Ключови фрази


9

Р Е Ш Е Н И Е



№ 115


София, 31.07.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1199 по описа за 2018 година


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 40/ 03.02.2020 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на К. К. И. и М. Р. Т. на въззивно решение № 387/ 24.11.2017 год.,постановено по гр. д. № 1388/2017 год. на Окръжен съд – Стара Загора,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 125/ 22.04.2019 г. по същото дело.
Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум ,както и неговата очевидна неправилност .
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното:
С въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, е потвърдено изцяло решение № 280/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен предявеният от К. К. И. против Н. Т. Н. иск за разваляне на сключения между тях на 28.12.1993 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък, по силата на който К. К. И. прехвърля на Н. Т. Н. своята 1/2 ид.ч. от правото на собственост на следния застроен жилищен имот - втори етаж от масивна жилищна двуетажна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, както и таванско помещение, гараж и останалите стопански постройки със самостоятелен вход от източната половина на къщата близнак, построена в държавна /сега общинска/ земя от 880 кв.м., находяща се в [населено място], общ. К., съставляваща парцел **** в кв. 69 по плана на селото, при съседи: улица, Д. Н. К. и И. Б., срещу настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив; отхвърлен е предявеният от Н. Т. Н. против К. К. И. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението му за пожизнени грижи на К. К. И., поето по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично като неоснователен; развален е по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара гр. София, с район на действие РС - Казанлък, по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - Казанлък, е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ *** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север : УПИ ****, от юг - УПИ *** и УПИ *** срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно до края на живота им , както и за сумата от 5 058 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; отхвърлен е предявеният от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на недвижимия имот, по отношение на който е развален договорът за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а.№179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № ** пр НК гр. София, с район на действие РС - Казанлък срещу задължение на купувачите за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен; осъдена е на основание чл. 72 ЗС М. Р. Т. да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата с която се е увеличила стойността на имот - първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - Казанлък, е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ *** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север : УПИ **, от юг - УПИ *** и УПИ **,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и са присъдени разноски.
По реда на чл. 247 ГПК Окръжен съд - Стара Загора е постановил решение № 125/22.04.2019 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г., с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 387/24.10.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС-Стара Загора, както следва: отменено е решение № 280/26.06.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък в частта, с която е развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорът за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при НК [населено място], с район на действие РС-Казанлък, по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., обл. С., одобрен със заповед № 366/1990 г. на кмета на Община - Казанлък, е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ *** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север : УПИ * *, от юг - УПИ ** и УПИ **, срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И. и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при НК [населено място], с район на действие РС-Казанлък, по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., обл. С., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - Казанлък, е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север : УПИ ***, от юг - УПИ *** и УПИ VIII-**, срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно до края на живота им, както и за сумата от 5 058лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; допълва диспозитива на въззивно решение № 387/24.10.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като трансформира задълженията на Н. Т. Н. към К. К. И. по чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за пожизнени лични грижи на К. К. И., поето по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично такова в размер на 20 лв. месечно, считано от 06.07.2017 г., потвърждава решение № 280/26.06.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на РС - Казанлък в останалата част.
Въззивният съд е приел за установено, по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 17/28.12.1993г., че е сключен договор за прехвърляне на притежаваната от К. К. И. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот - втория етаж от сградата в полза на внука му Н. Т. Н. срещу задължение за издръжка и гледане. То било изпълнявано от приобретателя по договора до 2014 г., когато кредиторът отказал да получава изпълнение и с това свое поведение поставил длъжника в невъзможност да изпълни задълженията си. Съдът е приел, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава - това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането/съответно неоказването/ на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. Въззивният съд достигнал до извод, че изпълнението на договора е възпрепятствано от ищеца през 2014 г., като не е установена основателна причина за кредитора К. К. И. да откаже да приеме надлежно предлаганите грижи. Нещо повече прехвърлителят е напуснал и обитаваната от него къща в [населено място] и към настоящия момент се е установил в дома на другата си дъщеря К. в [населено място]. Прието е, че задължението на Н. Т. Н. не може да се трансформира в парично, а задължението за грижи в натура се е погасило на основание чл.81, ал.1 от ЗЗД поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Ето защо процесният договор не следва да бъде развалян на предявеното основание и с оглед изхода по делото не се дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, включително и предявения насрещен иск с правно основание чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС. По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – Казанлък, сключен между М. Р. Т. и Н. Т. Н., по време на брака му с М. Д. Н., е посочено, че е налице договор от „смесен характер“. В частта, с която имотът е прехвърлен за сумата от 5 085 лв. договорът има характер на покупко-продажба, а в другата му част, с която правото на собственост е прехвърлено срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети за договора лица – К. К. И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им – има алеаторен характер. В частта относно изплащането на паричната сума договорът имал всички белези на покупко-продажба и не подлежи на разваляне, тъй като се доказало, че купувачите изплатили сума от 22000 лв., която била в значително по-голям размер от уговорената по договора цена . Останалата част от договора е квалифицирана като договор в полза на трети лица по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че по делото няма доказателства К. и Н. И. да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от договора, следователно не се дължи нищо по алеаторния договор. Посочил е, че липсват доказателства и третото лице да е искало изпълнение на задължилото се лице, поради което няма и как да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията. Счел е, че М. Р. Т. не разполага с активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011 г., тъй като тя е получила паричната сума за имота си, а в останалата част договорът е в полза на трети лица, които не са приели уговореното и следователно Т. не е в състояние да иска и изисква от Н. и М. Н. изпълнение на задълженията за издръжка и гледане. Впоследствие съдът развива мотиви, че Н. и М. Н. лично и чрез трети лица са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор, но след 2014 г. К. К. И. е отказвал да приеме изпълнение, поради което задълженията на приобретателите за полагане на грижи са се погасили, тъй като изпълнението им е възможно само в натура. След като Върховния касационен съд е върнал делото на Окръжен съд - Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението с оглед възприетото в мотивите, възззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – Казанлък.
С решението за поправка на очевидна фактическа грешка е уважен и искът с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението за полагане на грижи в парично задължение по отношение на договора за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 179/21.11.2011 г. Прието е, че са налице всички основания за това, тъй като К. И., К. Т. и М. Т. съзнателно и целенасочено създават пречки и проблеми по бъдещото изпълнение на задълженията по договора, а за добросъвестните Н. и М. Н. е бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К. И. по нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – Казанлък в парични такива. С оглед размера на пенсията му, здравословното състояние и потребности, съдът е приел, че Н. и М. Н. е справедливо да плащат на К. К. И. по 20 лв., считано от датата на предявяване на иска. Посочил е, че е налице вина, умишлени действия с цел създаване на препятствия за изпълнение на договора, поради което е уважил насрещния иск за трансформация на паричното задължение. Приел е за установено, че ищците нарочно са създавали пречки за изпълнението на задължението за гледане и издръжка.
С отговора на исковата молба ответниците Н. Т. Н. и М. Д. Н. са предявили при условията на евентуалност - в случай, че бъдат уважени предявените срещу тях искове за разваляне на сключените договори за издръжка и гледане, частични осъдителни искове срещу К. К. И. и М. Р. Т. с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на направените в имотите, предмет на сключените договори, подобрения. Въззивният съд не е постановил нарочен диспозитив по отношение на предявените насрещни искове, а диспозитивът в решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС-Стара Загора гласи “потвърждава изцяло решение № 280/26.06.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък”, с което на основание чл. 72 ЗС М. Р. Т. е осъдена да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1 250 лв., представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота - първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи , кухня и сервизни помещения с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. В мотивите на въззивното решение не се съдържат съображения защо предявения иск за заплащане на подобрения е уважен. Посочено е, че по него не е подаден отговор на насрещната искова молба от К. К. И. и М. Р. Т. и не е възразявано.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира следното: Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и т.7 от Тълкувателно решение № 2/ 2.07.2004 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 год.,а съгласно т. 1от ТР № 1/30.03.2012г.на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2010 процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В този смисъл са и мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС ,а именно, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговора на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба.
Въпреки че в мотивите на въззивния съд се съдържат съображения по отношение на част от съединените искове крайното разрешение на съда не е било обективирано в диспозитива, което е било и основание за връщането за поправка на явна фактическа грешка. Но дори и след осъществяване на процедурата по чл. 247 ГПК за касационната инстанция разрешенията на въззивния съд продължават да бъдат неясни и необосновани в толкова значителна степен, че не може да бъда разбран смисълът им. Предявени са два конститутивни иска за разваляне на сключени договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължения за издръжка и гледане, по които кредитор е едно и също лице К. К. И., а дължащия издръжка и гледане е Н. Т. Н. и съпругата му. По отношение на първия договор от 1993 г. съдът е приел, че е налице забава на кредитора и невъзможност за изпълнение от страна на длъжника, за която вторият няма вина; че длъжникът е изпълнявал до 2014 г., след което кредиторът е възпрепятствал изпълнението;направил е категоричен правен извод, че задължението за издръжка не може да се трансформира в парично, а задължението за грижи в натура се е погасило на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД без да посочва към кой момент. По отношение на другия договор от 2011 г.,съдът го е квалифицирал като такъв в полза на трето лице - К. К. И.. Посочил е, че бенефициерът не е направил изявление, че ще се ползва от уговорената в негова полза издръжка и гледане, поради което задължението за обещателя Н. Т. Н. и съпругата му М. Д. Н. изобщо не е възникнало. Изложил е обаче подробни съображения и е достигал до извод, че задължението, което по-рано е приел, че не съществува, е изпълнено. Нещо повече - по отношение на този договор приема, че е налице основание за трансформиране на задължението за издръжка и гледане /което не съществува/ в парично и определя размера му.Освен това в неясните си мотиви от една страна е посочил, че ищцата Т. не разполага с активна процесуална легитимация да предяви иск за разваляне на сключен от нея договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице, впоследствие е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, без да разграничи дали същата разполага с правото на иск за разваляне на договора от смесен характер и съответно в каква част. Въпреки, че в мотивите на въззивния съд се съдържат съображения по отношение на част от съединените искове крайното разрешение на съда не е било обективирано в диспозитива, което е дало и основание за връщането за поправка на явна фактическа грешка. Но дори и след осъществяване на процедурата по чл. 247 ГПК за касационната инстанция разрешенията на въззивния съд продължават да бъдат неясни и необосновани в толкова значителна степен, че не може да бъда разбран смисълът им. Във връзка с иска за разваляне на договора от 2011 г., съдът намира за сбъднато процесуалното условие за разглеждане на предявения насрещен иск с правно основание чл. 72 ЗС, като присъжда в полза на собствениците на недвижимия имот - първи етаж от процесната сграда сторените разноски за подобрения в имота, чийто приобретатели са те по силата на договор, по отношение на който искът за разваляне отхвърля. Достига се до парадоксалния извод приобретателите да получат от прехвърлителката разходите, които са направили във връзка с подобренията на собствения си имот. От изложеното без да се налага да се преценяват събраните доказателства и да извършва анализ на твърденията и доводите на страните следва, че мотивите на въззивния съд съдържат съществени вътрешни противоречия и са взаимно изключващи се.
Въззивното решение е недопустимо,защото в исковата молба са изложени обстоятелства по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД,чл.108 ЗС и чл.57,ал.2 ЗЗД,както и евентуални искове с правно основание чл.57,ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение равняващо се на пазарната стойност на първия етаж и на 1/2 ид.ч. от втория етаж,ако процесния недвижим имот е прехвърлен на трето лице - обстоятелство твърдяно още в отговора на исковата молба.Предявени са и насрещни искове с правно основание чл.97,ал.1 вр.чл.95 ЗЗД и чл.72 ЗС.
Въззивният съд не е съобразил изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба с оглед индивидуализация на част от предявените искове и несъответствието между обстоятелствената част и петитума.Не е преценил и легитимацията на страните във връзка с твърденията в отговора на исковата молба. Редовната искова молба е процесуално условие за надлежното упражняване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /във всички инстанции/.
В случая първоинстанционният съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал.2 ГПК и не е проявил активност съгласно задълженията си по чл. 145, ал. 1 ГПК, за да очертае предметната рамка на исковете, с които е сезиран, които процесуални действия се дължат и от въззивната инстанция с оглед правомощията й на съд по съществото на спора.Следва да се съобразят и разясненията дадени в т.5 от ТР№ 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС.
Като не е процедирал по указания начин, Окръжен съд – Стара Загора е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.
С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора,както и постановеният по реда на чл.247 ГПК, както и постановения съдебен акт на РС-Казанлък следва да бъдат обезсилени на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на районния съд за предприемане на действия по чл.129, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, решение № 125/22.04.2019 г.постановено по реда на чл.247 ГПК по същото дело и решение № 280/26.06.2017 г.,постановено по гр.д.№ 320/2016 г.по описа на Районен съд – Казанлък.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: