О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                    № 276     София,  31.05.2010 г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на двадесет и шести май  две хиляди и десета година в състав:                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                         ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                            След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№162/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Я. Т. от гр. П. срещу определение №572/22.02.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 162/2010 год. на Окръжен съд гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 1* от 19.11.2009 год. по гр.д. № 12215/2009 год. на Районен съд гр. П., V гр. с., с което исковата молба на М. Я. Т. от гр. П. срещу „Х„ О. гр. П. е върната и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че въззивният съд неправилно е приел, че подадената от него искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и делото е било прекратено поради неотстранени в срок нередовности. Изтъква , че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и същият следва да квалифицира иска, с който е сезиран въз основа на изложените в исковата молба факти. Като процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280 ,ал.1 ГПК се конкретизира този допустимо ли е при подробно изложени фактически твърдения в исковата молба същата да бъде оставена без движение като нередовна и дали съдът може да прекратява производството по делото , когато дадените от него указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са неясни и не съответстват на изложеното в исковата молба. Частният жалбоподател счита, че по този въпроси Пловдивският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и със практиката на Пловдивския районен съд , доколкото по аналогична исковата молба на друго лице е било образувано производство и даден ход на делото. С тези доводи обосновава наличие на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, която няма задължителен характер , поради което съгл. т. 2 от ТР №19.02.2010 год. касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Разгледана по същество касационната частна жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният Пловдивски районен съд правилно е оставил исковата молба на М. Я. Т. срещу „Хъс” О. , гр. П. без движение като нередовна и е изискал ищецът да уточни какви са били отношенията между страните - договорни или извъндоговорни, на какво основание е изплатена исковата сума , какви са били правата и задълженията на страните по тези отношения , на какво основание се търси връщането и пр. Приел е, че с постъпилата по делото молба от процесуалния представител на ищеца - частен жалбоподател в настоящото производство, указанията на съда не са били изпълнени, поради което районният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 129,ал.3 ГПК е постановил връщане на исковата молба. Определението е неправилно. Съгл. чл. 127,ал.1,т.4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата , на които се основава искът , както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С оглед на това, когато исковата молба не съдържа всички факти и обстоятелства, които обосновават исковата му претенция, съгл. чл. 129,ал.2 ГПК, съдът има правомощието и задължението да остави исковата молба без движение като даде указания за отстраняване на тази нередовност. В настоящия случай, не са били налице основания за упражняване на това правомощие – респ. задължение на съда. В подадената от М. Я. Т. искова молба се съдържат съществените факти и обстоятелства , които обосновават неговата искова претенция. В исковата молба изрично е посочено, че сумата, която се претендира не е дадена на ответника по силата на сключен между страните договор, описани са отношенията между страните, посочено е и с каква цел ищецът е дал сумата на ответника. С оглед на това с разпореждането от 13.10.2009 год., с което исковата молба оставена без движение, съдът неправилно е дал указания на ищеца да уточнява какви са били отношенията между страните , защо ищецът е дал на ответника претендираните 12 000 лв.,дали между тях е имало договорни отношения и „кой какво е следвало да прави”. Неправилно съдът е указал също така ищецът да посочи дали сумата е получена без основание, на отпаднало или на неосъществено основание. Последното представлява правна квалификация на исковата претенция , което е задължение на съда, а не на страната. Доколкото разпореждането , с което исковата молба е оставена без движение е неправилно , неправилно се явява разпореждането, с което е постановено връщането на исковата молба, поради неотстранени в срок нередовности тъй като второто разпореждане е функционално обусловено от разпореждането по чл. 129,ал.2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Трайната практика на ВКС приема , че процесуалните права и задължения следва да се упражняват добросъвестно в това число и от съда като орган ,който движи процеса. Правомощието по чл. 129,ал. 2 ГПК / чл. 100 ГПК /отм./ следва да се упражнява, когато обективно са налице основания за това. Противното би довело до отказ от правосъдие , което е недопустимо. Съобразно изложеното, обжалваното определение следва да се отмени като делото се изпрати на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №572/22.02.2010 год. по ч. гр.д. № 162/2010 год. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №572/22.02.2010 год. по ч. гр.д. № 162/2010 год. на Пловдивски окръжен съд и връща делото на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: