Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 08.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седми ноември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 5655/2013 година. Производството е чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по молба на Д. И. В. за отмяна на решение № І – 32 – 89 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 55166/2009 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав, потвърдено с решение от 03.06.2011 г. по гр. дело № 13743/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав. Ответникът „Т. София ЕАД, [населено място] и третото лице помагач [фирма], [населено място] не са взели становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение са уважени иск, предявен от „Т. София ЕАД, [населено място] против Д. И. В. по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответницата В. до размер на сумата 996 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и иск за обезщетение за забава в размер на сумата 179.16 лв., като в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на сумата 685.51 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че е установена потребената от ответницата топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, както и че изпълнение от нейна страна не е реализирано. Прието е също така, че възражението за погасителна давност е неоснователно. Въззивният съд с цитираното решение е приел тези изводи за правилни. В молбата си за отмяна, уточнена с молба с вх. № 9156/08.10.2013 г. Д. В. твърди, че експертизата въз основа на която е определен размера на дължимата топлоенергия е документ с невярно съдържание. Поддържа също така, че абонатната станция била подменена и не биха могли да се извършат измервания и съответни изчисления за потребената топлинна енергия. След като показатели въз основа, на които трябвало да се направят технически измервания липсвали „то и ССЕ не би могла да даде вярни данни”. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Отразените по-горе от молителката обстоятелства са относими към третата от изброените в нормата хипотези, а именно неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Общото за всички хипотези, изброени в нормата е, че източник за неправилност на решението е извършено престъпление. За да се установи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК. Наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред, нужно е то да е обусловило съдържанието на решението. В разглежданият случай молителката не е представила доказателства за установяване по посочения по - горе ред на неистинност на представените експертизи, върху които е основано решението. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. В. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК на решение № І – 32 – 89 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 55166/2009 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав, потвърдено с решение от 03.06.2011 г. по гр. дело № 13743/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: