Р Е Ш Е Н И Е № 431 София 16.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5723/2014 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Т., [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК на влезлите в сила решение от 17.11.2008 г. по гр.д. № 580/2008 г. на Шуменския окръжен съд и решение от 14.05.2009 г. по гр.д. № 144/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с които са потвърдени решение №542 от 05.06.2008 г. по гр. дело №647/2008 г. на Шуменския районен съд и решение №822 от 08.12.2008 г. по гр. дело №3819/2005 г. на Шуменския районен съд. С посочените решения молителката е осъдена да заплати на И. Д. П. на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумите 3 180 лв. и 2 329 лв. - обезщетения за ползване на съсобствен имот заедно с мораторни лихви. Р. А. Т. твърди, че с решение №148 от 24.06.2014 г. по гр. дело №2123/2014 г. на ВКС, I. г.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК са отменени влезлите в сила решение № 901/25.09.2003 г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд, с което е допусната съдебна делба на процесния съсобствен имот между И. Д. П. и Р. А. Т., както и постановеното по същото дело решение № 672 от 03.06.2004 г., с което имотът е изнесен на публична продан. Ето защо посочените по-горе решения трябва да бъдат отменени, защото са основани на съдебното решение за допускане на делба, което впоследствие е било отменено. Ответникът И. Д. П., [населено място], оспорва молбата. Твърди, че същата е просрочена, защото отменителното решение на ВКС по чл.303 ГПК няма нищо общо с момента, от който тече тримесечният срок за отмяна по чл.305 ГПК. Този срок е започнал да тече от влизане в сила на решението, с което е уважен искът за собственост. С това влязло в сила решение е признато по отношение на него, че молителката е собственик на неговата ½ идеална част от делбения имот, но то има действие за в бъдеще и не касае съдебните решения, чиято отмяна се иска. Между страните няма спор относно фактическата обстановка, така както е приета за установена с решение №148 от 24.06.2014 г. по гр. дело №2123/2014 г. на ВКС, I. г.о. С решение № 901/25.09.2003г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд е допусната съдебна делба между И. Д. П. и Р. А. Т. на процесния недвижим имот, при равни части. С постановено по същото дело решение № 672 от 03.06.2004г. имотът е изнесен на публична продан. С решение № 82/8.08.2003г. по гр.д. № 1120/2002г. на Ш., потвърдено с решение от 24.06.2004г. по гр.д. № 890/2003г. на Ш., което е оставено в сила с решение № 343/19.09.2005г. по гр.д. № 618/2004г. на Върховния касационен съд, ТК, І отд., е прогласена нищожността на запис на заповед, издаден на 26.08.1998г. от Й. М. Т. за сумата 8 929,48 деноминирани лева. С решение № 931 от 30.10.2012 г. на Шуменския районен съд по гр.д. № 3573/2005 г., потвърдено с решение на Шуменския окръжен съд от 19.07.2013 г. по в.гр.д. № 302/2013 г., е признато за установено по отношение на И. Д. П., че Р. А. Т. е собственик на възложената на ответника в качеството му на взискател по изп. д. № 457/1998г. и присъединеното към него изп. д. № 143/1999г. по описа на СИС при Ш., 1/2 ид. част от същия недвижим имот, предмет на делбеното дело. Въззивното решение е влязло в сила с влизане в сила на определение № 312/29.11.2013г. по гр.д. № 7085/2013г. ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Д. П. – чл. 296, т. 3 ГПК. За да уважи установителния иск за собственост на Р. А. Т., съдът е приел от фактическа страна, че въз основа на представен от И. Д. П. запис на заповед, в негова полза е издаден изпълнителен лист срещу бившия съпруг на ответницата Р. Т. – Й. Т.. На основание този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 457/1998г. и присъединеното към него изп. д. № 143/1999г. на СИС при Ш., по което на взискателя И. Д. е възложен процесният недвижим имот. По искова молба на длъжника Й. Т. е образувано гр.д. № 1120/2002г. по описа на Ш., по което с влязло в сила решение записът на заповед е обявен за нищожен. С решение от 02.06.1999 г. по бр.д. № 1168/1998 г. по описа на Ш., сключеният между Р. Т. и длъжника Й. Т. брак е прекратен, като по силата на одобреното от съда споразумение по чл. 100 СК /отм./ целият имот е възложен на нея. С влязлото в сила решение по делото за делба въпросът за собствеността на делбения имот е решен със сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо обхваща и периода от възникване на съсобствеността по изложения по-горе способ. Влязлото в сила решение по установителния иск за собственост отрича признатото по делбеното дело право на собственост на И. Д. П. върху същия имот за същия период. Налице е субективно и обективно тъждество между предмета на двете дела, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се отмени неправилното решение за допускане на делба. То е неправилно, защото възлагането на имота на И. Д. П. в качеството му на взискател не е породило целените правни последици, тъй като към момента на възлагането изпълняемото право е било недействително - записът на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителния лист, е бил признат за нищожен с влязло в сила съдебно решение. По тази причина е отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение от 25.09.2003г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд за допускане на делба, както и постановеното по същото дело решение от 03.06.2004 г., с което имотът е изнесен на публична продан. Молбата за отмяна на Р. А. Т. е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е процесуално допустима. Това е така, защото до постановяване на акта за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК, а именно решение №148 от 24.06.2014 г. по гр. дело №2123/2014 г. на ВКС, I. г.о. са съществували две влезли в сила противоречиви решения – това за допускане делба на процесния имот между страните и другото за признаване за установено, че Р. А. Т. е собственик на целия процесен имот. Едва от този момент - 24.06.2014 г. е отменено съдебното решение, въз основа на което на основание чл. 31, ал.2 ЗС на И. Д. П. са присъдени сумите 3 180 лв. и 2 329 лв. - обезщетения за ползване на съсобствен имот. До този момент той се е легитимирал като съсобственик въз основа на едно от двете противоречиви решения. Молбата за отмяна е подадена на 04.08.2014 г. като по този начин е спазен законовият тримесечен срок по чл.305 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая на 24.06.2014 г. е отменено съдебното решение, въз основа на което на основание чл. 31, ал.2 ЗС на И. Д. П. са присъдени сумите 3 180 лв. и 2 329 лв. - обезщетения за ползване на съсобствен имот. По тази причина следва да се приеме, е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и молбата трябва да бъде уважена като основателна. Съобразно изхода на спора на молителката трябва да бъдат присъдени 129.94 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 3 ГПК по молбата на на Р. А. Т., [населено място], решение от 17.11.2008 г. по гр.д. № 580/2008 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №542 от 05.06.2008 г. по гр. дело №647/2008 г. на Шуменския районен съд и решение от 14.05.2009 г. по гр.д. № 144/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №822 от 08.12.2008 г. по гр. дело №3819/2005 г. на Шуменския районен съд. ОСЪЖДА И. Д. П., [населено място], да заплати на Р. А. Т., [населено място], 129.94 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.