Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 06.11.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Ирина Петрова при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2682 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Срещу Решение № 1639 от 29.06.2018г. по т.д.№ 1995/2018г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав касационни жалби са подадени от двете страни. Предмет на жалбата на ищеца „Джей и Ел център“АД е въззивното решение, с което е потвърдено решението по т.д.№ 8234/2015г. на СОС, ТО, 4 състав за отхвърляне на иска по чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договори № 464/22.12.2006г. и № 75/27.02.2009г., сключени след изпълнена процедура по реда на ЗОП /приет 2004г., отм.2016г./, с които МРРБ е възложило на праводателя на ищеца - цедента „Росилекс“ООД извършване на дейности по укрепване на брега на р.Дунав в района на градска част Лом за: сумата 256 623.72лв. с включен ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 14, със законната лихва от предявяване на иска, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г.; за сумата 266 969.09лв. с включен ДДС - част от възнаграждението за изпълнени СМР, актувани с отчет 17, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска и обезщетение за забавено плащане за същия период; и за сумата 170 708.62лв.с ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 18, ведно със законната лихва и обезщетение за забава за същия период. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството обжалва решението в частта за отмяна на първоинстанционния акт и осъждането му да заплати на „Джей Ел център“АД сумата: 397 767.60лв. с ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР по отчет 15, за който е издадена фактура № 70/21.12.2010г.; сумата 150 807.72 лв. с ДДС възнаграждение за извършени СМР по отчет 16, за което е издадена фактура № 71/22.12.2010г.; сумата 3 819.74лв. за извършени СМР по отчет 17 в частта по позиция 6 /доставка на материал за насип от дребен чакъл“ в размер на 72 куб.метра/, за които е издадена фактура № 72/23.12.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по трите фактури за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. В касационната жалба ищецът възразява срещу извода на САС за погасяване на отхвърлената част от исковете му по давност. Счита за неправилни съображенията, че началото на давностния срок следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.114,ал.2 ЗЗД и че давността за вземането на изпълнителя за възнаграждение по договор за изработка започва да тече от деня на възникване на вземането. Поддържа се, че приложима за началния момент, определящ течението на давностния срок по чл.266,ал.1 ЗЗД с оглед конкретните уговорки между страните /чл.4 от договорите/, е хипотезата на чл.114,ал.1 ЗЗД - от деня, в който вземането е станало изискуемо. В касационната жалба на ответника МРРБ в частта й относно наведеното възражение за изтекла погасителна давност се поддържа, че давността тече от възникване на задължението за плащане на възнаграждението, а това е датата на сключване на договора; че приложима е разпоредбата на чл.114,ал.2 ЗЗД и исковете са погасени по давност. Писмени отговори срещу основателността на касационните жалби са постъпили и от двете страни. В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат тезите си. Претендират заплащане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, І отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Възивната инстанция е изложила подробни съображения за основателността на предявения иск за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор за обществена поръчка по четирите процесни отчета, за които са издадени процесните четири фактури във връзка с извършени СМР през октомври-ноември 2009г., необходими за осигуряването здравината и пространствената устойчивост при консервирането на строежа при спирането му през м.август 2009г. По въведеното от ответника в спора възражение за изтекла погасителна давност е приела, че давностният срок за вземането за възнаграждение по договор за изработка е общият - петгодишен. Посочила е, че с нормата на чл. 114 ЗЗД е уреден началният момент, от който започва да тече давностният срок - от деня, в който вземането е станало изискуемо, а при уговорка за изискуемост след покана, от момента на възникването му. Обсъдено е, че в двата договора /чл.4/ страните са уговорили, че възложителят заплаща по банков път изпълнените СМР в срок от 10 дни срещу представени: отчет за действително извършените разходи на СМР, подписан от възложителя, изпълнителя и строителния надзор; сметка за изплащане на СМР, подписана от възложителя; оригинална фактура на стойност равна на стойността на сметката. Изразеното в чл. 4 е тълкувано като воля за дължимост на възнаграждението след покана от изпълнителя поради което е прието, че давностният срок досежно процесните претенции за възнаграждение по договорите тече от възникване на вземанията. Прието е, че вземанията са възникнали в месеца на реалното извършване на СМР, които са изпълнени съгласно отразеното в отчетите в периода м. октомври - м. ноември 2009г. и броен от 30.11.2009г., общият давностен срок е изтекъл по отношение на всички претендирани с исковата молба вземания към датата на предявяване на иска 16.12.2015г. Като ирелевантни за началото на давностния срок са счетени действията на ищеца по издаване на документи за отчет и данъчни фактури в по-късен период, както и действията на ответника по отказ да подпише фактурите. Изложени са съображения относно наличието на предпоставките за прекъсване или спиране на давността. Прието е, че с изявленията по протоколи от 22.02.2011г. и 10.03.2011г. министерството чрез определения от него координатор на проекта е признал дължимостта на възнаграждението за изпълнените СМР, актувани с отчет 15 и отчет 16, както и частично е признато задължението по отчет 17 по позиция 6 /доставка на материал за насип/. Тези изводи по приложението на разпоредбата на чл.116,б.”а”ЗЗД са обусловили уважаването на иска за заплащане на възнаграждение за дейностите, актувани в отчет 15 и 16 и частично по отчет 17 и потвърждаване на решението за отхвърляне на иска в останалата част за заплащане на възнаграждение за дейностите по отчет 14, 18 и частично по отчет 17. С Определение № 245 от 14.05.2019г. е допуснато касационно обжалване по подадените и от двете страни касационни жалби по въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност за възнаграждението по договор за изработка, когато плащането е дължимо след представяне от строителя на съставени от него документи при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1, предл. последно ГПК - за преценка съответствието на дадения в обжалваното решение отговор с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника по въпросите, относими към основателността на иска - за проверка на правилността на въззивното решение, с което са счетени за доказани претенциите на ищеца по отчет 14 за сумата 213 853.10лв. без ДДС; по отчет 15 - за сумата 331 473 лв. без ДДС; по отчет 16 - за сумата 125 673.10 лв.; по отчет 17 - за сумата 225 657.34 лв.; и по отчет 18 - за сумата 142 257.18 лв. Касационното обжалване е допуснато единствено по въпроса за началния момент на погасителната давност за възнаграждението на изпълнителя с оглед конкретни клаузи в договор за изработка, чийто отговор е предпоставен от основателността на иска. Последната е извън пределите и обхвата на допуснатото с определението по чл.288 ГПК касационно обжалване и проверка. Отговор на въпроса, по които е допуснато касационното обжалване е изведен в Решение № 211 от 15.01.2015г. по т.д. 3568/2013г. на ВКС, І т.о. - давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо - чл.114,ал.1 ЗЗД и правилото се прилага при зачитане на конкретните уговорки в договора за настъпването на изискуемостта, както и с възможността изискуемостта да е с модалитети. В посочените хипотези изискуемостта на вземането на възнаграждение по договор за изработка настъпва в съответствие с модалитета. При договора за изработка задължението за плащане на възнаграждението е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпването на срока то не е изискуемо. Когато изискуемостта на изпълняемото задължение е поставена в зависимост от определени обстоятелства - изпълнение на други уговорки относно начин на приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно и в тази хипотеза задължението е изискуемо с изтичането на срока. Настоящият състав изцяло споделя практиката по решението по т.д. 3568/2013г. на ВКС, І т.о като отговор на въпроса, по който е допуснал касационното обжалване. Произнасянето от въззивната инстанция по въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна е в отклонение от отговора на правния въпрос. Съставът на САС не е съобразил, че изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждението на изпълнителя страните са обусловили, съгласно уговорката в чл.4 от договорите, от настъпването на определени условия - представяне от страна на изпълнителя отчет за действително извършените разходи на СМР, подписан от възложителя, изпълнителя и строителния надзор; сметка за изплащане на СМР, подписана от възложителя; оригинална фактура на стойност равна на стойността на сметката. Всички оригинални фактури са издадени в периода 20.12.2010г. - 23.12.2010г., след другите изискуеми от разпоредбата на чл.4 документи и са внесени в деловодството на ответника на 28.12.2010г. /л.71 от материалите по делото на СГС/. Задължението за плащане е изискуемо след представянето на тези последни документи на ответника и изтичане на 10 дневния срок. Задължението е срочно и е изпълнението му е дължимо с оглед на конкретните уговорки и изтичането на срока, а не от възникването му, както твърди ответникът. Срокът за плащане на възнаграждението на изпълнителя е в десетдневен срок след предоставяне на възложителя на оригиналните фактури /последните съставени във времето и представени на министерството документи по чл.4/ и към датата на постъпване на исковата молба в съда 16.12.2015г. петгодишният давностен срок не е изтекъл. Неправилно въззивният съд е квалифицирал уговореното като срочно задължение за плащане на възнаграждението на изпълнителя като безсрочно - чиято изискуемост е поставена в зависимост от отправяне на покана за плащане, поради което и неправилно е счел за ирелевантни за настъпването на изискуемостта действията на ищеца във връзка с изпълнението на изискванията на чл.4 от договора за издаване на документи за отчет и данъчни фактури. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Осъдителните искове за заплащане на възнаграждението за изпълнените СМР, актувани с отчети №№ 14-18 са предявени в рамките на давностния срок и подлежат на уважаване. Обезщетението за забавено плащане се претендира в рамките на кратката тригодишна давност, независимо от настъпилата на 08.01.2016г. забава. Не се налага събирането на нови доказателства, поради което следва да бъде постановено решение по чл.293,ал.1 ГПК, с което след отмяна на решението на САС в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на исковете за: сумата 256 623.72лв. с включен ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 14, със законната лихва от предявяване на иска и обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. в размер на 78 237.95лв.; за сумата 266 969.09лв.с включен ДДС - част от възнаграждението за изпълнени СМР, актувани с отчет 17, ведно със законната лихва върху главницата и обезщетение за забавено плащане за същия период в размер на 81 391.99лв.; и за сумата 170 708.62лв.с ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 18, със законната лихва върху главницата и обезщетение за забава за същия период в размер на 52 044.62лв., да бъде поставено уважаването им. Следва да бъде оставено в сила решението на САС в частта за отмяна на първоинстанционното решение и уважаването на исковете. Въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила. По разноските: С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца още 112 691.46лв. разноски за първоинстанционното производство, още 61 138.98лв. разноски за въззивното производство и сумата 44 666.60лв. по представения списък за производството пред ВКС, или общо 218 497лв. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Делото съставлява фактическа и правна сложност съобразно която, уговореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1639 от 29.06.2018г. по в.т.т.№ 1995/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта за потвърждаване на Решение № 271 от 06.02.2018г. по т.д.№ 8243/2015г. на СГС, ТО, 4 състав за отхвърляне на иска, предявен от „Джей Ел център“ЕАД срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на възнаграждение за изпълнени работи по договори № 464/22.12.2006г. и № 75/27.02.2009г. за сумата 256 623.72лв. с включен ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 14, ведно със законната лихва от завеждането на иска и обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. в размер на 78 237.95лв.; за сумата 266 969.09лв.с включен ДДС - част от възнаграждението за изпълнени СМР, актувани с отчет 17, ведно със законната лихва и обезщетение за забавено плащане за същия период в размер на 81 391.99лв.; и за сумата 170 708.62лв.с ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 18, ведно със законната лихва и обезщетение за забава за същия период в размер на 52 044.62лв. като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на „Джей Ел център“ЕАД на основание чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД възнаграждение за изпълнени работи по договори № 464/22.12.2006г. и № 75/27.02.2009г, както следва: сумата 256 623.72лв. /двеста петдесет и шест хиляди шестстотин двадесет и три лв. и 73ст./ с включен ДДС със законната лихва от 16.12.2015г. - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 14, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. в размер на 78 237.95лв. /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и седем лева и 95ст./; сумата 266 969.09лв. /двеста шестдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 9 ст./ с включен ДДС със законната лихва от 16.12.2015г. - част от възнаграждението за изпълнени СМР, актувани с отчет 17, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. в размер на 81 391.99лв. /осемдесет и един хиляди триста деветдесет и един лева и 99ст./; и сумата 170 708.62лв. /сто и седемдесет хиляди седемстотин и осем лева и 62ст./ с ДДС със законната лихва от 16.12.2015г. - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 18, ведно с обезщетение за забава за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г в размер на 52 044.62лв. /петдесет и две хиляди четиридесет и четири лева и 62ст./ ОСТАВЯ В СИЛА решението на САС в частта за отмяна на първоинстанционното решение и уважаването на иска. Осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на „Джей Ел център“ЕАД сумата 218 497лв. разноски за трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: