Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е                                                        № 82   гр.София,  11.02.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                  Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4136 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 24.06.2008г. по гр.д. № 2748 / 2008г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 01.07.2004г. по гр.д. № 4434/2004г. на Софийски районен съд, е допуснал делба на апартамент между К, като е признал и личен дял на първата, в придобитото по време на брака жилище. Жалбоподателят И. Н. Ф. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и делбата да се допусне при равни дялове. Ответницата К. Г. М. поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по същество, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.07.2004г. по гр.д. № 4434/2004г. на Софийски районен съд, е допуснал делба на апартамент между К с дял 11783/17783 идеални части и И. Н. , с дял 6000/17783 идеални части, като е признал и личен дял на първата, в придобитото по време на брака жилище. Съдът е приел, че бившата съпруга е оборила презумпцията за общност на придобития по време на брака апартамент с договор от 01.06.1989г. по реда на чл.117 ЗТСУ. Съдът е изложил съображения, че бракът между страните е прекратен с решение по гр.д. №4638/1997г., а жилището е закупено през 1989г., като 5789,68 лева са внесени по влог от бащата на съпругата и са дарени само на нея, а тя ги е изтеглила изцяло и вложила в покупката на апартамента, при което същата съставлява основание да й се признае частична трансформация на придобитото по време на брака имущество по смисъла на чл.21, ал.2 СК/отм./. В мотивите на решението съдът е приел, че фактът, че в договорът са посочени като купувачи и двамата съпрузи, както и че жилището е закупено за нужди и на семейството и със добавени заемни а от ДСК, не обуславя извод за възникване на съпружеска имуществена общност по отношение на целия апартамент. За да уважи искът на ответницата по жалба с правно основание чл.21, ал.2 ск/отм./ съдът е приел, че дарение на парични средства на единия съпруг е достатъчно основание да се приеме, че е оборена презумпцията на общност на придобитото уредена в разпоредбата на чл.19 СК/отм./ Според другото становище, изразено в решения на Върховния касационен съд - решение от 05.06.2002г. по гр.д. №230/2002г. и решение от 14.04.2000г. по гр.д. №771/1999г. на ВКС се приема, че дарение на сумата от родителите му само на единия съпруг, за да закупи жилище, не е достатъчно като факт, за де се приеме за оборена презумцията за съвместен принос на двамата в придобиването на имота. Когато страните са манифестирали по отношение на останалите, включително и по отношение на най-близките си роднини (родителите), отношения като съпрузи, което обстоятелство кореспондира и с факта за съвместното титулярство в договора за покупко-продажба, то не може да се изключи съвместния принос в придобиването. С оглед на изложените съображения ВКС намира за правилно второто становище. Ето защо настоящата инстанция намира, че въззивното решение е постановено при неточно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК. Установено е от доказателствата по делото ,че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните, с договор от 01.07.1989г. от Софийски народен съвет, за сумата 17 783 лева, от които 5783лева заплатени в брой и 12 000 лева са заплатени със заем от ДСК. Въззивният съд при преценка на доказателства по делото е достигнал до неправилния извод, че в конкретния случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в разпоредбата на чл.19, ал.3 СК е оборена от жалбоподателката досежно платената в брой сума. В случая с оглед на обстоятелството, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи не може да се приеме за установено, че придобитите по време на брака между страните 5783/17 783 идеални части от апартамент, са индивидуална собственост на жената. Същата дори и да е подпомогната със средства от своя баща при закупуването на жилището, то това е станало за нужди на семейството, а не лично на нея, тъй като в договора като страна при покупката е вписан и съпруга й, т.е. тя е приела че и той има принос в придобиването . Като е уважил предявения от ответницата по жалба иск с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./ съдът в нарушение на закона, като правилно е допуснал делба на процесното жилище, е определил по-голям дял на жената. С оглед на факта, че жилището е придобито в режим на семейна имуществена общност, то с оглед разпоредбата на чл.27 СК/отм./ при прекратяване на същата дяловете на съпрузите следва да са равни. Предявеният от ответницата по жалба иск с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./ следва да бъде отхвърлен, тъй като не е оборена презумпцията на чл.19 , ал. 3 СК/отм./ за съвместния принос, който е бил налице именно при придобиване на веща. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено решението в частта му, с която като е допусната делба на процесния апартамент, са определени дялове за К. М. 1783/17783 идеални части и за И. Н. дял от 6000/17783 идеални части. Изводът за придобиване на процесния апартамент в имуществена общност между бившите вече съпрузи обуславя необходимостта делбата на същия да бъде извършена при равни за двамата дялове. Водим от горното състав на четвърто г.о. на Върховния касационен съд   Р Е Ш И :     Отменява решение от 24.06.2008г. по гр.д. № 2748 / 2008г., с което Софийски градски съд в частта му, с която е уважен насрещния иск на К. Г. М. срещу И. Н. Ф., с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./, за признаване за установено, че тя е индивидуален собственик на 5783/17 783 идеални части от апартамент, придобит по време на брака в гр.София., както и в частта му, с която като е допусната делба на същия, са определени следните дялове: дял 11783/17783 идеални части за жената и 6000/17783 идеални части за мъжа, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:   отхвърля насрещния иск на К. Г. М. срещу И. Н. Ф., с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./, за признаване за установено, че първата е индивидуален собственик на 5783/17 783 идеални части от апартамент, придобит по време на брака в гр.София, ЖК Д. , бл.171, вх. Б, ет.2 като Определя допуснатата делба на същия да се извърши ПРИ РАВНИ ДЯЛОВЕ за двамата. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: