Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * съсобственост * обезщетение за ползване * покана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 27.04. 2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 11.03.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4829/2014 година

Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12036/28.04.2014г.,подадена от И. А. Т.-П.,чрез пълномощника й адвокат Д. А.,против решение №579/24.03.2014г.,постановено по в.гр.д.№3716/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено частично решение №3731/14.10.2013г. по гр.д.№18872/2012г. по описа на Районен съд [населено място],Х гр.с.,а именно:за разликата над уважения размер от 1509,10 лева до присъдения размер от 8891,49 лева,претендирано обезщетение за невъзможността да ползва своите 7/9 ид.ч. от съсобствения й с ответницата недвижим имот,представляващ ½ идеална част от дворно място-УПИ №VІІ-720,кв.158 нов по действащия регулационен план на [населено място]-ЦГЧ,състоящ се от 289 кв.м,ведно с целия първи етаж от построената в парцела двуетажна,двуфамилна жилищна сграда,със самостоятелен вход от западната страна,ведно с две избени помещения,описани в решението,заедно с ½ идеална част от общите части на сградата за периода от 19.11.2009г. до 19.11.2012г., за разликата над уважения размер от 627,88 лева до уважения размер от 2643,45 лева,ведно със законната лихва,както и в частта относно присъдената сума от 993,60 лева,претендирано обезщетение от касатора да ползва своите 1/6 идеални части от съсобствения й с ответницата недвижим имот:апартамент,находящ се в югозападната част на първия/партерен/ етаж от жилищната сграда,построена в източната част на дворното място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 568,60кв.м,съставляващо парцел VІ-721,кв.313-стар по регулационния план на П.,описан в решението,ведно с 71/568,60ид.ч. от дворното място и съответните идеални части от сградата на ул.”А. В.,за периода от 19.11.2007. до 02.12.2009г.,като е отхвърлил предявените искове в тези размери и е потвърдил решението в останалата му част,като се посочвва изрично,че се обжалва въззивното решение в неговата отменителна и отхвърлителна част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба Т. Х. Т.,чрез пълномощника си адвокат Н. П.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че са предявени обективно съединени претенции по член 31,ал.2 ЗС от И. А. Т.-П. против Т. Х. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на посочените описани имоти,за цитирания в исковата молба период,като се основава на обстоятелствата:че са съсобственици на описаните недвижимите имоти и по извършенаната съдебна делба, в производство по гр.д.№70/1994г. по описа на Пловдивски районен съд,приключило с влязло в сила решение- 02.12.2009г., ищците Е. Г. Т.-майка на настоящата ищца-поч.23.07.2011г. и И. А. Т.,с молба от 26.01.2005г., предявили претенции по сметки срещу ответницата Т. Т. ,относно двата процесни имота,които са били отхвърлени,поради непредставяне на писмена покана за изтеклия период от 26.01-2000г. до 26.01.2005г.Съдът е отбелязъл,че заявената понастоящем претенция ищцата основава на наличието на тази писмена покана/молба/ от 26.01.2005г. до ответницата Т. Т.,поради което в това самостоятелно производство претендира обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС на лично основание и като наследство от майка си.След анализ на доказателствата по делото,отнасящи се до приключилото горепосочено производство по извършената съдебна делба,съдът е стигнал до извода,че претенциите на ищцата И. Т.-П. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите относно останалите й в наследство части от нейната майка в размер на 4/9 идеални части от имота на ъгъла на [улица]и [улица],както и 1/6 ид.ч. за имота на [улица],придобити по наследство от праводателката й Е. Т.,за периодите преди смъртта на последната/поч.23.07.2011г./,а именно 19.11.2007г.-02.12.2009г. за първия имот и периода 03.12.2009г.-31.03.2009г. за втория имот,намира за неоснователни,поради което релевантна според съда за разглеждане е претенцията на ищцата за лишаване от лично ползване на имота на ъгъла на [улица]и [улица]за квотата й на лично основание 3/9 ид.части и за периода 19.11.2007г.-02.12.2009г.Във връзка с основателността на тази претенция съдът се е позовал на писмени и гласни доказателства и е стигнал до извода,че ответницата Т. Т. е ползвала процесния имот извън установените притежавани от нея права в квотота й като участие в съсобствеността-в повече с 14,79 %,като паричната равностойност е определил съобразно заключение от 30.04.2013г. на в.л.И. Г.-в размер на 1 509,10 лева,а установения размер на мораторната лихва-в размер на 627,88 лева,поради което до тези размери е приел исковите претенции за основателни.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
С определение №445 от 10.12.2014г.,постановено по делото,касационно обжалване е допуснато на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за правата на наследниците по отношение на поискано обезщетение за ползване на съсобствен имот,с отправена покана от наследодателя им,направена приживе от последния.
Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение №7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС,задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността за ползва общата вещ съсобственик.Писменото поискване по член 31,ал.2 ЗС е едностранно волеизявление,на което законодателят е регламентирал единствено формата,но не и съдържанието.Веднъж отправено,писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.По отношение на хипотезата на увеличаване на квотата на съсобственика по наследствено правоприемство,наследникът на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване,тъй като поканата на наследодателя му го ползва,според задължителната практика на ВКС- решение постановено по реда на член 290 ГПК по гр.д.№736/2009г. по описа на ВКС,ІVГО.Ново писмено поискване на лишения от ползите съсобственик се дължи само в случаите,когато наследодателят му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на правния въпрос, въззивното решение в обжалваната му част е неправилно.
Съгласно изложеното в мотиви на въззивното решение,претенцията на ищцата И. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите,придобити по наследство от наследодателката й Е. Т.-поч.23.11.2011г. за наследствените части по отношение на 4/9 идеални части от имота на ъгъла между [улица]и [улица],както и за 1/6 идеална част за имота на [улица],за периода преди смъртта на последната/23.07.2011г./,а именно 19.11.2007г.-02.12.2009г- за първия имот и периода 03.12.2009г.-31.03.2010г. са приети за неоснователни,тъй като такова не било признато приживе на наследодателката и не е преминало в патримониума на ищцата.Тези изводи на въззивния съд са неправилни не съответстват на установеното с доказателствата по делото.Хипотезата на член 31,ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по член 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго,като препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността на друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС-право на обезщетение.Последното е регламентирано като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците,като при невъзможност да получи реално ползване,съсобственикът има право на парично обезщетение.Задължението за заплащане на това обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.Именно такова искане е било отправено приживе от наследодателката на ищцата и от самата ищца И. Т.,заявено с молба от 26.01.2005г. по гр.д. №70/1994г. по описа на Пловдивски районен съд,V гр.с./влязло в сила на 2.12.2009г./,по заявена претенция за сметки между съделителите срещу Т. Т. относно двата процесни имота,което е констатирано и в решаващите мотиви на въззивното решение.С отправянето на тази покана приживе наследодателката на ищцата—Е. Т. е упражнила това свое право и е поискала от ответницата Т. Т. заплащане на обезщетение за ползването на процесните съсобствени имоти.След смъртта на Е. Т.-поч.23.07.2011г.,за ищцата,настоящ касатор, И. Т.,при настъпилото наследствено правоприемство,така отправеното искане,направено с горепосочената писмена молба от наследодателката на ищцата,ползва последната,с оглед изложеното по-горе,възприето в задължителната съдебна практика на ВКС.Следователно,след като по делото е установено,че ответницата Т. Т. лично е ползвала процесните имоти за посочения период,поради което е била уважена претенцията на ищцата И. Т. на лично основание,предмет на потвърдителната част от въззивното решение,което е влязло в сила,то с оглед изложеното претенцията на ищцата за обезщетение за периода преди смъртта на наследодателката Е. Т.,се явява основателна.
Ето защо,въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част,с която искът е с правно основание член 31,ал.2 ЗС е бил отхвърлен и на основание член 293,ал.2 се постанови ново решение по същество на спора,с което предявения иск се уважи,както следва: за невъзможността да ползва своите 7/9 идеални части от съсобствения й с ответницата недвижим имот-1/2 идеална част от дворно място,представляващо УПИ №VІІ-720,кв.158 –нов,по действащия регулационен план на [населено място]-ЦГЧ,целият от 289 кв.м,ведно с целия първи жилищен етаж от построената в парцела двуетажна двуфамилна жилищна сграда,заедно с ½ идеална част от общите части на сградата,за периода от 19.11.2007г. до 31.03.2010г. и следва да се уважи до размер на 8 811,49 лева,като се присъди сумата от 7 302,39 лева,както и в частта на мораторната лихва върху тази сума за периода от 19.11.2009г. до 19.11.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 19.11.2012г. до окончателното и изплащане,до размер от 2 643,45 лева,като се присъди сумата от 2015,57 лева,както и в частта относно присъдената сума от 933,60 лева,претендирано обезщетение от невъзможността ищцата да ползва своите 1/6 идеални части от съсобствения й с ответницата имот-апартамент от 60,50 кв.м,находящ се в югозападната част на първия/партерен етаж/ от жилищната сграда,построена в източната част на дворното място в [населено място], [улица],ведно с 71,568 идеални части от дворното място и съответните идеални части от общите части на сграда,за периода от 19.11.2007г. до 02.12.2009г.,като се присъди сумата от 933,60 лева.
На основание член 78,ал.1 ГПК ГПК ,на И. А. Т.-П. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,съгласно приложения списък на разноските по член 80 ГПК,така както са описани по същия в размер на 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване и 299,60 лева държавна такса за разглеждане на жалбата,или общо в размер на 329,60 лева
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 579/24.03.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено по гр.д.№3571/2013г. по описа на същия съд в обжалваната му част и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Т. Х. Т. от [населено място] да заплати на И. А. Т.- П.,на основание член 31,ал.2 ЗС,сумата от 7302 лева,представляваща обезщетение за лишаване от възможността И. А. Т. –П. да полза своите 7/9 идеални части от съсобствения й с ответницата недвижим имот:1/2 идеална част от дворно място,представляващо урегулиран парцел № VІІ-720,кв.158-нов,по действащия регулационен план на [населено място],целият от 289 кв.м,при граници: [улица], [улица],парцел VІІІ-719,ведно с целия първи жилищен етаж от построената в парцела двуетажна двуфамилна жилищна сграда,състоящ се от две стаи,хол,кухня и клозет със самостоятелен вход на този етаж от западната страна на сградата,ведно с две избени помещения,намиращи се в избата на сградата и заемащи площта под хола и стая с чупка на първия етаж,заедно с ½ идеална част от общите части на сградата,за периода от 19.11.2007г. до 31.03.2010г.,заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.11.2009г. до 19.11.2012г. в размер на 2015,57 лева,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане,както сумата от 933,60 лева,представляваща обезщетение за лишаване от възможността ищцата И. А. Т.-П. да ползва своите 1/6 идеални части от съсобствения й с ответницата недвижим имот:апартамент от 68,50 кв.м,находящ се в югозападната част на първия/партерен етаж/ от жилищната сграда,построена в източната част на дворното място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 568,60кв.м,съставляващо парцел VІ-721,кв.313-стар,по регулационния план на [населено място],при граници от две страни улици,В.В.,Евт.П.,който апартамент се състои от две стаи,хол,кухня,дрешник,клозет и антре,със самостоятелен вход и еднокрило стълбище откъм югозападното лице на апартамента и еднокрило стълбище за черния вход към избата на сградата,ведно с два броя избени помещения,едното в северозападната част под кухнята на първия етаж,другото-непосредствено до него,под стълбището на първия етаж за изхода към избата с общо стълбище към избата и общ коридор за същата,ведно със 71/568,60 идеални части от дворното място и съответните идеални части от общите части на сградата на [улица]за периода от 19.11.2007г. до 02.12.2009г.
ОСЪЖДА Т. Х. Т. от [населено място] да заплати на И. А. Т.-П. сумата от 329,60 лева/триста двадесет и девет лева и 60 ст./разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: