Р Е Ш Е Н И Е № 223 София, 09 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора Б. Джамбазов , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 886/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на К. Т. К. чрез защитника му – адв. С. С. срещу въззивно решение № 202 от 23.05.2016 г. постановено по внохд № 350/16 г. на Апелативен съд- София. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК като са направени алтернативни искания –за оправдаването на подс.К. или за изменение на въззивното решение като се намали размера на присъденото обещетение по приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия. В жалбата е посочено, че съдебните актове не отговаряли на предписанията на чл. 305 ал. 3 от НПК. Твърди се също така, че съдилищата по фактите са се позовали декларативно на доказателствения материал, не са го анализирали задълбочено, и са подходили избирателно, без да посочат съображенията си за това защо са кредитирали едни доказателства и защо са отказали да се доверят на други. Оспорва се извода на съда, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 123 от НК като не е отчетен доклада от Инспекцията по труда, показанията на св. И. и това, че техническият ръководител отговаря за безопасността на труда , а не подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа касационата жалба с аргументите изложени в нея. Защитникът пледира за оправдаване на подс. К., като поставя акцент върху допуснатите процесуални нарушения, от които се откроявало най- силно това, че делото е било разгледано от пристрастен съд. Повереникът на частните обвинители –Б. Д., Д. Д., С. Д., С. П. и конституираната от ВКС в качеството и на наследник на починалия частен обвинител П. П. - П. П. К. - адв. М. моли за потвърждаване на атакуваното с касационната жалба решение на САС, тъй като счита, че то отговаря на изискванията на закона и съдържа отговори на възраженията на страните. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и че не са налице касационните основания посочени в нея. Подс. К. в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният Касационен съд след като обсъди доводите на страните в пределите на своите правомощия по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подс. К. чрез защитника му адв.С. е неоснователна. С присъда № 51 от 22.02.2016 г. постановена по нохд № 2542/15 г. СГС е признал подс. К. Т. К. за виновен в това, че на 7.03.2012 г. в [населено място] [улица] причинил смъртта на Д. П. Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, с което нарушил чл. 16 т. 1 б. Б, б. Д, б. Е , чл. 23 ал. 1 и ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2002 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи , чл. 4 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда и начина и периодичността на извършване на оценка на риска , чл. 3 чл. 10 ал. 1 и ал. 2 т. 1- 4 и ал. 3 т. 1-5 от Наредба РД-07002 от 16.12.2009 г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите , поради което и на основание чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като съдът го е оправдал по обвинението за нарушение по чл. 24 ал. 2 от Наредба № 2 от 22.02.2004 г. Съдът е лишил подс. К. от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, контрол и ръководство и осъществяване на строителна дейност за срок от три години. Съдът е осъдил подс. К. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД на гражданските ищци обещетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието както следва : на Б. Д. – 70 000 лв., на Д. Д. – 70 000 лв. ,на С. Д. – 70 000 лв., П. П. и С. П. – по 50 000 лв.за всеки от тях като е отхвърлил исковете им до 100 000 лв. В тежест на подс. К. са направените по делото разноски, както и сумата от 12 400 лв. представляваща 4% такса върху уважените граждански искове. Присъдата е била атакувана пред САС от подс. К. чрез защитника му. С решение № 202 от 23.05.2016 г. постановено по вохд № 350/16 г. САС е потвърдил изцяло присъдата на СГС. При проверката на оспореното въззивно решение ВКС не констатира да са допуснати твърдените в жалбата на касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано след обективна и пълноценна доказателствена дейност, като направените от него изводи за качеството на подс. К. като годен субект на престъплението по чл. 123 от НК са верни. Въззивната инстанция е изяснила какви са били неговите задължения по опазване здравето и охраната на труда на работниците в обекта и е констатирала наличието на причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на работника в обекта. В контролирания съдебен акт е направен пълен и детайлен анализ на доказателствените източници, като ясно и недвусмислено е изразена волята на съда, което не индикира на допуснато нарушение на чл. 339 вр. чл. 305 ал. 3 от НПК, както твърди касатора. Въззивната съдебна инстанция е дала верен и изчерпателен отговор на наведените възражения от страните, като е обсъдила в решението си всеки конкретен довод направен от тях. Основното оплакване в жалбата и развито в съдебното заседание пред ВКС е свързано с твърдението, че съдът постановил първоинстанционната присъда е бил предубеден и пристрастен и това ясно личало от обстоятелството, че задавал едни и същи въпроси по няколко пъти, позволявал на повереника на частните обвинители да говори по същество, без да бъде санкциониран, като в мотивите си е интерпретирал доказателствения материал, по начин обслужващ обвинителната теза -като е кредитирал показанията на свидетелите на обвинението и обратното, отказал е да стори това по отношение на доказателствата, които ги компрометират. Според настоящия касационен състав първоинстанционният съд не би могъл да бъде упрекнат в пристрастност или предубеденост, тъй като осъществената от него съдопроизводствена дейност по време на процеса е при стриктно спазване на правилата на НПК, като съдът не е демонстрирал към подсъдимия или другите страни тенденциозност или преднамереност. Оплакванията на защитата в тази насока не сочат на нарушения на принципа на безпристрастност и еднакво третиране на страните в производство. От съдържанието на протоколите от проведените съдебни заседания не се установява съдът да е отхвърлял немотивирано искания на подсъдимия и защитата му или да е игнорирал други по допускането на доказателства, без правни аргументи. Не може да бъде споделен отправения от защитата упрек към съда и по отношение начина, по който в мотивите си е интерпретирал доказателствения материал, въз основа на които е формирал убеждението си, тъй като това представлява оценъчна дейност, свързана с осъществяване на правомощията на съда по ръководство и решаване на делото. В съдържанието на коментираното решение съдът не е използвал език или изразни средства,сочещи на това, че вътрешното му убеждение е формирано в резултат на външни за делото фактори. В съдебния акт не са използвани предположения или факти несвързани с предмета на делото, създаващи негативни внушения срещу подс. К.. Изведените от контролираната съдебна инстанция изводи по фактите и по правото разкриват нейното виждане за съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него, а отхвърлянето на тезите на защитата на подсъдимия не сочи на предубеденост. Неоснователна е изразената критика в касационната жалба по отношение на качеството на атакуваното решение, тъй като анализът на доказателствата, направен от съда не е нито повърхностен, нито декларативен. Напротив в решението си съдът е обсъдил показанията на свидетелите Х. И., В. Г., М. М., Д. И., Р. Д. и след съпоставка с останалите доказателства по делото е приел наличието на съставомерните признаци от състава на престъплението и неговата доказателствена обезпеченост. По делото не е спорно, че подс. К. е бил управител на дружеството [фирма], което изграждало жилищната сграда на [улица] че към инкриминираната дата строителство в обекта все още не е било приключило и имало нужда от наемането на нови работници. Пострадалият Д. Д. бил един от наетите за работа в обекта, като уговорката била да подпишат трудови договори до няколко дни. В процесния ден св. Й.- технически ръководител на обекта възложил на пострадалия задачи свързани с декофриране на четвъртия етаж, като не предоставил лични предпазни средства- каски въжета и предпазни колани, липсвали предпазни мрежи и парапети. Работниците не били инструктирани. Фактическата констатация на съдилищата – липсата на осигурени от управителя на дружеството колективни и индивидуални мерки за безопасност – парапети, мрежи, необезопасяване на отворите на етажите, на стълбите, на изкопите на сградата са били приети след цялостна оценка на доказателствените материали – показанията на св. М., Г., И., Д. и К., протокола за оглед на местопроизшествието и албум към него и др. Съдилищата не са имали основание да не кредитират показанията на посочените свидетели – част от тях работещи на обекта, тъй като те добросъвестно са възпроизвели инкриминираните събития и липсата на лични и колективни предпазни средства при осъществяване на работата им на високо. В интерпретацията на изброените доказателства въз основа, на които съдилищата са формирали вътрешното си убеждение не се съзира избирателен и тенденциозен подход, обслужващ обвинителната теза и игнориране на оправдателните доказателства. Всички те са били обсъдени, съпоставени са били с информацията получена от НОИ и доклада от инспекцията по охрана на труда и съдът е аргументирал становището си за наличието на причинно следствена връзка между бездействието на подсъдимия и обществено опасния резултат-смъртта на пострадалия в следствие падане от високо. Проверена е длъжностната характеристика на подсъдимия в контекста на вменените му от прокуратурата задължения по Наредба № 2 / 2002 и Наредба № № 5/99 г. Касационната инстанция намира за правилен извода на решаващия съд сочещ на това, че подс. К. е годен субект на престъплението, за което е предаден на съд. Като управител на дружеството- строител, той попада в кръга от субекти на престъплението по чл. 123 от НК , тъй като е лице, което има нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във връзка с организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, съгласно ПП ВС № 2/79 г. по нд № 4/79 г. Дружеството, на което подс. К. е управител е работодател на пострадалия Д., тъй като последното го е наело на работа и му е възложило извършването на конкретна работа, за която е следвало да получи възнаграждение. Именно подс. К. следва да носи отговорност за наетите от него работници и именно негови са нормативните задължения чл. 2 и чл. 16 от ЗЗБУТ по организация, ръководство и контрол на строително монтажните работи, както правилно е било прието от съдилищата по фактите. Той е следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в обекта, да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, а когато това не е възможно да предложи и осигури защита на работниците при работа на високо от падане, като им предостави лични предпазни средства и вземе мерки за изграждането на парапети и поставянето на мрежи, като това не е било сторено. Споделям е извода на контролираната инстанция, че липсата на подписани трудови договори не променя горния извод. Наведените от защитата доводи, че съдът не е направил разграничение между трудов договор и трудово правоотношение няма отношение към наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като в случая от значение е обстоятелството, че той е имал нормативни задължения по ЗЗБУТ във връзка с организиране работата на строителния обект, в което попада и осигуряването на безопасни условия на труд на работещите или намиращите се в обекта лица и че на пострадалия е била възложена конкретна работа в строителния обект на дружеството, чиито управител е подс. К.. Именно чрез проявеното бездействие – неосигуряване на лични и колективни предпазни средства, непоставянето на парапети и мрежи на местата, които крият риск за живота на работещите в обекта, подс. К. е нарушил нормите на Наредба № 2/2002 г. и Наредба № 5/99 г. , с които е запълнена диспозицията на бланкетната правна норма на чл. 123 ал. 1 от НК. Правно иревантно е оплакването, залегнало в жалбата, че „техническият ръководител“ отговаря за организацията на обекта и това не е подс. К., а друго лице, което не е привлечено като обвиняем за настъпилия резултат. Органът, който разполага с правомощие да повдига обвинение е прокуратурата и нейна е изцяло преценката срещу кое лица да насочи разследването. Ето защо съдът с основание е посочил че не разполага с възможност да обсъжда конкретния каузален принос на непривлечено към наказателна отговорност лице, поради което възражението на защитата в тази насока е неоснователно. Съдилищата по фактите са дали вярна оценка, като са приели, че престъпното бездействие на подс. К., в качеството му на управител на дружеството – строител, наело пострадалия на работа в обекта обосновава ангажиране на неговата наказателна и деликтна отговорност за настъпилия съставомерен резултат, поради което той правилно е бил осъден да заплати на гражданските ищци обещетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние. Основателно е искането на защитата за намаляване на размера на присъденото обещетение на гражданските ищци на основание чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не се е съобразил с критериите за справедливост, като не е отчетен техния действителен обем. Касае се за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания в следствие на преждевременната загуба на пострадалия, който е бил баща, съпруг и син на конституираните в процеса граждански ищци, като е несъмнена привързаността и сърдечна връзка между тях. Независимо от това обаче съдилищата по фактите са присъди обещетение, което в неговия общ размер е сравнително високо, с оглед съдебната практика, поради което то следва да бъде редуцирано- от 70 000 лв. на 50 000 лв. за гражданските ищци : Б. Д., Д. Д. и С. Д.. По отношение на С. П.- то не следва да бъде изменяно. Това налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354 ал. 2 т. 5 от НПК като намали размера на уважените граждански искове. По отношение на присъденото обещетение на П. П.- баща на пострадалия. Настоящият касационен състав съобрази, че следва да измени атакувания съдебен акт в гражданската му част, тъй като гражданският ищец П. П. след изготвяне на решението на въззивната инстанция е починал. В правата му на граждански ищец по делото пред ВКС встъпи неговата наследник -П. П. К., поради което подс. К. следва да бъде осъден да заплати на нея сумата от 30 000 лв., на основание чл. 45 от ЗЗД. Решението следва да се измени и по отношение на размера на дължимата 4 % държавна такса, като се намали от 12 400 лв. на 9 200 лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 2 т. 5 от НПК ВКС Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 202 от 25.05.2016 г. постановено по вохд № 350/2016 г. по описа на САС - 6 състав, в гражданската му част като НАМАЛЯВА размера на присъденото обещетение на гражданските ищци Б. Д., Д. Д. и С. Д. от 70 000 лв. на 50 000 лв. ОТМЕНЯ присъденото обещетение за неимуществени вреди на гражданския ищец П. П. в размер на 50 000 лв. ОСЪЖДА подс. К. К. да заплати на П. П. К. /встъпила в правата на починалия граждански ищец и неин наследодател П. П./ сумата от 30 000 лв., обещетение за претърпените неимуществени вреди в едно със законната лихва, считано от датата деянието. НАМАЛЯВА размера на дължимата 4 % държавна такса от 12 240 лв. на 9 200 лв. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.