ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 321 София, 15.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание на 13.07.2022 г. докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1511 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответниците Г. Х. и Г. Х. срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по частна жалба на ответниците, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски. За да постанови определението си, въззивният съд е установил въз основа на подадените декларации за имуществено състояние, че ответникът Х. получава доходи в размер на 1030 лв. месечно, притежава апартамент, не притежава МПС, няма влогове и не получава други доходи, а ответникът Х. реализира месечен доход в същия размер, притежава апартамент и къща, не притежава МПС и влогове, не реализира други доходи. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел от правна страна, че от значение за освобождаването от такси и разноски е възможността да се понесат същите, като е намерил, че изискваната държавна такса за подадената от ответниците въззивна жалба, по повод на която е направено искането за освобождаване, е в размер на 977,43 лв., т. е. по-малко от половината от общия месечен доход на ответниците, поради което е налице възможност за заплащането ѝ. По отношение на евентуалните бъдещи разноски във въззивното производство е посочил, че същите не се дължат едновременно с държавната такса, а са в зависимост от съответните процесуални действия в производството, като не се установява невъзможност за заплащането им. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с посочена практика на ВКС по въпросите - следва ли съдът да преценява основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК само с оглед конкретното задължение за заплащане на държавна такса или съдебни разноски по делото или доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските за цялото съдебно производство, и - относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски. Касационно обжалване не следва да се допуска. Първият от поставените от жалбоподателите въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на изложените от въззивни съд мотиви. Въпросът предпоставя съобразяване единствено на размера на конкретното задължение, по повод на което е направено искането за освобождаване, докато в настоящия случай въззивният съд е взел предвид и останалите разноски за въззивното производство, съобразявайки и възможността такива да не бъдат необходими според развитието на това производство. По втория въпрос също не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложената аргументация за значението на въпроса се свежда до това, че съдът не е извършил съпоставка на общото материално състояние с пълния размер на дължимата такса. Освен очевидно неверни, доколкото въззивният съд изрично е съобразил размера на дължимата за въззивната жалба такса, така изложените доводи не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с постановките по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, а в действителност се свеждат до оплакване за неправилност на преценката на съда, че материалното състояние на ответниците, в частност реализираните месечни доходи, позволява заплащането на таксата. Правилността на тази преценка обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на определение № 192/23.05.2022 г. по ч. т. д. № 312/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: