/ 2010г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. П., от[населено място], депозирана чрез неговия защитник адв. В. С., срещу въззивно решение № 237 от 20. 11. 2009г., на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 393/ 2009г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 105 от 10. 07. 2009г., по НОХД № 25/ 2009г., на Окръжен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение.
В касационната жалба на подсъдимия Г. И. П. се релевират доводи за нарушение на закона, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Искането е за отменяване на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд, или за отлагане изпълнението на наложеното му наказание, при условията на чл. 66 НК. Подсъдимият, лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа жалбата в съдебно заседание пред касационната инстанция, по съображенията в нея, и тези, развити в представените писмени бележки, със заявеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия Г. И. П. е неоснователна.
С цитираната първоинстанционна присъда Окръжният съд-[населено място], наказателно отделение, е признал подсъдимия Г. И. П., за виновен в това, че на 26. 01. 2002г., в[населено място], обл. П., отнел чужди движими вещи- 67 броя прасета, на обща стойност 16 824 лв., собственост на [фирма]-[населено място], от владението на Е. Д. Н., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, грабежът е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал.1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, като е постановил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при общ първоначален режим, на основание чл. 57, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Оправдал е подсъдимия по обвинението в останалата му част.
Отхвърлил е предявения от Н. И. К., в качеството му на управител на [фирма]-[населено място], граждански иск против подсъдимия Г. И. П., за сумата 16824 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
Осъдил е подсъдимия да заплати разноските по делото в полза на ОС-[населено място].
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, я е потвърдил изцяло.
Делото е образувано за трети път във ВКС: С определение от 29. 05. 2007г., по н.д. № 227/ 2007г., постановено от състав на ВКС, ІІІ наказателно отделение, касационното производство е прекратено, и делото е върнато на Пловдивския апелативен съд, за упражняване на правомощията му по чл. 351, ал. 1, т. 4 НПК. След отстраняване на констатираните нередовности в касационния протест на АП прокуратура-гр.Пловдив, е образувано н.д. № 380/ 2007г., по описа на ВКС, І н.о., отново по протеста на АП-гр.Пловдив и жалба на подсъдимия Г. И. П. срещу въззивна присъда № 69 от 1. 03. 2007г., по ВНОХД № 173/ 2006г. на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, 1 състав, които я атакуват съответно в нейните оправдателна и осъдителна част. С този въззивен съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда № 40 от 9. 02. 2006г., по НОХД № 303/ 2003г., на Пловдивския окръжен съд, и при условията на чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е постановена нова. С решение № 682 от 19. 10. 2007г., по н.д. № 380/ 2007г., ВКС на РБ, І наказателно отделение, е отменил цитираната въззивна присъда по ВНОХД № 173/ 2006г., в частта за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК, и е върнал делото за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото, по образуваното пред него ВНОХД № 539/ 2007г., Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, е отменил присъда № 40 от 9. 02. 2006г., на Пловдивския окръжен съд, по НОХД № 303/ 2003г., по описа на съда, в частта й за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за подсъдимите: Г. П., К. П. и С. С., и в отменената част е върнал делото на Окръжна прокуратура-[населено място].
При това процесуално развитие на делото, НОХД № 25/ 2009г., на Окръжен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, е образувано по нов обвинителен акт на Окръжна прокуратура-гр.Пловдив, срещу подсъдимия Г. И. П., единствено за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и по него е постановена цитираната по- горе осъдителна първоинстанционна присъда, потвърдена при извършената въззивна проверка от Пловдивския апелативен съд, с решението му по ВНОХД № 393/ 2009г., срещу което е и депозираната в настоящото производство касационна жалба от подсъдимия.
П. в жалбата на подсъдимия Г. П. възражения относно приетите за установени фактически положения по делото, по своята същност сочат на довод за необоснованост, който обаче не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство- необосноваността е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания, поради което и не би могла самостоятелно да обуслови касационна проверка. Последната инстанция по фактите е въззивната и в нейните правомощия е да събира и проверява доказателства, както и да установява и ревизира фактите по делото. ВКС контролира материалноправната и процесуална законосъобразност на проверяваните съдебни актове, респ.- спазването на установената процедура при извършените от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуални действия. Доводът за необоснованост е бил поддържан и пред второинстанционния съд, който го е отхвърлил като неоснователен, след като задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изцяло е възприел фактическите констатации на първата инстанция, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения. Мотивите на проверяваното решение съдържат аргументиран отговор на всички въпроси, касаещи релевантната фактология и нейната доказателствената основа, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Предходните съдилища са изпълнили задълженията си на орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза на процеса, а именно да съберат и проверят всички доказателства, относими към предмета, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 13 НПК. Анализирали са доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези по чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, е извършено в пълно съответствие с действащите процесуални норми.
Предходните инстанции детайлно са се занимали с обясненията на подсъдимия, като задълбочено са анализирали лансираната от него версия за събитията през инкриминираната сутрин, и по- конкретно опита му за разграничаване от доказаните (и приети) по делото конкретни съставомерни негови действия по насилственото отнемане на процесните прасета, ограничавайки обема на признанията си до твърдението, че е действал в изпълнение на постигната между него и свидетеля К. уговорка, че по този начин последният ще се издължи за доставен му от дееца фураж. Апелативният съд аргументирано е отхвърлил това възражение, във връзка с което е изложил подробни и доказателствено обезпечени съображения. Доколкото последните се споделят изцяло от касационния съдебен състав, преповтарянето им е безпредметно. Не е вярно, че обвинителната теза е изградена единствено на базата на показанията на пострадалия свидетел Н. К.. Релевантните фактически обстоятелства, поставени в основата на осъждането на жалбоподателя, са доказани и чрез показанията на свидетелите Н., К., С., П., А., съдебните експертизи, писмените доказателствени източници. Задълбочен анализ и вярна оценка са получили и показанията на свид. Г., като е проследена в детайли тенденцията за променянето им в хода на производството пред различните инстанции. Всички доказателствени източници са обсъдени обективно и всестранно, съобразно тяхното действително съдържание. В тази насока следва изрично да се изтъкне, че суверенно право на решаващия съд е да прецени кои от доказателствените източници да кредитира и кои да отхвърли. Когато той мотивирано е изложил съображенията си по този въпрос, и то основани на закона и доказателствата по делото, както е в случая, той не извършва приписваното му с жалбата процесуално нарушение.
При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество. Установени са конкретните действия на жалбоподателя по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи, и принуда, обективирана чрез употребата на заплашване, посредством използването на огнестрелно оръжие- пистолет „В.”, кал. 9/ 17 мм, при доказания в процеса механизъм, като способ за това. Безспорно доказано по делото е, че действията на принуда в процесния случай, насочени към отнемането на конкретните вещи, е била упражнена по отношение на свидетеля Е. Н., което прави възраженията в тази насока неоснователни. Съдебната практика и доктрината са категорични, че принудата може да бъде осъществена не само по отношение на собственика на вещите, но и срещу всяко друго лице, което упражнява фактическа власт върху тях, или се намира на местопрестъплението и може да окаже съпротива на дееца. Изводите по същество, за вината и отговорността на касатора, са изградени въз основа на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени задълбочено, обективно и всестранно от съдилищата.
Предвид изложеното по- горе, касационната инстанция намери, че в настоящия казус липсват основания да се счете, че съдилищата са формирали своето вътрешно убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или интерпретацията на доказателствените материали да е извършена в разрез с установените от закона процесуални правила.
Както правилно са заключили предходните съдилища, обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. П., същият е признат за виновен и осъден за извършен от него квалифициран грабеж- по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление.
Неоснователен е също така и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, което в случая е определено законосъобразно и справедливо, с оглед приетата от второинстанционния съд правна квалификация, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Взети са предвид степента на обществената опасност на конкретното деяние и деец, подбудите за извършване на престъплението и всички релевантни смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. ВКС не констатира да са били игнорирани налични смекчаващи обстоятелства, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена, за да се приеме, че наказанието е явно несправедливо. Напротив, при установения от закона минимален размер на наказанието лишаване от свобода, за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК, от петнадесет години, предвидено като алтернатива на доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, липсват аргументи да бъде споделена тезата в жалбата на П., че определеното му наказание от три години лишаване от свобода, т.е. пет пъти по- ниско от фиксирания специален минимум, съдържа белезите на явната несправедливост, в насоката, изтъквана от касатора.
Искането за приложението на чл. 66 НК също не е ново за настоящия наказателен процес. То последователно е правено и поддържано и при въззивното разглеждане на делото. Напълно законосъобразно обаче, апелативният съд го е отхвърлил, със съответни на закона съображения, които и касационната инстанция споделя. Обстоятелството, че размерът на конкретно определеното наказание, наред с формалната липса на предходно наказание лишаване от свобода, предвид настъпилата реабилитация за миналите му осъждания, към датата на деянието, дават възможност изпълнението му да бъде отложено за подходящ изпитателен срок, не означават автоматичното приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. За да се достигне до искания с жалбата правен резултат, е необходима и преценката на съда, че целите на наказанието по чл. 36 НК, и преди всичко тези за поправянето и превъзпитаването на дееца, могат да бъдат постигнати и без да се налага наказанието да бъде изтърпявано ефективно, изводима от всички установени по делото обстоятелства. Конкретният случай обаче не е такъв. Изключително задълбочено съдилищата са се занимали с данните за личността на подсъдимия, и макар предвид настъпилата реабилитация той да се третира като неосъждан, постановените срещу него в миналото множество осъдителни присъди, включително и за тежки умишлени престъпления, правилно са оценени като негативни характеристични данни, водещи до заключението, че се касае за деец с трайно изградени навици за погазване на закона и несъобразяване с установения правов ред. В. и основан на доказаните по делото фактически обстоятелства, е също и изводът на АС-[населено място], че единствено с ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, макар и то да е с минимален срок, би се постигнал съответният възпитателен и превантивен ефект върху касатора. Не могат да бъдат почерпени аргументи за обратното и от данните за влошено здравословно състояние на дееца, неговата трудова ангажираност, възрастта му, които наред с изтеклият значителен период от време, считано от датата на деянието, съществено са рефлектирали при отмерването на конкретното наказание- ако не бяха налице, същото би се оказало драстично занижено. Ето защо, касационният съдебен състав прие, че наказанието, наложено на подсъдимия Г. П. е съобразено с реализиране на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК, поради което и същото няма характера на явно несправедливо, съобразно критериите по чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК. В този смисъл, липсва основание за последващо смекчаване на санкцията, което би се оказало проява на немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук принципи за индивидуализация на наказанието, предвид извършеното тежко престъпление.
Предвид горните съображения, като намери, че касационната жалба на подсъдимия Г. И. П., с която е сезиран, е изцяло неоснователна, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 237 от 20. 11. 2009г., постановено по ВНОХД № 393/ 2009г., по описа на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: