Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 12.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 930 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. М. С. против решение № 46 от 3.04.2014 г. на Ямболския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се неправилно приложение на закона, тъй като при постановяване на въззивното решение е бил изтекъл „абсолютният” давностен срок от три години за престъплението по чл. 206, ал. 5 НК. Успоредно се развиват съображения за нарушения на принципните положения, залегнали в чл. 13 и чл. 14 НПК предвид непълен анализ и избирателен подход към доказателствата, както и липсата на мотиви защо се кредитират едни доказателствени средства за сметка на други. Изтъква се и пропуск да се отговори на основни доводи на защитата. Допуснатите процесуални нарушения са довели до осъждането на подсъдимия за деяние, което е несъставомерно. Направено е искане за отмяна на влязлото в сила решение и прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание защитникът (адв. Х.) поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че доводите на осъдения са частично основателни, тъй като въззивният съд е бил длъжен да приложи закона за давността и да прекрати наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 214 от 17.12.2013 г. на Ямболския районен съд по н. о. х. д. № 276/2013 г. подсъдимият Д. М. С. е признат за виновен в това, през периода 14.10.2008 г. – 26.01.2009 г. в [населено място] да се е разпоредил със запорирана вещ (ремарке за Т-150) на стойност 820 лева, оставена му за пазене, поради което и на основание чл. 217, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на триста лева. Осъден е да заплати на гражданския ищец сумата от 820 лева за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 46 от 3.04.2014 г. по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. Ямболският окръжен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието по чл. 206, ал. 5 вр. ал. 1 НК, отменил е присъдата в гражданско-осъдителната й част и е върнал делото в тази му част за ново разглеждане. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане на осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение, което се конкретизира със съображенията, че съдът неправилно е кредитирал с доверие показанията на св. Х.; че фактическите констатации не отговарят на събраните по делото доказателства; че въззивният съд е изложил лаконични правни съображения; че в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК мотивите съдържат само общи фрази по доводите, които е навеждала защитата. Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до осъждане при неустановено по несъмнен начин, че ремаркето е същото, което частният съдебен изпълнител е оставил за пазене на подсъдимия, обективното разпореждане с инкриминираната вещ и прекия умисъл. Доводите на осъдения в това отношение не могат да бъдат възприети. Те са насочени да опровергаят обосноваността на фактическите констатации на съда и оценката за достоверност на гласните доказателствени средства, в частност на показанията на св. Х.. Поначало оценката за достоверност е суверенно правомощие на съда по същество, който има задължението да изложи ясни и точни съображения, позволяващи на Върховния касационен съд да провери законосъобразността при формиране на вътрешното убеждение. Видно от мотивите на решението, след собствен анализ и оценка на доказателствените материали въззивният съд се е доверил на показанията на частния съдебен изпълнител - св. Х., които е обсъждал както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Фактическите положения Ямболският окръжен съд е приел за установени, след като прецизно е подходил към процесуалните си задължения. Доказателствата, на които се основава съдебното решение са били събрани и проверени при условията на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на въззивното решение не страдат от противоречия или непълноти. Те съдържат подробни и логични разсъждения, включително изчерпателен отговор на приведените доводи от страна на защитата. Въз основа на събраните по делото доказателства, извлечени от оценените като достоверни показания на св. Х., от писмените материали, частично от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ж. от досъдебното производство, съдът е приел за фактически установено, че на 14.10.2008 г. от базата на [фирма] в кв. К., [населено място], е било иззето 9-тонно, силно ръждясало ремарке за Т-150, с износени гуми и свалени регистрационни номера, върху което било изписан инвентарен № ...; че в присъствието на св. Ж. то е било транспортирано в базата на [фирма], че същото това ремарке е било оставено за пазене на подсъдимия, за което той е подписал протокол; че чуждата вещ, индивидуализирана с достатъчно на брой съществени белези, впоследствие е била нарязана за скрап по личното указание на подсъдимия С.. Направените от съда фактически изводи не са хипотетични, в какъвто смисъл са твърденията на осъдения, а извлечени след обстоен анализ и внимателна преценка на доказателствената съвкупност. Показанията на св. Т. не са оставени извън вниманието на съдилищата, поради което неоснователен е упрекът на осъдения за нарушение на чл. 107, ал. 5 НПК. С оглед установените фактически положения доводите на осъдения за несъставомерност на деянието са неприемливи. Напълно основателно е обаче възражението на осъдения, че към момента на постановяване на въззивното решение е бил изтекъл „абсолютният” давностен срок за наказателно преследване. Въззивният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия, извършеното през периода 14.10.2008 г. – 26.01.2009 г. като престъпление по чл. 206, ал. 5 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Срокът по чл. 81, ал. 3 във връзка с разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е три години и същият е изтекъл при постановяване на въззивното решение на 3.04.2014 г., поради което искането на осъдения за възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. по описа на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 46 от 3.04.2014 г. на Ямболския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. и присъда № 214 от 17.12.2013 г. на Ямболския районен съд по н. о. х. д. № 276/2013 г. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу Д. М. С. поради изтекла давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: