Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№109

гр. София, 12.03.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3322 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 17/2019г. на Варненски окръжен съд, с което отчасти е потвърдено и отчасти е отменено решение № 4370 от 02.11.2018г. по гр.д. № 9735/2017г. на Варненски районен съд, при което като краен резултат е постановено следното: 1/ уважен е иск по чл. 108 ЗС на Р. Д. П. против “Панталеев” ЕООД, ЕИК 103972279, за признаване правото на собственост на основание наследствено правоприемство и приращение, и за предаване владението върху 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи, избен етаж и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда с иднетификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целия с площ от 510 кв.м.; 2/ отхвърлен е иска на Р. Д. П. против “Панталеев” ЕООД по чл. 108 ЗС относно 7/8 ид.ч. от таванския етаж на горепосочената жилищна сграда, придобити на основание давностно владение в периода 22.01.1990г. - 30.12.2010г.
Подадени са две касационни жалби.
Ищецът Р. Д. П., чрез настойника си Н. Р. К., обжалва отхвърлянето на иска за 7/8 ид.ч. от правото на собственост върху тавана. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд; 2/ може ли съдът, след като е преценил, че за определени обстоятелства, се изискват специални знания, след това да игнорира заключенията на вещите лица и сам да дава отговор на въпроси от тяхната компетентност ; 3/ когато подпокривното пространство на сграда в етажна собственост, е изградено като таванско складово помещение и е преустроено за жилищни нужди намира ли приложение разпоредбата на чл. 38 ЗС и представлява ли то обща част, която не може да бъде придобита по давност; 4/ при твърдение за придобиване на идеална част от съсобствен имот по давност, съдът трябва ли да съобрази, че съсобственикът е установил фактическа власт върху идеалната част на съсобственика си с намерение да я държи като своя, респ. той винаги ли трябва да доказва че е обективирал намерението си да завладее и чуждите идеални части или могат да бъдат взети предвид конкретните факти относно основанието, на което е започнал да упражнява фактическа власт.
Ответникът “Панталеев” ЕООД обжалва уважаването на иска за собственост за 1/8 ид.ч. от всички обекти в сградата. Твърди на първо място, че е налице недопустимост, тъй като съдът се е произнесъл на основание, което не е била наведено от ищеца; конкретно спрямо тавана твърди, че искът за 1/8 ид.ч., придобита по наследство, е бил оттеглен. Развива и съображения за неправилност поради противоречие с §4 ПР СК от 1985г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи вероятната недопустимост на решението; поставя правни въпроси, които счита за разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ учредяването на право на строеж върху имот в съпружеска имуществена общност само от единия съпруг, представлява ли действие на разпореждане по смисъла на СК от 1968г. и на чл.22, ал.3 СК от 1985г.; недействително ли е такова разпореждане или води само до висяща недействителност; 2/ правилото на §4 ПР СК-1985г. води ли до приложение на чл. 22, ал.3 от този Семеен кодекс и спрямо разпореждане с имущества, придобити преди влизане в сила на този Семеен кодекс; 3/ длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните.
Страните взаимно оспорват жалбите си и считат, че не следва да бъдат допускани до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са допустими.
Предявен е ревандикационен иск. Ищецът Р. П. претендира, че е собственик на 1/8 ид.ч. от цялата жилищна сграда по приращение и наследство от баща си, а на по отношение на третия /тавански/ етаж от сградата твърди, че е собственик на останалите 7/8 ид.ч. по давност. Ответникът е купувач от публична продан и владее цялата сграда.
Събраните писмени доказателства - нотариални актове и други документи, имащи отношение към правото на собственост върху имота установяват, че през 1960 г. бащата на ищеца Д. И. П. по време на брака си с майка му Е. П., купува дворното място. През 1975г. Д. П. дарява на дъщеря си Л. Г. 1/2 ид.ч. от дворното място. През март 1976г. с нотариалнозаверени декларации по реда на чл. 56 З. Д. П. и Р. П. /единия като собственик, а другия като живеещ на адреса/ дават съгласие на Л. Г. да построи в парцела жилищна сграда по одобрен проект; през месец април е издадено разрешение за строеж на името на Л. Г. за еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба. Със заявление от 06.05.1976г. Д. П. като собственик на 3/4 д.ч. от дворното място отстъпва безвъзмездно на основание чл. 56, ал.2 З. на дъщеря си Л. като собственик на 1/4 ид.ч. от имота, правото да построи жилищна сграда на 60 кв.м., състояща се от двустаен апартамент, избени и тавански помещения; това заявление е вписано в книгите за вписвания. През 1987г. Л. Г. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на построената еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба. През 1990г. умира бащата на ищеца Д. П. и негови наследници са съпругата му Е. и децата му Р. и Л.. През 2000г. Л. Г. дарява на Д. Д. Г. - неин съпруг, 12,50 кв.м. ид.ч. от дворното място. Същата година бракът им е прекратен и по силата на утвърдено споразумение в дял на Л. Г. е поставен втория жилищен етаж от къщата, ведно с таванската стая с площ 20,22 кв.м, а в дял на Д. Г. е поставен първия жилищен етаж с избения етаж. Тези свои обекти двамата бивши съпрузи даряват през 2005г. на дъщеря си М. Г.. Същата година, с нотариален акт № * от 25.04.2005г. Е. П., Р. П. и Л. Г. даряват на съсобственика си М. Г. общо 18/24 ид.ч. от дворното място, съответно по 12/24, 3/24 и 3/24 ид.ч. През 2006г. М. Г. учредява договорна ипотека върху цялата жилищна сграда и 122,50 кв.м. ид.ч от дворното място. През 2010г. умира Е. П. и се наследява от сина си Р. и внучката си М. /дъщерята Л. Г. е починала по-рано - 2007г./. През 2012г. Р. П. е поставен под пълно запрещение. С влязло в сила решение през 2016г. е унищожено извършеното от него дарение на 3/24 ид.ч. от имота в полза на М. Г., с нотариален акт № * от 25.0.4.2005г. Въз основа на това той се снабдява с констативен нотариален акт за 3/24 ид.ч. от поземления имот. През 2015г. при извършена публична продан с постановление за възлагане на ответника “Пантелеев” ЕООД е възложена двуетажната жилищна сграда - първи, втори, избен етаж и таванска стая, както и 122,50 кв.м. ид.ч. от поземления имот. На 15.04.2016г. ответникът е въведен във владение. На 04.11.2015г. ответникът купува от “Делта инвестмънт Груп” ЕООД 245 кв.м. от поземления имот, а с постановление за възлагане от 27.07.2016г. ответникът придобива и 61,25 кв.м. ид.ч. от терена. Искът е предявен на 12.07.2017г.
За установяване статута и извършените преустройства на таванския етаж са приети няколко технически експертизи. Вещото лице П. сочи, че таванския етаж е застроен на 69,84 в.м. и включва: таванско складово помещение, усвоена тераса, покривна тераса и изградени допълнително баня с тоалетна; последните три са без строителни книжа; банята и тоалетната не функционират, а и са над жилищно помещение, което е недопустимо. Вещото лице А. установява, че по архитектурния проект от 1975г. е предвиден т.нар. “студен етаж” със складово помещение, което не е за жилищни нужди; допълнително е изградена баня с тоалетна, които са неизползваеми, и покривна тераса. Изграденото над втория етаж не може да се обособи като самостоятелно жилище. Вещото лице М. също заключава, че е налице “студен етаж”, който се състои от законно изградено таванско складово помещение и тераса, както и от незаконно изградена баня-тоалет, която е без удостоверение за търпимост.
Събраните свидетелски показания сочат, че ищецът е живял първоначално в старата /малката/ къща и се преместил да живее в новата малко преди смъртта на майка си; обитавал е таванския етаж, който му пригодили за живеене, но тоалетна и кухня ползвал на долния етаж.
При тези фактически обстоятелства Варненски окръжен съд е приел, че поземленият имот, купен от Д. П. по време на брака му с Е. П. през 1960г. е представлявал съпружеска имуществена общност - чл. 13, ал.1 СК от 1968г. Затова, при даването на съгласие за извършване на строеж в имота през 1976г. на дъщеря им и техен съсобственик Л. Г., е следвало заявление по чл.56, ал.3 З. да подаде и съпругата на Д. - Е.. Такова заявление от нея липсва и поради това сградата е построена в съсобствения имот, но без надлежно учредено право на строеж на съсобственика, което означава, че по силата на чл. 92 ЗС сградата е собственост на собствениците на терена при същите квоти - 1/4 ид.ч. за Л. П. и 3/4 ид.ч. за Д. и Е. П.. След смъртта на родителите си ищецът Р. П. е получил в наследство 3/8 ид.ч от цялата жилищна сграда.
По отношение на таванския етаж съдът е изложил съображения, че твърденията на ищеца за придобиване по давност са неоснователни. Таванското помещение не отговаря на изискванията за светла височина на помещенията и затова то представлява обща част по естеството си и не може да е обект на сделки или на придобиване по давност. А дори и да е годен обект за придобиване по давност, то в случая не е доказано ищецът да е упражнявал фактическа власт в сочения от него период от 1990г. до 2000г., нито да е извършил действия, с които да е обективирал спрямо другите сънаследници намерението да завладее техните идеални части.
По тези съображения съдът е приел, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от цялата жилищна сграда на основание приращение и наследствено правоприемство от баща си Д. П., а искът за собственост на 7/8 и.ч. от таванския етаж въз основа на придобивна давност е счел за неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице по жалбата на ответника по иска.
По жалбата на ищеца Р. П. .
Първите два правни въпроса в изложението са процесуални и касаят съдържанието на мотивите на въззивния съд и правомощията на съда при преценка на заключенията на вещи лица. Не е допуснато твърдяното от касатора отклонение от практиката по ППВС 1/1953г., ППВС 1/1965г., ППВС 1/1985г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 и 19. Въззивният съд е изложил свои мотиви - както по установените фактически обстоятелствата и така и по следващите от тях правни изводи. При преценка на заключенията на трите приети технически експертизи съдът е посочил констатациите и изводите на всяко от вещите лица, които еднопосочно установяват, че изграденият тавански етаж не отговаря на изискванията за жилище, че преустройството е незаконно и е недопустимо съществуването на баня с тоалетна над жилищни помещения. Въз основа на това съдът е счел, че липсва тавански етаж, представляващ самостоятелен обект, годен за придобиване по давност, както претендира ищеца.
Третият правен въпрос е за статута на подпокривното пространство в сграда в етажна собственост, което е изградено като таванско складово помещение, но е преустроено за жилищни нужди - дали представлява обща част, която не може да бъде придобита по давност. По този въпрос се навежда противоречие с Тълкувателно решение № 34/1983г. на ОСГК, според което разпоредбата на чл. 38 ЗС се прилага само когато подпокривното пространство не е изградено като жилища, ателиета, тавански складови помещения - тогава то е обща част на сградата. Вярно е, че в мотивите на съда е допусната известна непрецизност при квалифициране на помещението като неизползваемо подпокривно пространство, служещо само за изолация между етажа и покрива, и като такова съставляващо обща част по естеството си. Тази непрецизност не се е отразила на изхода на спора. В случая таванското помещение е предвидено според проекта и е изградено като складово с предназначение да обслужва самостоятелните жилищни обекти в сградата. Тъй като разпределение на сервизните помещения /тавански и избени/ в сградата не е извършвано, то това помещение е обща част по предназначение и също не може да бъде придобивано по давност самостоятелно.
Последният правен въпрос е свързан с предпоставките за придобиване по давност на съсобствен имот - винаги ли съсобственикът следва да доказва, че е обективирал намерението си да завладее и чуждите идеални части или това намерение може да произтича от основанието, на което е установена фактическата власт. Въпросът произтича от оплакванията, че съдът не е взел предвид събраните доказателства, че таванският етаж е бил преустроен от собствениците на сградата именно, за да може да живее ищеца и му е предоставен. Съдът е отчел тези обстоятелства, но същевременно и факта, че таванът и понастоящем не е оборудван с функциониращи сервизни помещения, така че не е възможно самостоятелното му ползване. Отделно, фактическата власт, предоставена със съгласие на собственика за задоволяване на жилищна нужда, не представлява владение, а държане. Именно поради това съдът е приел, че ищецът не е доказал нито трайно установена фактическа власт, нито че тя има характеристиките на владение. Тук може да се добави, че дори и ищецът да е упражнявал фактическа власт, тя е прекъсната с извършения въвод на ответника в имота на 15.04.2016г., а исковата молба е заведена на 12.07.2017г. след изтичане на повече от шест месеца от прекъсването - чл. 81 ЗС.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
По жалбата на ответника „Пантелеев” ЕООД.
Не може да бъде споделено съмнението за вероятна недопустимост на съдебния акт поради произнасяне по непредявен иск и на непредявено основание. Въз основа на няколкото уточнения на исковата молба съдът е сезиран с иск за собственост на 1/8 ид.ч. цялата жилищна сграда, която ищецът твърди, че притежава по силата на приращение по наследство от баща си, както и иск за собственост на таванския /трети/ етаж на сградата, застроен на 60 кв.м. и състоящ се кухня с дневна, баня с тоалет, коридор и балкон, като от него 1/8 ид.ч. е притежавана на същото основание, а останалите 7/8 ид.ч. - по давност /виж уточнението на в молбата от 14.09.2017г./. Именно по тези искове се е произнесъл съда. Извършеното прекратяване на производството поради оттегляне на иска касае отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на таванската стая с площ 20,22 кв.м., както и ревандикационен иск за 1/8ид.ч. от същата таванска стая /виж определение от 02.03.2018г. на първоинстанционния съд/. Вярно е, че уважавайки иска по чл. 108 ЗС за 1/8 ид.ч. от цялата сграда съдът е включил в обема на правото на собственост и същата таванска стая. По този начин е уважил частично иска за собственост на таванското жилище - приел е, че такъв обект - жилище не съществува, а има таванската стая, която е част от сградата. Вторият довод за недопустимост произтича от твърденията на касатора, че искът по чл. 108 ЗС е уважен на основание ненаведени от ищеца обстоятелства, а именно че съпругата на Д. П. е била собственик на поземления имот и не е учредила право на строеж за сградата. Вярно е, че исковата молба съдържа само твърдения, че от страна на собственика Д. П. не е било вписано нотариално заверено съгласие по чл. 56 З./отм./. След като с отговора на исковата молба ответникът е представил две нотариално заверени декларации - от Д. П. и от Р. П., то ищецът /с молба на л.174 от първоинстанционното дело/ е заявил, че липсва съгласие на Е. П. за учредяване правото на строеж. Този довод е поддържан и в първото съдебно заседание, и в по-нататъшната защита на страната. При тези обстоятелства не може да се приеме, че съдът е разгледал и уважил иска на ненаведени от ищеца обстоятелства.
От значение за изхода на спора се явяват двата материалноправни въпроса, поставени от този жалбоподател, които могат да бъдат обединени така: поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал.3 З. /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане §4 от Преходните разпоредби на СК от 1985г.
В практиката по Решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 1299/2016г. на І г.о. и по Решение № 33 от 21.02.2013г. по гр.д. № 791/2012г. на ІІг.о. се приема, че при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7, при което законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката; неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й. В Решение № 287 от 13.06.2011г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г.о. се сочи, че разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката; налице е относителна и висяща недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг. При тази практика и тъй като въззивният акт не е съобразен с нея, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 17/2019г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Р. Д. П. срещу отхвърлянето на предявения от него иск по чл. 108 ЗС за 7/8 ид.ч. от таванския етаж в жилищна сграда с идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 510 кв.м., с адрес: [населено място], [улица].
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 17/2019г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на “Панталеев” ЕООД, ЕИК 103972279, срещу уважаването на иска на Р. Д. П. по чл. 108 ЗС за 1/8 ид.ч. от горепосочената жилищна сграда, състояща се от първи и втори жилищни етажи, избен и тавански етаж.
УКАЗВА на жалбоподателя Панталеев” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 70 лв.
При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: