Р Е Ш Е Н И Е № 540 София, 20 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 513/2010 година. Производството е образувано, повод жалба на подсъдимия К. Г. М. против въззивно решение № 127/ 18.06.10год., по в.н.о.х.д. № 206/10год. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от защитника на М., като основание за проверка на въззивния съдебен акт, е релевирана процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание.Отправено е искане за изменение на въззивното решение, с определяне на наказание в законовия минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С проверяваното решение, е изменена присъда № 26/ 17.02.2010 год. по нохд № 3239/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с преквалифициране на извършеното деяние - оправдаван за държане на наркотичните вещества „ с цел разпространение” и намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години и не му е наложено наказанието глоба. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, в производство по реда на чл.372,ал.3, във вр. с чл.371,т.1 НПК, е признат за виновен и осъден подсъдимия М. за извършено престъпление по чл.354а, ал.2,пр.ІІ-ро, т.4, във вр. с ал.1,пр.1,във вр. с чл.29,ал.1, б”а” и б”б” и във вр. с чл.54 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лв. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въззивната инстанция е постановила съдебен акт, който не подлежи на отмяна, предвид липсата на заявените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно и в съответствие с процесуалните изисквания, апелативният съд е приел, че постъпилият въззивен протест следва да бъде разгледан по същество и независимо, че е квалифицирал извършеното деяние по по-тежконаказуемия престъпен състав, е намален размера на наложеното наказание, правата на касатора не са ограничени. Въззивната инстанция е корегирала правилно правните изводи на първоинстанционния съд.На първо място, окръжният съд е приел, че държането на наркотичните вещества от подсъдимия, не е при наличието на специалната цел, визирана в разпоредбата на чл.354а,ал.1НК, но квалифицирайки извършеното по ал.2 на посочената разпоредба-по недопустим от закона начин е приел,че това е така само във връзка с квалифициращото обстоятелство по т.4-„опасен рецидив”, като е игнорирана изцяло връзката с ал.1. Всички аргументи на окръжният съд са в посока приложимост на ал.3, в която правна норма не е предвидена възможност за „опасен рецидив”, но въпреки това е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл.354а,ал.2НК. На второ място, законосъобразни са изводите на въззивния съд, че държането на наркотичните вещества е с цел разпостранението им- изводи, изградени на базата на видовото им разнообразие, количество, разнородност по състава на активното вещество, както и иззетите от дома на касатора: електронна везна, СИМ-карта с държач и фонокарта/вещи, по които са намерени следи от разнородни наркотични вещества/. Несъстоятелен е доводът на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Въззивния съд, е определил на подсъдимия наказание при условията на чл.372,ал.4 НК, независимо че производството е проведено по диференцираната процедура по чл.371,т.1НПК и приложимостта на чл.55НК не следва автоматично. Наказателно правното положение на подсъдимия не може да бъде утежнено, защото касационното производство е иницирано от него. Но не следва да бъде удовлетворено искането на защитата му, да се определи наказание лишаване от свобода в законовия минимум/ след преквалифициране на извършеното деяние по чл.354а,ал.3,т1НК, което не е уважено по изложените по-горе съображения/. Наказанието е индивидуализирано при условията на чл.55НК и - определено под най-ниския предел, а съдът не е наложил и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба, предвид правната възможност съобразно чл.55,ал.3 НК. Въззивният съд е изложил достатъчно съображения, свързани със смекчаващите отговорността обстоятелства-млад човек, със здравословни проблеми - при констатираната хероинова зависимост, малкото количество наркотични вещества, с невисока стойност.Настоящият съдебен състави счита, че с този вид и размер на наложеното наказание лишаване от свобода се постигат целите му в личен и обществен план. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия М. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а възивният съдебен акт-в сила. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 127/ 18.06.2010год., постановено по в.н.о.х.д. № 206/10год. на апелативен съд – гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: