Р Е Ш Е Н И Е № 716 С., 22.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова ГЪЛЪБИНА Г. при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№810 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Е.ОН България М.” АД гр.Варна срещу решение №75 от 19.03.2009г. по гр.д.№47/09г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявен срещу дружеството иск по чл.108 от ЗС за собственост на трафопост. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение противоречи на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./ - касационно основание по чл.281, т.3, пр.1 от ГПК. Ответникът в производството Т. Д. М. оспорва жалбата. В съдебно заседание пред ВКС се позовава на придобивна давност. Ответницата Р. И. М. не взема становище по жалбата. С определение №938 от 25.08.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали трафопост, който захранва ведомствени жилищни блокове, може да се приеме за вътрешно енергийно съоръжение по смисъла на чл.8, ал.2 от Закона за електростопанството /ЗЕ/ /отм./, което е изключено от обхвата на държавната собственост по чл.2, ал.1 от същия закон. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Габровския окръжен съд е оставил в сила решение №95 от 21.11.08г. по гр.д.№88/08г. на Тревненския районен съд в частта, с която “Е.ОН. България М.” АД гр.Варна е осъдено да предаде на основание чл.108 от ЗС на Т. Д. М. и Р. И. М. владението върху трафопост с площ от 75 кв.м., построен в бивш стопански двор на А. гр.Т.. Въззивният съд е приел, че процесният трафопост е проектиран и построен през 1984г. в стопански двор на А. гр.Т., с цел захранване сградите на А. и на ведомствените жилищни блокове, построени в съседство. Въпреки че не е запазена техническата документация на обекта, съдът е приел, че той е бил финансиран от А. и за построяването и въвеждането му в експлоатация са били спазени всички нормативни изисквания. Този извод е направен след съвкупна преценка на доказателствата по делото – показанията на свидетеля П. Т., който се е занимавал с капиталното строителство в А.; “извадка за пасивните основни средства без земята” към 04.01.92г., както и заглавна страница от проект за трафопост с година на проектиране 1984г. на НАПС-КИПП “А.”. Прието е също, че ищецът Т. Д. М. е закупил процесния трафопост след проведен търг, с договор от 04.12.97г., сключен с представител на общото събрание на правоимащите на ТКЗС Т.. Към момента на закупуването, той е бил в граждански брак с втората ищца Р. М.. След анализ на текстове от Закона за електростопанството от 1975г., отменен, действал към момента на изграждането на трафопоста през 1994г. и към момента на прехвърляне на собствеността през 1997г., въззивният съд е приел, че процесният трафопост не е бил държавна собственост, а собственост на А.. След като е бил построен, за да обслужва единствено нуждите на А., трафопостът представлява вътрешен енергиен обект по смисъла на чл.8, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, съответно – той не е станал държавна собственост, съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, а е бил собственост на А., в съответствие с предвидената възможност в чл.2, ал.2 от ЗЕ. Оттук ищците са могли да придобият собствеността върху трафопоста при ликвидиране на имуществото на прекратената кооперативна организация. Прието е, че ищците валидно са придобили собствеността върху трафопоста и са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от тях ревандикационен иск. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: В чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г. /отм./ е залегнал принципът, че енергийните обекти са държавна собственост. Изключение от този принцип е допуснато в чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./, според който кооперативни и други обществени организации, с разрешение на А. “Е.” могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Този текст следва да се свърже с чл.8, ал.1 от ЗЕ /отм./, съгласно който електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите. От тези текстове следва, че изключението по чл.2, ал.2 от ЗЕ /отм./ се отнася само за такива енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация. Когато съоръжението има и друго предназначение, например както в случая – да обслужва нуждите на ведомствен жилищен фонд, то не попада в изключението на чл.2, ал.2 от ЗЕ /отм./ и не става собственост на съответната кооперация или друга обществена организация, независимо от това, че тя е инвестирала изграждането му. Когато съоръжението обслужва повече от един потребител, то не може да бъде собственост на организацията, която е инвестирала изграждането му, а става държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от ЗЕ /отм./. В настоящия случай неправилно въззивният съд е приложил изключението по чл.2, ал.2 от ЗЕ /отм./ по отношение на трафопост, който е обслужвал не само преките нужди на А. Т., но и жилищата, построени за нуждите на работниците и служителите на тази организация. Договорът от 04.12.97г., с който първият ответник е закупил този трафопост от правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като трафопостът е бил държавна собственост и не се е включвал в имуществото на прекратената А., подлежащо на разпределение от правоимащите лица, съответно – на продажба на трети лица, а от друга страна, при действието на ЗЕ от 1975г. /отм./, физически лица не са могли да придобиват собственост върху енергийно съоръжение. Ето защо договорът от 04.12.97г. не легитимира ищците като собственици на процесния трафопост. Предявеният от тях иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Не следва да се обсъжда направеното едва пред касационната инстанция твърдение на ищеца Т. М., че е придобил собствеността върху трафопоста по давност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №75 от 19.03.2009г. по гр.д.№47/09г. на Габровския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. М. и Р. И. М., двамата от гр.Т., ул.”Иван В.” №25 срещу “Е.ОН България М.” АД гр.Варна иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху трафопост с площ от 75 кв.м., построен в бивш стопански двор на А. гр.Т., кв.105 по плана на гр.Т., при граници – УПИ ІІІ-жилищно строителство, УПИ VІІІ-79 и терен за озеленяване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: