4 Р Е Ш Е Н И Е № 33 С., 31.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева Прри секретаря Ан. И., като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 306/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 942 от 17.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 35 от 28.05.2010 г. по в. гр. д. № 482/2009 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба на П. Д. С., който иска то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата по касация М. А. А. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 59 от 13.03.2009 г. по гр. д. № 293/2007 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че като наследник на Д. Г. С., б. ж. на [населено място], е бил собственик към момента на внасянето в ТКЗС на нива от 0.657 дка, VІ-та категория, в м. “Д. б.”, съставляваща имот № 028002 по картата на землището на [населено място]. Въззивният съд приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като има позитивно решение за възстановяване на имота в полза на ответницата и неприключила процедура по възстановяване на собствеността за ищеца, както и с оглед установената идентичност между възстановения имот и имот пл. № 66 по плана от 1953 г., съответно имот пл. № 561 от кв. 45 по плана от 1980 г. По съществото на спора съдът приел, че заявлението-декларация за членство в ТКЗС и опис-декларацията на името на Ц. Д. Г. /съпруга на наследодателя/ не представляват доказателство за правото на собственост, тъй като при спор за материално право собствеността следва да бъде доказвана по надлежния ред, с допустимите и относими доказателства, с оглед твърдяното придобивно основание. Записването в разписните листове не е годно придобивно основание - следва да бъде установено основанието, на което е извършено записването. На последно място е прието, с оглед гласните доказателства, че няма достатъчно данни за придобиване на имота по давност, тъй като не са установени началният момент и периодът на владение от наследодателя на ищеца. По тези съображения искът е отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателствените средства и доказателствената сила на писмените доказателства, с които може да се установява правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Уважаването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предпоставя да се докаже на първо място наличието на правен интерес от иска, и на второ място, че ищецът, респективно неговият наследодател, е бил собственик на имота към момента на обобществяването на земята по силата на съответния придобивен способ - правна сделка, придобивна давност и др., посочени в закона способи. Доказването на правото на собственост съобразно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустимо да стане чрез неизчерпателно изброените в разпоредбата писмени доказателства, които от своя страна биват документи с пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/ и такива с косвен характер, но на които законодателят също е придал доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. При тази законодателна уредба ако страната представи документ от втората група и при липса на други доказателства, които да опровергават установената с този документ принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. Когато ищецът се позовава на придобивна давност, елементите от фактическия състав на този придобивен способ могат да бъдат установени и чрез гласни доказателства. Трайната съдебна практика приема, че при позоваване на гласни доказателствени средства и представяне на различни документи от категорията на допустимите несамостоятелни доказателствени средства, преценката за принадлежността на правото на собственост към релевантния момент се прави с оглед на всички доказателства по делото, нормативното основание за съставяне на съответния документ, режима на имотите според действащото към момента на съставянето им законодателство, както и всички други обстоятелства, които биха имали значение за спора. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд, ­І-во г. о., намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, като на част от доказателствата по делото не е придадено това правно значение, което те имат за разрешаване на възникналия между страните правен спор. По делото е установено и въззивният съд правилно е приел, че имотът по исковата молба, който е възстановен с решение № РГ-33 от 01.11.2000 г. на поземлената комисия [населено място] като нива от 0.657 дка в м. “Д.б.”, съставляваща имот № 028002 по картата на землището на селото, е идентичен по местоположение, конфигурация и площ с тази част от имот пл. № 561 от кв. 45 по плана от 1980 г., която попада извън регулацията на населеното място. От своя страна имот пл. № 561 по местонахождение отговаря на имот пл. № 66 по предходните планове от 1972 и 1953 г., като в плана от 1953 г. имотът е записан на наследници на Д. Г.. По делото не е спорно обстоятелство, а това се установява и от удостоверение за наследници № 000027 от 29.05.2007 г. на Общината [населено място], че Д. Г. С., починал на 24.11.1946 г., е баща на ищеца П. Д. С.. Установено е също, че няма постъпило заявление от ответницата като наследник на А. В. А. за възстановяване на земеделски земи в района, в който попада имот пл. № 66 от кв. 6 по плана от 1953 г. Изводът на тройната техническа експертиза в този смисъл е оспорен от процесуалния представител на ответницата адвокат К. Б., но данни за обратното не са представени. Напротив, становището на вещите лица се потвърждава от приложената към гр. д. № 408/2006 г. на Пернишкия окръжен съд преписка на поземлената комисия по заявление вх. № 1936 от 21.02.1992 г. за възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място]. Установява се, че със заявление от 19.04.1994 г. /л. 60 по същото дело/ М. В. е уточнила разпределението на нивата от 7.5 дка в м. „Д. б.” /при граници: река, В. С., П. М. - л. 102, закупена с договор и записана в емлячния регистър от 1949 г. на името на А. В. А. според удостоверение от 12.09.1991 г. - л. 103 по същото дело, приложено и на л. 74 по в. гр. д. № 482/2009 г. на Пернишкия окръжен съд/ така: нива 3.1 дка при съседи: наследници на Е. Н., вада, път /имот № 2661 по кадастрален план на НЦК ВС „С.”/, нива от 850 св. м. при съседи: В. С., П. М., река /имот № 2687 по същия план/ и нива от 3 600 кв. м. при съседи: С. Р., С. К., път /имот № 2644 по НЦК/. Следователно, с решението от 01.11.2000 г. на наследниците на А. А. е възстановен в стари реални граници имот, който не е бил претендиран като собствен на наследодателя на ответницата към момента на обобществяването на земята. Същевременно от записването по разписния лист към плана от 1953 г. и гласните доказателства по делото е установено, че имотът по исковата молба произхожда от бащата и дядото на ищеца - Д. и П. С., владян е от тях явно, непрекъснато, необезпокоявано, като наследодателите на ответницата не са имали имоти в района, в който е спорният по делото. Така установената система от доказателствени средства, преценени в съвкупност, е достатъчна за формиране на сигурно убеждение у съда, че описаният в исковата молба земеделски имот е бил собственост на наследодателя на ищеца към момента на обобществяването на земята, като същевременно по делото не са представени доказателства за правопрекратяващи факти до посочения момент, релевантен за спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Наследодателят на ответницата не е бил собственик на спорния имот, видно и от извършеното от самата нея уточнение относно местонахождението на притежаваните в м. „Долните бахчи” земеделски земи. В обобщение, налице са предпоставките по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно. Съобразно чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като предявеният иск бъде уважен. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на касатора - ищец, следва да се присъдят 491.50 лева - разноски за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 35 от 28.05.2010 г. по в. гр. д. № 482/2009 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 59 от 13.03.2009 г. по гр. д. № 293/2007 г. на Радомирския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от П. Д. С. срещу М. А. А., че наследниците на Д. Г. С., починал на 24.11.1946 г., са били собственици към обобществяването на земята на нива от 0.657 дка, VІ-та категория, в м. “Д. б.”, съставляваща имот № 028002 по картата на землището на [населено място], Пернишка област. ОСЪЖДА М. А. А. да заплати на П. Д. С. 491.50 /четиристотин деветдесет и един лв. и 50 ст./ лева - разноски за водене на делото във всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: