Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * трафопост * общинска собственост * държавна собственост


2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3142/2014 год.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 201

гр.София, 23.12.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3142/2014 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение № 166, постановено на 12.03.2014 год. по в.гр.дело № 42/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 992 от 15.10.2013 год. по гр.дело № 7797/2011 год. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне като неоснователен иска, предявен от [община] с адрес [населено място], пл.”Св.И. Р.” 1, представлявана от кмета-Р. Я. срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], район И., [улица], представлявано от П. Н. М. и С. Д. А. за признаване за установено между страните, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. на недвижим имот – трафопост „Водно стопанство”, находящ се в [населено място] и представляващ съвкупност от обособена част от сграда с площ 35 кв.м. и енергийно съоръжение, изградена върху част от кв.№ 6007 по регулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № 1904/24.12.1986 год. на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от адвокат М. Х., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно понеже е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - § 7, ал.2 ПЗР на З., чл.12 З./отм./ и чл.2 ЗЕл/отм./. Претендира за направените по делото разноски.
От ответника по касация [фирма], представляван от адвокат Г. Й., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд в отхвърлената част въззивният съд е приел, че трафопостът (построен през 1977 год.) като част от единната енергийна система на страната не съставлява обект от техническата инфраструктура, обслужващ само територията на общината, в който смисъл чл.4, ал.1 ЗЕл./отм./, последващата уредба в чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, не намира приложение § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а в А. от 1995 год. изрично е посочено, че е предоставен за стопанисване на Електрификационен район р.П., от което следва, че държавната собственост не се е трансформирала в общинска. Направен е извод, че макар и разпоредбата на § 7, ал.2 ПЗР на З. да е приета по-късно тя е функционално свързана с тази на § 7, ал.1 и поражда действие едновременно с нея тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имота да не стават общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество както е в случая.
С определение № 384, постановено на 11.06.2014 год. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
По първия въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че ако енергийният обект/трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, той представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от действащия към момента на влизане в сила на З. Закон за електростопанството от 1975 год./отм./, всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в единна електроенергийна система. В тази система следователно попадат и вътрешните електрически инсталации в жилища и други сгради на гражданите и обществените организации, които съгласно чл.1, ал.3 от закона са собственост на лицата, които притежават жилищата, респ. сградите, в които инсталациите са изградени. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството дали съответният обект от техническата инфраструктура на енергийната система представлява и елемент от националната електроразпределителна мрежа, е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост по смисъла на Закона за електростопанството от 1975 год. Освен това подобно ограничение липсва и в разпоредбата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. По смисъла на тази разпоредба в собственост на общините преминават онези обекти /мрежи и съоръжения/ на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и към момента на влизане на З. в сила са били държавна собственост. От съществено значение следователно е предназначението на съответния обект, а именно дали същият е бил изграден с цел обслужване нуждите на населението на територията на съответната община, независимо дали този обект представлява и част от националната електроразпределителна мрежа.
С разпоредбите на чл.6 ЗС/в редакцията според § 6 ПЗР З. и § 7 ПЗР З./ е извършено отделянето на общинската собственост от държавната, като са посочени и обектите, по отношение на които настъпва тази трансформация. Изрично е предвидено, че към момента на влизане на тези разпоредби в сила мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват само територията на съответната община, стават общинска собственост, освен ако не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Предвидено е следователно, че настъпва отделяне на общинската собственост от държавната и по отношение на електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за електроразпределението от 1975 год./отм./, доколкото съгласно разпоредбата на § 3 ДР на този закон под „електрически мрежи” се разбира съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено отделянето да се извърши с оглед предназначението на обектите, като в собственост на общините преминат онези обекти, които обслужват територията на съответната община, което с оглед действащите към момента на влизане на З. в сила нормативни актове, до голяма степен е обуславяло и предоставянето на управлението и стопанисването им.
По втория въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик, респ. е била предоставена за управление и стопанисване на предприятие с държавно имущество, преобразувано в търговско дружество по реда на чл.61-63 ТЗ.
Съображенията за това са следните:
Действащият към момента на влизане на З. в сила Закон за електростопанството от 1975 год./отм./ не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл.8, ал.3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./ трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществени организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.1 от ПМС № 72/10.05.1962 год. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането /чл.3, ал.2/ е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл.2, ал.2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет след изменението, обн.ДВ, бр.36/1979 год., съгласно който всеки окръжен и общински /районен/ народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.2 ЗТСУ/отм./, съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал.1 /за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация/, общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т.е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите /държавата/ и при действието на Закона за електростопанството от 1975 год./отм./ управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. Именно поради тази причина законодателят е предвидил изрично, че онези обекти, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминават в собственост на общините.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема следното:
С изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ, бр.29 от 10.04.1990 год., в сила от 10.01.1990 год., е предвидена възможност общините да притежават право на собственост, а по отношение на държавата в чл.17 от същия основен закон е предвидено, че осъществява правото си на собственост като образува стопански или други организации и участва в смесени предприятия, на които предоставя имоти за стопанисване и управление. От този момент общините могат занапред да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи.
Такава възможност е предвидена и в чл.140 от сега действащата Конституция на Република България, обн.ДВ, бр.56/13.07.1991 год., в сила от 13.07.1991 год., като по силата на закона /първоначално с чл.6 ЗС/ в редакцията според § 6 ПЗР З. и § 7 ПЗР З./, а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската собственост/ част от обектите на общонародната /държавна/ собственост преминават в собственост на общините.
Отделянето на общинската собственост се извършва по установените в § 7 ПЗР З./обн.ДВ бр.77/17.09.1991 год./ критерии едновременно с извършваното въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ, бр.55 от 12.07.1991 год., в сила от 01.07.1991 год./ преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества с цел разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес. /В този смисъл са и обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание/. С оглед на това следва да се приеме, че от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община-общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, включени в баланса на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община.
По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 22.02.1995 год. Акт за държавна собственост № 12333 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено трафопост „Водно стопанство” и оборудването да са записани в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането им съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 год./отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ бр.36/1979 год./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота.
В този смисъл решения № 202/01.12.2014 год. по гр.дело № 1384/2014 год. и № 234/01.12.2014 год. по гр.дело № 1737/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
С оглед на така изложените съображения по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд с № 166/12.03.2014 год., постановено по в.гр.дело № 42/2014 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ