Р Е Ш Е Н И Е
№ 50119
[населено място], 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1677 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на А. М. И. срещу решение № 88/22.04.2021 г. по в. т. д. № 342/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 81/22.06.2020 г. по т. д. № 165/2019 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на „ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 42 000 лв. до 63 000 лв., както и в частта за присъдената лихва.
В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Навеждат се доводи, че съдът не е оценил в пълнота броя и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на лечебно-възстановителния период, последиците от травмата, възрастта на ищцата и как травмите влияят върху начина ѝ на живот. Не е изложил подробни мотиви защо се налага редукция на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 63 000 лв.
От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на 63 000 лв. ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „ЗД “БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Сочи се, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС и правилно е приложила разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендира се постановяване на решение, с което обжалваният акт на Апелативен съд Велико Т. бъде потвърден с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответникът по касация поддържа отговора.
С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд Велико Т. е прието, че предявеният от А. М. И. срещу „ЗД “БУЛ ИНС“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 60 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан и със знание, че водачът е употребил алкохол, в размер на 30 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувала А. М. И., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество гражданска отговорност на водача. При оспорен от застрахователя размер на претърпените от нея вреди и приетия обем съпричиняване от 30% въззивната инстанция е взела в предвид нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП – 16.05.2018 г., и факта, че ищцата е получила генерализирана травма на лява раменна кост и многофрагментно счупване на тазовия пръстен вляво, и е определила обезщетение в размер на 60 000 лв. при същия размер съпричиняване – 30%.
С определение № 276/19.05.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд Велико Т. е в съответствие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и практика на ВКС, намерила израз в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на I ТО на ВКС и др.
Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се вземе в предвид действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, осакатявания и загрозявания, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, на които се позовава касаторът, и съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Решението на Апелативен съд Велико Т. в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, тъй като не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 60 000 лв. е достатъчно да репарира понесените неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение от цитираната по-горе задължителна и казуална практика.
Изводът на Апелативен съд Велико Т. за намаляване на определеното от първостепенния съд обезщетение от 90 000 лв. на 60 000 лв. не кореспондира изцяло с установените по делото факти. Макар формално въззивният съд да е отчел, че А. М. И. е претърпяла многофрагментно счупване на лявата раменна кост и счупване на костите на таза отляво, коригирано с две операции, възстановителен период от около 6 месеца, от които 2 месеца на легло, след което един месец в количка, последван от един месец придвижване с проходилка, силни болки не само след травмата, но и по време на раздвижването, остатъчни болки при рязка промяна на климатичните условия, които ще останат за цял живот, промени в походката и стойката и загрозяващи белези, е неглижирал обстоятелството, че вещото лице не е дало категоричен отговор дали възстановяването на походката ще е пълно, както и, че става дума за много млада жена, която изпитва притеснения от загрозяващите я белези. За двадесетгодишно момиче двумесечният престой на легло и едномесечното придвижване с инвалидна количка, в пълна зависимост от чужда помощ и търпейки силни болки, представлява силен стресогенен фактор от естество трайно да повлияе на психиката – действително, експертът психолог по делото е регистрирал лека степен на депресивна симптоматика у пострадалата, която се изразява в потиснато настроение, нарушение на съня и намален апетит, инертност в дейностите, страх, от друга страна - чести изблици на гняв. Въззивният съд не е отчел в пълна степен получените в резултат на двете операции загрозяващи белези, за които е установено по делото, че притесняват сериозно А.. Когато към тях се прибави и променената стойка и походка, то при всички случаи това се явява условие за снижаване на самочувствието поради естественото желание на всяка млада жена да бъде харесвана. Без анализ са останали и събраните по делото гласни доказателства, които сочат, че преди инцидента А. е била общително момиче с широк кръг от приятели, с добра физическа структура, а след това се е затворила, защото се е притеснявала приятелите ѝ да я виждат в такова безпомощно състояние и с белези от наранявания.
Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото и отчитане в недостатъчна степен на значението на всяко от установените по делото релевантни обстоятелства са довели до присъждане в полза на ищцата на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от нея отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 60 000 лева до 80 000 лева при отчитане на съпричиняване от 30% за настъпване на вредите, с което се редуцира дължимото обезщетение, или то следва да е размер на 56 000 лв.
Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е създадена практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по т.д.№ 2466/2018 г., решение № 60112 по т.д.№ 1221/2020 г., както и решение № 72 по т. д. № 1191/2021 г. на І т.о. на ВКС, но в тази част решението на въззивния съд е влязло в сила. В петитумната част на жалбата, макар да се обжалва въззивното решение и в частта за лихвата, то е обвързано с приетата от предходната инстанция релевантна дата 09.11.2018 г.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Велико Т. следва да бъде частично отменено и доприсъдена сума в размер на 14 000 лв. с преразпределяне на отговорността за разноски.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите следва да бъдат присъдени при приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. в размер на 2 581, 33 лв. с ДДС, с оглед обжалваемия интерес и размера на присъдено обезщетение за настоящата инстанция. За въззивната инстанция разноските са в размер на 1 197, 57 лв. без ДДС, а за първа инстанция те са в размер на 1 878, 74 лв. без ДДС /не са депозирани молби по чл. 248 ГПК/, или общо разноски в размер на 5 657, 64 лв.
Дължимите на ответното дружество разноски за първа инстанция следва да бъдат определени в размер на 2 798, 63 лв., за втора – 521, 82 лв. лв., а за настоящата – 480 лв., предвид съотношението между обжалвана и отхвърлена част от исковете, както и обжалваем интерес и постигнат резултат от обжалването, или общият размер е 3 800, 45 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 360 лв. за първа и касационна съдебни инстанции, както и за първа инстанция разноски в размер на 458, 21 лв.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 88/22.04.2021 г. по в. т. д. № 342/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 81/22.06.2020 г. по т. д. № 165/2019 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на „ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на А. М. И. обезщетение в размер над 42 000 лв. до 56 000 лв., както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. М. И., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 14 000 лв., представляваща разлика между присъдените 42 000 лв. и дължимите 56 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/22.04.2021 г. по в. т. д. № 342/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 81/22.06.2020 г. по т. д. № 165/2019 г. на Окръжен съд Плевен за отхвърляне на предявения от А. М. И. срещу „ЗД “БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 56 000 лв. до 63 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], представител на А. М. И. адвокатско възнаграждение в размер на 5 657, 64 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 360 лв. и разноски в размер на 458, 21 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 3 800, 45 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.