6 Р Е Ш Е Н И Е № 46 СОФИЯ, 06.07.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 839/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 270 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 2630/09 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 2939 от 12.10.2009 г. по гр.д. № 9098/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Б. М. Д., заместила по реда на чл. 120 ГПК/ отм./ починалия в хода на делото ищец М. М. А. с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, за признаване за установено, че Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. не са собственици на реална част от ПИ № *** по ПНИ на с.о.”Д. ч.” в [населено място], с площ 111 кв.м., която е заключена между червената и зелената линии на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, приложена на л. 178 от делото и в тази част производството по делото е прекратено. В останалата част решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. не са собственици на реална част от 618 кв.м. от ПИ № *** по ПНИ на с.о. ”Д. ч.”, защрихована с червени линии на приложената на л. 178 от делото комбинирана скица на тройната съдебно- техническа експертиза. Против въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост, е подадена касационна жалба от адв. П. С. като пълномощник на Е. К. В., И. Й. В., К. Й. С. и Б. Г. С.. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че неправилно при преценка на предпоставките за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че наличието на сграда следва да се преценява с оглед изискванията на действувалите към 01.03.1991 г. разпоредби на Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. и чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ. Против въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост, е подадена касационна жалба и от Р. П. В. чрез нейния пълномощник адв. Г. М.. Поддържат се доводи за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, необоснованост и нарушение на материалния закон. В. решение в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ползватели, преди реституционното производство да е приключило с издаване на заповед на кмета по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и на основания чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложимите норми, с оглед на които следва да се преценява кога е налице сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ в предоставения за ползване имот. Ответницата по касация Б. Д. М. не е взела становище по касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 661 от 07.12.1999 г. на ПК- В. е признато правото на собственост на М. М. А. в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 7.625 дка, находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в м.”К. т.” в[жк], [населено място], съставляваща имот № **** по К. на м. ”Д. ч.”, в границите на който попада и процесният имот с пл.№ ***. С нотариален акт № ***, т.**, дело № 3654/9* г. наследодателят на ответниците Й. И. В. бил признат за собственик на 600 кв.м, съставляващи парцел *- *** в кв.** по проекто – кадастралния план на м.”Д. ч.”, заедно с построената в него сезонна постройка от 35 кв.м, на основание § 4а, ал.1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е, че имот пл.№ *** е идентичен с имота - хавра от 600 кв.м., предоставен за ползуване през 1978 г. по реда на ПМС № 76/77 г. на Й. И. В.. В имота към 01.03.1991 г. е имало построена паянтова жилищна постройка, предназначена за временно и сезонно обитаване, със застроена площ 17.40 кв.м., състояща се от едно помещение и покрита тераса, метална конструкция, стени от талашит и фазер, покрив от ламарина, на терасата - от гофрирана ламарина, под с циментова замазка и линолеум, на терасата - с базалтови плочи, с изпълнена външна и вътрешна В и К инсталация. Постройката е трайно свързана към терена с бетонна плоча, изпълнена по монтажен начин на място. Също така в имота има изградена и стопанска постройка – гараж, със застроена площ 41.56 кв.м., конструкцията на която е метална, стените и покрива са от гофрирана ламарина, с изграден автоканал и електрифицирана. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползуване върху терена в право на собственост, тъй като постройките в имота не отговарят на минималните изисквания за сграда, установени в действуващите към момента на построяването им благоустройствени закони - Наредба № 5 / 1977 г. за правила и норми по Т. и на чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ, тъй като нямат кухня или кухненски бокс и липсва водоснабдяване от централен или местен източник. Оттук е заключил, че не са били налице всички предпоставки по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което наследодателят на ответниците не е придобил собствеността върху имота. В. решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ползватели, преди реституционното производство да е приключило с издаване на заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съществуващата към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК противоречива съдебна практика по този въпрос е преодоляна с постановяване на редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК. С тях се приема, че когато има признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но реституционното производство не е преключило с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, за бившия собственик е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да отрече претендираните от ответника вещни права върху същия имот, произтичащи от изкупуване на земята по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ или от чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като при успешно провеждане на отрицателния установителен иск за ищеца ще възникне основание да иска от кмета на общината да издаде на негово име заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобие права върху спорния имот и той ще бъде записан на негово име в регистъра към плана. Ако при завеждане на делото административната процедура по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ не е приключила с издаване на заповед, с която имотът се възстановява на бившия собственик, той не би могъл да се легитимира като собственик и към настоящия момент, поради което не би могъл да защити правата си нито с положителен установителен иск за собственост, нито с иск по чл. 108 ЗС / решение № 367 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 1230/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 137 от 24.10.2011 г. по гр.д. № 343/09 г. на ВКС, ІІ г.о./. С оглед на цитираната практика, въззивният съд правилно е приел, че в случая предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът няма друг способ да защити правата си върху признатия за възстановяване, но все още невъзстановен земеделски имот. С постановяването на ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС беше прието, че за ползвателите възниква правото да придобият собствеността върху предоставения им за ползване по някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот, когато в него има построена постройка, отговаряща на изискването, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ- да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. При така даденото от ОСГК на ВКС разрешение на поставения въпрос, което е задължително за всички съдилища и е приложимо и към настоящия случай, следва да се приеме, че в полза на наследодателя на касаторите е възникнало правото да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. С помощта на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че в имота към 01.03.1991 г. е имало построена паянтова жилищна постройка, предназначена за временно и сезонно обитаване, със застроена площ 17.40 кв.м., трайно прикрепена към терена, която не попада в изключенията по § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Налице са и останалите предпоставки на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване собствеността върху земята - предоставено право на ползване на върху имота на основание ПМС № 76/77 г., оценяване на земята и заплащане на определената цена. Като е достигнал до друг извод въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от Б. М. Д. против Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. отрицателен установителен иск за собственост бъде отхвърлен. При този изход на делото в полза на Р. П. В. следва да бъдат присъдени и сторените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 270 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 2630/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която по иск на Б. М. Д. е признато за установено, че Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. не са собственици на реална част от 618 кв.м. от ПИ № *** по ПНИ на с.о. ”Д. ч.”, защрихована с червени линии на приложената на л. 178 от делото комбинирана скица на тройната съдебно- техническа експертиза, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. Д. против Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. отрицателен установителен иск за собственост на реална част от 618 кв.м. от ПИ № *** по ПНИ на с.о. ”Д. ч.”, защрихована с червени линии на приложената на л. 178 от делото комбинирана скица на тройната съдебно- техническа експертиза. ОСЪЖДА Б. М. Д. да заплати на Р. П. В. разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: