Р Е Ш Е Н И Е № 465 гр. София, 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на втори декември, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1698 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Е. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №186/2024 г. по описа на Районен съд- гр. Тетевен. С присъда №27 от 14.08.2014 г., постановена по НОХД №186/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Тетевен, осъденият А. е признат за виновен в това, че на 16.12.2013 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ- лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Т. В. С. на стойност 1 002, 73 лева, която владеел, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното следствие, като на основание чл.206, ал.6, във вр. с ал.3 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата А. е признат за виновен и в това, че на същата дата и място е потвърдил неистина в частен документ- декларация №557 от 16.12.2013 г., в която е бил задължен по силата на чл.39, ал.2 от ЗУО да удостовери истина и е употребил тази декларация пред [фирма] като доказателство за невярно декларираните обстоятелства и на основание чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. На основание чл.23 НК на осъдения А. е наложено едно общо, най- тежко наказание една година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата А. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 401, 70 лева. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможност да участва при разглеждането му и да представи доказателства. Моли се да бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на касационното производство осъденият А. моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че не се е укривал, а е напуснал страната, за да работи и изкарва пари. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитата на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено, като твърди, че са налице предпоставките на чл.423 НК защото осъденият не е присъствал при предявяване на обвинението в досъдебното производство. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Моли да бъде отчетено това, че А. е присъствал на предявяване на обвинението и е бил разпитан в качеството на обвиняем, като само петнадесет дни след това е напуснал страната. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият А. е привлечен в качеството на обвиняем на 15.04.2012 г. като му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата той е и разпитан в това си качество и е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Бил е уведомен и за задължението да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Въпреки това осъденият е напуснал посочения по делото адрес (напуснал страната на 18.06.2014 г.) и по този начин е възпрепятствал възможността да бъде призован и да бъде осигурено участието му в наказателното производство. Касационният съдебен състав прие, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият А. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и взел участие в част от действията, осъществени на фазата на досъдебното производство. След това, по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие А. е поставил органите на досъдебното производство и съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълнят задълженията си да го уведомят за развитието на процеса и осигурят възможност да участва в него. Касационният съд не може да сподели оплакването, че са налице предпоставките за възобновяване на производството, тъй като на А. не са предявени материалите по делото. Това действително е така, но причината за невъзможността да му бъдат предявени е обстоятелството, че осъденият е напуснал страната и е поставил в невъзможност разследващите органи да го открият и призоват. Участието на привлеченото към наказателна отговорност лице при предявяване на разследването не е абсолютно задължително и не може да бъде самостоятелна формална предпоставка за възобновяване на приключилото вече производство. Ето защо съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Е. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №186/2024 г. по описа на Районен съд- гр. Тетевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.