2 Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 26.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 88/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение № 226 от 11.12.2008 г. по в. т. д. № 289/2008 г. на Варненски апелативен съд, поправено с решение № 39 от 05.03.2009 г., в частта, с която постановеното от Варненски окръжен съд решение № 84 от 12.12.2007 г. по т. д. № 86/2006 г., поправено с решение № 53 от 18.04.2008 г., е отменено, като предявеният от Агенция за следприватизационен контрол /сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационен договор от 25.01.2002г. е отхвърлен за разликата от 1 192 326 лв. до пълния му предявен размер – 1 225 000 лв. В посочената част, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 385 от 22.06.2010 г. по настоящото дело, като е прието за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на значимия за делото материалноправен въпрос: кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поетото с приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайните активи на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновената поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество. Касаторът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е тълкувал клаузите на процесния приватизационен договор относно задължението за извършване на инвестиции в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че при преценката за изпълнение на това задължение следва да бъдат взети предвид и текущите разходи за поддържане на въжените линии, независимо, че същите не водят до увеличаване на стойността им. Липсата на изпълнение на задължението за инвестиции в пълен размер е обосновано и с безспорно установения по делото факт, че всички изразходвани средства, признати от въззивния съд за инвестиции, са средства на самото приватизирано дружество „А. спорт-99” АД, а не на купувача по приватизационната сделка „В. клуб Р.” ЕООД. Ответникът по касация – „В. клуб Р.” ЕООД, гр. К. – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отхвърли предявения от Агенция за следприватизационен контрол срещу „В. клуб Р.” ЕООД, гр. Варна иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1 192 326 лв. до пълния му размер 1 225 000 лв., въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнил частично поетото с процесния приватизационен договор задължение за инвестиции. Към изпълнението са отнесени разходите, направени във връзка с обслужване техническата годност на въжените линии, с аргумента, че макар да са отчетени като текущи ремонти, по съществото си те са свързани с предмета на дейност на приватизираното предприятие и съответстват на предложената от купувача инвестиционна програма. Поради това, решаващият състав е възприел втория вариант на заключението на тройната икономическа експертиза, според който неизпълнението възлиза на сумата 2 384 652 лв. и съответно дължимата неустойка е в размер на 1 192 326 лв., а не както е приел първоинстанционният съд – 1 225 000 лв. Касационната жалба е основателна. Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че констатираното в определението по чл. 288 ГПК противоречие в съдебната практика по значимия за спора материалноправен въпрос понастоящем вече е преодоляно. Отговорът на релевантния за настоящото дело въпрос е даден в решение № 129 от 21.06.2010 г. по т. д. 548/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., поради което липсва основание за произнасяне от настоящия състав по реда на чл. 291 ГПК по същия въпрос. В посочения съдебен акт е прието, че когато инвестициите не са конкретизирани като определени видове работа, то с оглед целите на приватизационната продажба под „инвестиции” се разбира само онова вложение на средства от купувача в приватизираното дружество, насочено към придобиване на дълготрайни активи, поправка и обновяване или дооборудване на съществуващи дълготрайни активи, а когато се разширяват производствените мощности или нараства обемът на произвежданата продукция и обусловеното от разширяване на дейността еднократно увеличение на запасите от основни и спомагателни материали, към които разходите, свързани с текущото осъществяване стопанската дейност на съответното приватизирано предприятие, представляващи краткотрайни активи, не се включват и начинът на счетоводно отчитане на последните е правно ирелевантен за характера им. Като съобразява цитираната задължителна съдебна практика и конкретните факти и доказателства по делото, настоящият състав намира, че обжалваното решение /в допуснатата му до касационно разглеждане част/ е неправилно. При постановяването му въззивният съд не е взел предвид клаузата на т. 10.8.1. от процесния приватизационен договор, в която страните изрично са уговорили какво съдържание влагат в понятието „инвестиция”, като са се съгласили, че за такава се считат извършените от купувача разходи за създаване и придобиване на нови или обновяване и основен ремонт на притежаваните дълготрайни материални активи от дружеството. Не е отчетена и представената от ответника О. за приватизация на „А. спорт-99” Е., представляваща неразделна част от приватизационния договор съгласно т. 10.8., в която видът и размерът на инвестициите и относимите към тях дейности са посочени съвсем конкретно. С оглед цитираните уговорки и дадената от страните дефиниция, напълно необосновано решаващият състав е преценил като инвестиция разходите, направени за текущата поддръжка на въжените линии, въпреки ясно заявеното от вещите лица по допуснатата тройна съдебно-икономическа експертиза, че тези разходи не са довели до придобиване на нови активи или до увеличаване стойността на съществуващите. В тази насока съдът неправилно се е позовал на връзката на разходите с предмета на дейност на приватизираното предприятие и с нея е обосновал съответствието им с инвестиционната програма. Неаргументиран и неподкрепен от събраните по делото доказателства е и изводът, че направените разходи са били необходими за въвеждането на въжените линии в експлоатация, тъй като преди това същите са били негодни за употреба. В показанията на свидетеля С. И. се съдържат данни, че състоянието на съоръженията е било „тежко”, но не и че са били негодни за употреба. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че впечатленията на посочения свидетел за състоянието на въжените линии не са придобити към момента на приватизацията, а впоследствие, поради което показанията му не могат да се приемат като безспорно доказателство за негодността на активите. Несъобразяването на въззивния съд с ясната и недвусмислено изразена воля на страните във връзка с инвестиционната програма представлява нарушение на материалния закон /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/, което обосновава неправилност на извода за частично изпълнение на поетото от ответника задължение за извършване на инвестиции и съответно – за неоснователност на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1 192 326 лв. до пълния претендиран размер 1 225 000 лв. Освен по посочените съображения, самостоятелно и напълно достатъчно основание, за да се приеме за доказано твърдяното от ищеца цялостно неизпълнение на инвестиционната програма, е безспорно установеният по делото от заключенията на експертизата факт, че всички признати от въззивния съд разходи са извършени за сметка и са осчетоводени като разходи на самото приватизирано дружество „А. спорт-99” АД, а не са разходи, извършени от купувача по приватизационния договор „В. клуб Р.” ООД, в какъвто смисъл е изричната клауза на т. 10.8.1. от същия договор. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че подадената от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол касационна жалба е основателна. В частта, с която предявеният иск за неустойка е отхвърлен, въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като искът следва да бъде уважен за цялата претендирана сума 1 225 000 лв., т. е. и за разликата над присъдената сума 1 192 326 лв. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху тази сума следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.04.2006 г. – до окончателното изплащане на сумата. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 ГПК, ответното дружество дължи заплащане на направените от касатора разноски за настоящото дело в размер на сумата 1 786.96 лв., включваща: 683.48 лв. – държавна такса и 1 103.48 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 226 от 11.12.2008 г. по в. т. д. № 289/2008 г. на Варненски апелативен съд, поправено с решение № 39 от 05.03.2009 г., в частта, с която постановеното от Варненски окръжен съд решение № 84 от 12.12.2007 г. по т. д. № 86/2006 г., поправено с решение № 53 от 18.04.2008 г., е отменено, като предявеният от Агенция за следприватизационен контрол /сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационен договор от 25.01.2002г. е отхвърлен за разликата от 1 192 326 лв. до пълния му предявен размер – 1 225 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “В. клуб Р.” ЕООД, гр. К. да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, допълнително сумата 32 674 /тридесет и две хиляди шестстотин седемдесет и четири/ лева – неустойка по т. 14.1. от приватизационен договор от 25.01.2002 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 03.04.2006 г. – до окончателното й плащане. ОСЪЖДА “В. клуб Р.” ЕООД, гр. К. да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София разноски за настоящото дело в размер на сумата 1 786.96 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: