Ключови фрази

10
Р Е Ш Е Н И Е № 183
гр. София, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в откритото съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
при секретаря Ванюша Стоилова и с участието на прокурор Арнаудова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3387 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 164/ 01.02.2017 г. по гр.д. № 467/ 2016 г., в частта с която Бургаски апелативен съд след съответно изменение на решение № 224/ 07.07.2015 г. по гр.д. № 109/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд по исковете, предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията) по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.):
· обявява за недействителна по отношение на държавата нищожната сделка по н.а. № 27/ 27.01.2003 г., с която ответницата С. Ч. Ч. е прехвърлила на ответницата Т. П. З. правото на собственост върху имоти, находящи се в МЖС в [населено място], /адрес/, в УПИ VII-/№/ в кв. 16 по плана на[жк], [населено място];
· отнема в полза на държавата от С. Ч. Ч. апартамент/№/ тип мезонет, разположен на 5-ти и 6-ти надземни етажи (4-ти и 5-ти жилищни етажи) със застроена площ 202.54 кв.м. в МЖС в [населено място], /адрес/, ведно с принадлежностите и 2/ 9 ид.части от подземен паркинг с право на реално ползване на две паркоместа /№/ и /№/;
· обявява за недействителна по отношение на държавата сделката по н.а. № 104/ 27.01.2003 г., с която С. Ч. Ч. продава на ответника „В.“ ЕООД един УПИ /№/в [населено място], общ. С., обл. Бургас, заедно със сградите и всички останали подобрения;
· отнема в полза на държавата от С. Ч. Ч. недвижимия имот, находящ се в [населено място], общ. С., област Бургас, заедно със сградите и всички останали подобрения в имота и
· отнема в полза на държавата от ответниците С. Ч. Ч. и И. В. В. сумата 5 000 лв. – равностойност на дяловата им вноска в ПК „Коопетрол“ със седалище [населено място].
Решението е допуснато до касационно обжалване в тези части при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) по следните материално-правни въпроси: 1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД (отм.)? и 2. Достатъчно ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателното предположение по чл. 3, ал. 1 от Закона, че имуществото е придобито от престъпна дейност?
По повдигнатите въпроси настоящият състав приема, че за материалното право на отнемане в полза на държавата по ЗОПДИППД (отм.) е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото на значителна стойност (над 60 000 лв. – арг. от чл. 1, т. 2 от ДР на Закона), придобито в периода по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Достатъчно е тази връзка да може обосновано да се предположи по правилата на логиката, науката и опита с оглед обстоятелства по делото, както и да не е установен законен източник за придобитото имуществото, за да бъде то отнето в полза на държавата по реда и при условията на ЗОПДИППД (отм.). Предположението, че придобитото имущество, чието отнемане се иска, е от престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е основателно, когато в конкретния случай не е установен законен източник на вложените доходи, а с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1 – т. 25 ЗОПДИППД (отм.), които следва да са установени по надлежен съдебен ред (с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК), придобивния способ, последващите трасформации на средствата и логическите взаимовръзки обосновават извода за връзка между престъпното деяние и имуществото. Неустановяването на законен източник не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от задължението да установи връзката по несъмнен начин. Допустимо е основателно да се предположи придобиването на имуществото и назад във времето – преди извършване на инкриминираното деяние, а не е възможно всички варианти да бъдат предварително предвидени. Не може предварително да се предвиди и какво е значението по отношение на извода за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество на обстоятелства, настъпили след извършване на престъпното деяние.
Отговорите обобщават нормативното и каузално тълкуване в приложението на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), извършено с ТР № 7/ 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/ 2013 г. на ОСГК на ВКС и с решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК след уеднаквяването на съдебната практика. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а тази практика настоящият състав споделя. Дадените отговори не се нуждаят от други мотиви.
Настоящият състав, намира за неоснователни оплакванията в касационните жалбите от И. В. и от С. Ч. за недопустимост на въззивното решение в допуснатите до касационно обжалване части. Съображенията са следните:
Мотивите за това, че е допустимо настоящото производство, което се разглежда при условията и по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) – аргумент от § 5, ал. 1 от ПЗР на действащия ЗПКОНПИ, а не нарушава забраната ne bis in idem, са в определение № 209/ 26.03.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело.
Мотивите за това, че в Комисията не е спазила срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), са в определение № 302/ 01.10.2018 г. за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК до приключването на тълк.д. № 1/ 2008 г. ОСГК на ВКС. С ТР № 1/ 04.06.2020 г. привременната пречка отпадна, а производството бе възобновено с определение № 145/ 17.06.2020 г. С това тълкувателно решение ОСГК на ВКС прие, че неспазеният срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуване на правото на иск, а и на материалното право на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.). С оглед задължителното действие и на това тълкувателно решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) неоснователно е и касационното оплакване за недопустимост на решението като последица от неспазения срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.).
Правилно въззивният съд е възприел за осъществени две от материално-правните предпоставки, които пораждат правото на отнемане в полза на държавата по ЗОПДИППД (отм.) по отношение на имуществото, за което производството продължава да е висящо – за равностойност на дяловата вноска от 5 000 лв., извършена от ответниците В. и Ч. при учредяването на ПК „Коопетрол“ през 1994 г. и за недвижимите имоти в [населено място], обл. С., обл. Бургас и в МЖС в [населено място], /адрес/, които ответниците В. и Ч. са придобили през 2001 г. при условията на съпружеска имуществена общност (СИО).
Първата: престъпна дейност на ответника В., установена по надлежния съдебен ред, която попада в съставите, изброени в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Приложена е влязла в сила присъда от 22.10.2002 г. на съда в [населено място], Кралство Н., чието действие на територията на Република България е признато с решение № 27/ 18.12.2005 г. по нчд № 63/ 2005 г. на Бургаски окръжен съд, като ответникът В. е осъден на 4 години лишаване от свобода за търговия на хора, наказуема експлоатация в проституция и участие в криминална организация – деяния, извършени в периода около 01.10.1999 г. до 05.12.2001 г. в Н., които съответстват на престъпленията по чл. 159а, 159б (първоначална редакция) НК и по чл. 321 НК (престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 12 ЗОПДИППД (отм.). Въззивният съд правилно е преценил, че влязлата в сила присъда е задължителна за него (чл. 300 ГПК), а тя установява извършената от ответника В. престъпна дейност в периода 01.10.1999 г. – 05.12.2001 г., която е в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 21 ЗОПДИППД (отм.).
Втората материално-правна предпоставка на правото на отнемане на държавата на това недвижимо имущество имущество, респ. на равностойността на дяловата вноска: в релевантния период по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) придобитото от ответника В. имущество е на значителна стойност по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Тази материално-правна предпоставка касационният състав е длъжен да приеме за осъществена без значение на касационните оплаквания. Това е така, защото обжалваното решение е влязло в сила в частта, с която в полза на държавата от ответниците В. и Ч. вече е отнето имущество, респ. равностойност на имущество, придобито в релевантния период, оценено на стойност над 60 000 лв., а включването и на това, за които производството продължава да е висящо, я надхвърля.
Обосновано въззивният съд е приел, че в рамките на релевантния период разликата между приходите от законни източници към разходите на ответника В. (проверяваното лице) и на ответника Ч. (неговата съпруга, а след 21.02.2002 г. – бивша) е все отрицателна величина, изразяваща се в хиляди минимални работни заплати. Изводът обективно следва от писмените доказателства и от заключенията на допуснатите, изслушани и приети съдебни експертизи, а не го опровергават гласните доказателства, събрани от показанията на разпитаните свидетели (обратно оплакванията в касационните жалби). Действително разпитаните свидетелите са дали показания, че през 1990 – 1996 г. ответниците В. и Ч. са реализирали законни доходи в значителни размери от ресторантьорска дейност в кк „С.б.“, кк „Д.“ и в [населено място]. Логичен обаче е изводът на въззивния съд, че ако свидетелските показания в тези им части са достоверни, би следвало да се подкрепят от представени по делото документи за осъществената стопанска дейност – напр. издадени лицензи за заведения за хранене, договори за наем на помещенията, в които дейността е извършвана, договори за наетата работна сила, ползвана за тази дейност, договори за доставчици, данъчни декларации и т.нат. Доколкото по делото такива документи липсват, въззивният съд логично е заключил, че свидетелските показания са недостоверни. Изводът е обоснован, защото се подкрепя от удостовереното от НОИ, че през релевантния период по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) ответникът В. няма осигурителен доход, а източникът на законни доходи за ответника Ч. е от трудова дейност, но е незначителен.
Като не е изложил мотиви за връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност на ответника В. и незаконните доходи, с които през 1994 г. е извършена дяловата вноска при учредяването на ПК „Коопетрол“, а през 2001 г. – 2003 г. – е придобито и недвижимото имущество, за което производството продължава да е висящо, въззивният съд е приел, че липсата на законен източник замества основателното предположение по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и е уважил исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Допуснатото нарушение на материалния закон (на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)) осъществява касационното основание по чл. 281, т. 1 ГПК. Решението следва да бъде отменено в допуснатите до касационно обжалване части, а настоящата инстанция следва да реши спора по същество, доколкото не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия.
Неоснователно е искането за отнемане в полза на държавата на сумата 5 000 лв. – равностойност на дяловата вноска, извършена от ответниците В. и Ч. в ПК „Коопетрол“. Съображенията са следните:
ПК „Коопетрол“ със седалище в [населено място] е учредена и вписана в регистъра на кооперациите през 1994 г. Впоследствие е пререгистрирана. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗК (отм.), но в сила към 1994 г., дяловите вноски на член-кооператорите образуват дяловия капитал на кооперацията. Следователно дяловата на вноска от 5 000 лв., извършена от ответниците В. и Ч. при учредяването на ПК „Коопетрол“, е част от капитала на кооперацията. Искането за отнемане в полза на държавата на нейната равностойност (номинална стойност) не може да бъде уважено. При условията и по реда на ЗОПДИППД (отм.) в полза на държавата може да се отнеме самият дял в капитала на кооперацията, но не и неговата равностойност (номинална стойност). Такова искане от Комисията обаче няма. В такъв смисъл са и решение № 289/ 19.12.2014 г. по гр.д. № 612/ 2014 г., III ГО, решение № 287/ 16.10.2015 г. по гр.д. № 2832/ 2015 г. IV ГО, решение № 409/ 26.01.2016 г. по гр.д. № 988/ 2015 г. IV ГО, решение № 213/ 06.02.2017 г. по гр.д. № 1611/ 2016 г. 2016 г. III ГО и др.
Основателно е искането на Комисия за отнемане в полза на държавата на недвижимото имущество в. [населено място] и в МЖС в [населено място], /адрес/. Съображенията са следните:
Ответниците Велав и Ч. са сключили брак през 1987 г.. Бракът е прекратен поради развод на 21.02.2002 г. По време на брака и при условията на съпружеска имуществена общност придобитото имущество е:
- право на собственост върху недвижимия УПИ в [населено място], общ. С., обл. Бургас - с договор за покупко-продажба по н.а. /№// 22.08.2001 г. на името на ответника Ч. (купувач) и върху приращенията в него – така конст. н.а. /№// 2001 г.;
- право на строеж върху един апартамент и две ателиета, ведно с принадлежностите в МЖС в [населено място], /адрес/ както и 2/ 9 ид. части от подземния паркинг в сградата с право на реално ползване на две паркомест с договор по н.а. 165/ 15.05.2001 г. и по н.а. /№// 13.12.2001 г. на името на ответника Ч. (суперфициар).
Нямат законен източник доходите за така придобитото, доходите за извършените приращения в имота в [населено място] – две сгради и други подобрения (така конст.н.а. /№// 2001 г.) и доходите за платеното по договор за строителство от 30.05.2001 г., с който „Монолит“ АД се е задължил да изгради обектите в МЖС в [населено място], /адрес/.
От влязлата в сила присъда на съда в [населено място], К. Н. се установява, че в периода 01.10.1999 г. до 05.12.2001 г. ответникът В. се е занимавал с търговия на хора, наказуема експлоатация в проституция и участие в криминална организация на територията на К. Н., а реализираните доходи от тази престъпна дейност, установена по надлежния ред, съответстваща на престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 21 ЗОПДИППД (отм.), са в размер не по-малък от 647 232 евро – отнетия доход с присъдата. Може да се направи основателно предположение, че за така придобитото недвижимо имущество в [населено място] и в МЖС в [населено място], /адрес/ са вложени значителните средства от престъпната дейност на ответника В. (в размер, не по-малък от 647 232 евро). Придобитото имущество няма законен източник, от престъпната дейност ответникът В. е придобил значителни доходи, а периодът на осъществените придобивни способи, респ. на платеното за усвояването на правото на строеж, съвпада с инкриминирания период.
Различен извод не следва от това, че това имущество е придобито в режим на съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 10 ЗОПДИППД (отм.), отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. Чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) изисква приносът на другия съпруг в придобиването да е имуществен, а не изразен в личен труд, грижи за децата или работа в домакинството (решение № 66/ 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/ 2010 г., ВКС, III ГО, решение № 226/ 29.06.2012 г. по гр.д. № 1445/ 2011 г. ВКС, III-то ГО, решение № 213/ 06.02.2017 г. по гр.д. № 1611/2016 г. ВКС, III-то ГО и др.). Отрицателните величини в съотношението законни приходи и разходи, включително за ответника Ч., изключват извода, че има имуществен принос. Съгласно чл. 9 ЗОПДИППД (отм.) делът на ответника Ч. в СИО, се смята придобит за сметка на ответника В. (на проверяваното лице).
С прекратяването на брака на ответниците В. и Ч. поради развод с влязло в сила решение от 21.02.2002 г. е одобрено споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.). По споразумението ответникът Ч. получава правото на собственост върху недвижимите имоти в [населено място], правото на строеж за обектите в МЖС в [населено място], /адрес/, вземанията по договора за строителство с „Монолит“ АД, правото на собственост върху жилищен имот в [населено място], к-с „В.“ и върху пет леки автомобила срещу задължението да плати сумата 6 000 лв. в уравнение на дела на ответника В..
Споразумението по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) не е съдебна спогодба, но не е и съдебен акт, а има договорен характер. Вещно- прехвърлителното му действие настъпва в момента на влизане в сила на решението за развод (ТР № 60/ 12.08.1987 г. по гр.д. № 31/ 87 г. ОСГК на ВС). Съгласно чл. 7, т. 2 ЗОПДИПП (отм.) сделките с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са възмездни и с трети лица, които са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), знанието на съпруга по възмездната сделка се предполага. За опровергаване на презупцията за знание по чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) доказателства не са ангажирани, респ. обратно доказване не е провеждано. Поради това настоящият състав приема, че към 21.02.2002 г., когато е одобрено споразумението по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.), ответникът Ч. е знаела, че прехвърленото й имущество, за което производството продължава да е висящо, е придобито от престъпната дейност на ответника В.. Съгласно чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) вещно-прехвърлителното действие на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК по отношение на недвижимите имоти в [населено място] и в МЖС в [населено място], /адрес/ е непротивоставимо на държавата.
С договор по н.а. /№// 27.01.2003 г. ответникът Ч. подава на ответника „В.“ ЕООД имотите в [населено място] на цена 2 000 лв. Знанието, че това имущество е придобито с доходи от престъпната дейност на ответника В., което чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) изисква, за да е непротивопоставим и този договор по отношение на държавата, следва да се прецени спрямо органния представител на юридическото лице -приобретател. Към 27.01.2003 г. ответникът Ч. е едноличен собственик на капитала и управител на ответника „В.“ ЕООД. Към тази дата тя е бивша съпруга на ответника В., но след като вече бе прието, че е знаела придобитото по споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) да е от престъпната дейност на ответника В., знанието е налице и към договора от 27.01.2003 г., сключен от ответника Ч. като управител на „В.“ ЕООД. Основателен е искът за обявяване на недействителността по отношение на държавата на договора по н.а. /№// 27.01.2003 г. и за отнемане на имотите в [населено място] от ответника „В.“ ЕООД.
С договор по н.а. /№// 28.01.2003 г. е изявено съгласие ответникът Ч. да прехвърли на ответника Т. З. правото на собственост върху апартамента и двете ателиета с принадлежностите и върху 2/ 9 ид. части от подземния паркинг с правото на реално ползване на двете паркоместа в МЖС в [населено място], /адрес/. С договор по н.а./ № / 17.04.2008 г. е изявено съгласие ответникът З. да продаде на ответника Ч. същите имоти (апартаментът и двете ателиета – обединени в един апартамент, тип мезонет) на цена 55 000 лв.
Двата договора са без значение за правото на отнемане в полза на държавата на това имущество, придобито от престъпната дейност на ответника В., възникнало при условията на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и поради непротивопоставимостта по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) по отношение на държавата на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм). В писмените отговори на исковата молба ответниците Ч. и З. признават, че договорът по н.а. /№// 28.01.2003 г. са сключили в обезпечение на задължение на ответника Ч. към ответника З. за връщане на заем от 6 000 лв., за което З. се е снабдила с изпълнително основание и изпълнителен лист, а с договора по н.а. 12/ 2008 г. ответникът З. след погасяването на дълга е „върнала“ собствеността върху имотите в МЖС в [населено място], /адрес/ на ответника Ч.. Нищожен на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД е договорът по н.а. /№/ 28.01.2003 г., защото сключването му е нямало за цел прехвърлянето на правото на собственост върху апартамента и двете ателиета с принадлежностите и върху 2/ 9 ид. части от подземния паркинг с правото на реално ползване на двете паркоместа в МЖС в [населено място],/адрес/.. Неговата цел е страните по договора да обезпечат по начин, различен от предвидения в закона, съдебно установеното задължение за връщане на заема с кредитор З. и длъжник Ч.. Нищожният договор по н.а. /№// 28.01.2003 г. не е породил никакво действие. Не е породил действие и договорът по н.а. /№// 17.04.2008 г., с който ответникът З. продава на ответника Ч. същите имоти. След като е налице основателно предположение, че недвижимите имоти в МЖС в [населено място], /адрес/ са придобити с доходите от престъпната дейност на ответника В., споразумението по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) е непротивопоставимо на държавата (чл. 7, т. 2 ЗОДИППД (отм)), а следващите го два договора между ответниците Ч. и З. не са породили действие, това имущество също следва да се отнеме в полза на държавата от ответника Ч..
Изводът не се променя само поради това, че е неоснователен искът на Комисията по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) за прогласяване недействителността по отношение на държавата на договора по н.а. № 27/ 28.01.2003 г. Недействителността по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) се прилага за възмездни договори с трети лица, които са породили вещно-транслативно действие, но са непротивопоставими на държавата. Тя е неприложима за нищожните договори, които не пораждат никакво действие. И след договорите по н.а./№// 28.01.2003 г. по н.а. /№// 17.04.2008 г. правото на собственост върху недвижимите имоти в [населено място], /адрес/ е все в патримониума на ответника Ч., а това имущество следва да се отнеме в полза на държавата.
Въззивното решение подлежи на съответно на изложените мотиви изменение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 164/ 01.02.2017 г. по гр.д. № 467/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд в допуснатите до касационно обжалване части.
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу И. В. В. и С. Ч. Ч. за сумата 5 000 лв. – равностойност на дяловата вноска, направена при учредяване на производствена кооперация „Коопетрол“.
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу С. Ч. Ч. и Т. П. З. за прогласяване за недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба по н.а. /№// 27.01.2003 г. на основание чл. 28, вр. чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.).
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 28, вр. чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) от С. Ч. Ч. следното недвижимо имущество в МЖС в [населено място], /адрес/, [улица] в УПИ VII-/№/ по плана на /адрес/:
- апартамент /№/, тип мезонет, разположен на 5 и 6 надземни етажи (4 и 5 жилищни етажи) със застроена площ 202.54 кв.м., състоящ се от: на първо ниво, разположено на 5-ти надземен етаж – от три стои, дневна, кухня, столова, коридор, два санитарни възела, стълбище към второ ниво и три тераси, при граници на това ниво: изток – вътрешен двор и коридор, север – вътрешен двор, запад – улица, юг – стълбищна клетка, коридор и апартамент/ №/; на второ ниво, разположено на шести надземен етаж – от две стаи, емпоре, стълбище към първо ниво, един санитарен възел и две тераси при граници: изток и север – двор, запад – [улица], юг – стълбищна клетка, коридор и ателие и север – двор, запад – [улица], юг – стълбищна клетка и ателие и север – двор, запад – [улица], юг – стълбищна клетка, коридор и ателие /№/, ведно с избено помещение /№/, разположено в подземния етаж на сградата с площ от 6.42 кв. м. при граници: изток – стълбище, север – подземен паркинг, запад – зид към улица, юг – мазе /№/ и коридор, избено помещение /№/, разположено в подземния етаж на сградата с площ от 3.48 кв. м. при граници: изток – коридор, подземния етаж на сградата с площ от 3.48 кв.м. при граници: изток – коридор, север – мазе /№/, запад – зид към улица, юг – мазе /№/ и избено помещение /№/, разположено в подземния етаж на сградата с площ от 4.04 кв. м. при граници: изток – коридор, север – мазе /№/, запад – външен зид, юг – мазе /№/, както и съответстващите ид. части от общите часки на сградата и от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, в който е построена сградата, което жилище, тип мезонет, е образувано след обединение на апартамент /№/ на четвърти етаж с площ от 61.10 кв.м., ателие /№/на пети етаж с площ от 59.91 кв.м. и ателие/№/на площ от 81.53 кв.м., извършено въз основа на строително разрешение и съгласувани и одобрени от [община] инвестиционни проекти и който апартамент /№/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК е с идентификатор /№/с площ от 61.10 кв.м., прилежащи части – мазе /№/ – 3.84 кв.м. при съседи на същия етаж: /№/, /№/, под обекта – /№/., над обекта – /№/, /№/, а ателие /№/е с идентификатор /№/., с площ от 59.91 кв.м., прилежащи части – мазе /№/ – 6.42 кв. м. при съседи на същия етаж /№/, под обекта – /№/, /№/, над обекта – няма, а ателие /№/ е с идентификатор /№/ с площ от 81.53 кв.м., прилежащи части мазе /№/– 4.04 кв.м., при съседи на същия етаж: /№/, под обекта – /№/, над обекта – /№/, /№/;
- 2/ 9 идеални части от подземен паркинг в сутерена, целият с площ от 227.32 кв.м. при граници за целия паркинг: изток – калканен зид, север – рампа и калканен зид, запад – стълбище, [улица]и медико-техническа лаборатория, юг – мазе /№/, стълбище, мазе /№/, мазе /№/, мазе/ №/; с право на реално ползване върху паркомясто /№/ с площ от 15 кв.м. при граници: изток – маневрена площ на подземен паркинг и паркомясто /№/, юг – паркомясто /№/, запад – вътрешен зид, север – рампа и върху паркомясто /№/ с площ от 15 кв.м. при граници: изток – маневрена площ на подземен паркинг, юг – паркомясто /№/, запад – паркомясто /№/, север – рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и който съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени с горецитираната заповед на изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект, предназначението на същия – гараж в сграда с прилежащи части: подземен паркинг и е с идентификатор /№/, при съседи: на същия етаж – /№/, под обекта – няма, над обекта – /№/, /№/, /№/, /№/, находящ се в сграда с идентификатор /№/, разположена в поземления имот с идентификатор /№/.
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) договора за покупко-продажба по н.а. /№// 27.01.2003 г. – по иска, предявен от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, срещу С. Ч. Ч. и „В.“ ЕООД.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 8, вр. чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) от „В.“ ЕООД недвижим имот в г. Л., общ. С., обл. Бургас, [улица] площ от 1 280 кв.м., съставляващ парцел I за имот /№/ в кв. /№/, съгласно действащия застроителен регулационен план при граници: север – залесен терен, изток – парцел 11.180, юг и запад – улици, заедно с построената в него жилищна сграда и всички останали подобрения и насаждения, който имот по кадастралния план на [населено място], общ. С.“, одобрен със заповед № РД-02-14-2273/ 29.12.2000 г. на МРРБ е с площ от 1.421 дка, ведно с 2 сгради, първата с /№/ на един етаж, еднофамилна – 86 кв.м., втората с /№/. на един етаж, еднофамилна – 10 кв.м. при съседи на имота: /№/ – поземлен имот, /№/ – улица – [община], /№/ – улица – [община] и понастоящем е ПИ /№/, отговарящ на нормите на чл. 19, ал. 6 ЗУТ и отреден за газостанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.