Р Е Ш Е Н И Е № 345 София, 12.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 481/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответник П. Н. Ц. чрез процесуален представител адвокат Г. Ц. против въззивно решение на САС, І ГО, 8 с-в № 1907/15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2279/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС, І-8 състав от 22.11.2010 г., постановено по гр. д. № 3043/2008 г., с което на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ищците А. С. И. и Б. К. И. не дължат на заемодателя П. Н. Ц. солидарно заплащане на сумата 20 000 евро по договор за паричен заем от 12.07.2004 г. в качеството им на поръчители на заемополучателя Л. А. И.. Касаторът счита, че следва да се отмени изцяло въззивното решение, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения от А. С. И. и Б. К. И. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Подробни съображения са изложени с писмено становище от процесуален представител адвокат Г. Ц.. За ответниците по касация - ищци по делото А. С. И. и Б. К. И. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмени бележки от процесуален представител адвокат Л. И.. С определение № 929/2.07.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: от кой момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в рамките на който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника и от кой момент задължението става предсрочно изискуемо, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена с Р. № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., ТК, ІІ т. о.; Р. № 130/27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., ТК, І т. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Договорът за паричен заем от 2.07.2004 г. е сключен между заемодателя П. Н. Ц. и заемополучателя Л. А. И. в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С т. 9 от договора ответниците по касация са поели задължение да отговарят лично за задължението на заемополучателя в качеството им на поръчители при солидарна отговорност на задължението им. Договорът за заем е подписан от страните по договора - заемодател, заемополучател и от поръчителите. В договора за заем е уговорено дългът, чийто общ размер е сумата 20 000 евро да се връща на вноски, а именно: сумата 5000 евро на 1.12.2004 г., сумата 5000 евро на 28.02.2005 г. и сумата 10000 евро на 30.08.2005 г. Видно от влязло в сила решение на СРС, 50 с-в от 13.06.2006 г., постановено по гр. д. № 10429/2005 г. заемодателят П. Н. Ц. е предявила срещу главния длъжник по договора заемополучателя Л. А. И. частичен иск за сумата 5000 евро на основание чл. 240 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че заемът е станал предсрочно изискуем на 2.12.2004 г. с неплащане на първата вноска от 5000 евро, чийто падеж е бил предния ден -1.12.2004 г. С решението искът е уважен и на основание чл. 240 ЗЗД Л. А. И. е осъдена да заплати на П. Н. Ц. претендираната сума в размер на 5000 евро, съставляваща част от дължимата по процесния договор за заем от 12.07.2004 г. обща сума на задължението в размер на 20000 евро, ведно със законна лихва от 5.07.2005 г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила на 8.11.2006 г. По настоящото дело поръчителите по договора за заем А. С. И. и Б. К. И. са предявили срещу заемодателя П. Н. Ц. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че те в качеството на поръчители не дължат сумата 20000 евро, тъй като ответницата-заемодател не е предявила иск за главното задължение срещу главния длъжник и е изтекъл определения с чл. 147, ал. 1 ЗЗД 6-месечен срок. Искът е уважен на две инстанции, като на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че поръчителите не дължат на заемодателя солидарно сумата 20000 евро по процесния договор за заем. Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на главното задължение е настъпила на 2.12.2004 г. с неизплащане на първата вноска по заема с падеж на 1.12.2004 г. И тъй като искът на кредитора с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен срещу главния длъжник, предмет на гр. д. № 10429/2005 г., СРС, ГК, 50-ти с-в е предявен едва на 5.07.2005 г. е пропуснат 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, считано от 2.12.2004 г., поради което отговорността на поръчителите е отпаднала. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон-чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, изразена с Р. № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., ІІ г. о., ТК, както и Р. № 130/27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., ТК, І Т.О. на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, с които е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на /кредитора, Банката в случаите/ да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молба за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника за главното задължение. Предсрочна изискуемост на задължението настъпва при изрично волеизявление на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки по сключения договор, като волеизявлението следва да е достигнало до задълженото по договора лице. В конкретния случай предоставеното на кредитора /заемодател/ с чл. 4 от договора за паричен заем право да направи кредита предсрочно изискуем не е настъпило автоматично с неплащането на първата анюитетна вноска при уговорено с договора разсрочено плащане на задължението. Кредиторът е направил изявление за предсрочна изискаемост на цялото си вземане в депозирана от него на 5.07.2005 г. искова молба до длъжника по договора, по повод на която е образувано гр. д. № 10429/2005 г., СРС, 50 с-в, която дата /5.07.2005 г./ представлява начален момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С тази разпоредба законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски. Независимо, обаче, от настъпилата на 5.07.2005 г. предсрочна изискуемост на цялото задължение по образуваното на основание чл. 240 ЗЗД съдебно производство кредиторът по договора не е потърсил задължението по договора за заем от длъжника в пълния му размер от 20000 евро, а е предявил частичен иск, с който е потърсил от длъжника само част от вземането си, а именно сумата 5000 евро. По настоящото дело няма данни, че в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, считано от 5.07.2005 г. кредиторът е потърсил от длъжника по договора останалата част от задължението, а именно сумата 15000 евро. При това положение за тази част от задължението в размер на сумата 15000 евро на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД отговорността на поръчителите е отпаднала. По изложените съображения въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че ответниците по касация като поръчители не дължат солидарно заплащане на целия размер на задължението по договора за заем в общ размер на сумата 20000 евро следва да се отмени до размер на сумата 5000 евро, вместо което да се постанови друго решение, с което за сумата 5000 лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен, а в останалата част - за сумата 15000 евро - решението следва да се остави в сила, тъй като е правилно. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на касатора следва да се присъди пропорционално сумата 195 лв. за направените деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав № 1907/12.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2279/2011 г., с което е потвърдено решение от 22.11.2010 г. по гр. д. № 3043/2008 г. на Софийски градски съд, І ГО, 8-ми състав в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че А. С. И. и Б. К. И. не дължат на П. Н. Ц. солидарно заплащане на сума в размер на 5000 евро по договор за паричен заем от 12.04.2004 г. в качеството на поръчители на Л. А. И., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. И. и Б. К. И. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че не дължат на заемодателя П. Н. Ц. солидарно заплащане на сумата 5 000 евро /пет хиляди евро/ в качеството им на поръчители на заемополучателя Л. А. И. по договор за паричен заем от 12.07.2004 г.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА А. С. И. и Б. К. И. да заплатят на П. Н. Ц. деловодни разноски за касационната инстанция в размер на сумата 195 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: