Р Е Ш Е Н И Е № 457 гр.София, 08.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева със секретар Н. Цекова при участието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. СТОЯНОВА наказателно дело под № 448/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Д. Я. против решение № 86/16.06.2010 год. по въззивно нохд № 149/2010 год. на Варненския апелативен съд. Поддържа се довод за явна несправедливост на наказанието, обоснован с непълна оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Прави се искане за изменение с намаляване размера на наказанието и прилагане института на условното осъждане. Частната обвинителка и гражданска ищца Й. К. Я. в писменото си възражение поддържа, че искането за отлагане на изпълнението е неоснователно, защото не само с оглед на извършеното, но и с последващото си поведение подсъдимият представлява заплаха за живота й. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Обосновава липсата на касационно основание с правилната процесуална дейност на въззивния съд при решаване на въпроса за наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 149/2010 год. потвърдил присъда № 6/08.03.2010 год. по нохд № 16/2010 год. на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия Я. за виновен в това, че на 29.03.2009 год. в гр.Генерал Т. запалил сграда със значителна стойност – 18 012 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на Й. Я., причинени са значителни вреди на стойност 8 140 лева и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти – 3 съседни апартамента всеки един със значителна стойност – 14 409 лева, 18 012 лева и 18 012 лева. На основание чл.330, ал.3, пр.1 вр.ал.2, т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие при общ затворнически режим. Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 10 хил.лева като обезщетение за неимуществени и в размер на 8 140 лева обезщетение за имуществени със законните последици, които да заплати на Й. Я.. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимата държавна такса и направените по делото разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено при съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, поради което му е наложил наказание при предпоставките на чл.58А НК – лишаване от свобода в размер на 2 години и 4 месеца, за което е постановил да бъде изтърпяно ефективно. Въззивният съд е обсъдил възражението за явна несправедливост както с оглед определения размер, така и с отказа да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Отказът да го приеме за основателен е основал на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства и на правилната им оценка, направена от първоинстанционния съд, отчитайки тяхната тежест и значение за определяне обществената опасност на личността и на извършеното деяние. Правилно е решението му да приеме, че на самопризнанието не може да се определи по-голяма тежест от тази на декларация, която подсъдимият е направил в съдебното заседание предвид възможността за определяне на по-ниско от предвидения минимум за извършеното престъпление наказание. Не може да се приеме като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство и това е така, защото не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Той не е спомогнал по никакъв начин за разкриване на престъплението, нито го е улеснил. Елементите от фактическия състав са установени въз основа на задълбочено разследване и събиране на всички възможни доказателствени средства, анализът на които е обосновал решението за авторството, за механизма на причиняване на пожара, за субективния елемент. Правилно въззивният съд е отказал да приеме като доказателство за нови смекчаващи отговорността обстоятелства представената психиатрична консултация, основана само на неговите обяснения, съдържаща изводи за промяна в поведението с оглед оплакванията му в по-лека степен и липса на алкохолна консумация, както и евентуалните неблагоприятни последици от нея, а не е резултат на цялостно специализирано изследване. Данните, че работи към датата на провеждане на съдебното заседание във въззивния съд също не е доказателство за промяна в поведението, което да мотивира съда да го определи по тежест, която да окаже влияние върху решението му да приложи чл.66, ал.1 НК. Тези обстоятелства, установени задълбочено с представената и приета съдебнопсихиатрична експертиза, характеристиката и временната трудова ангажираност при различни работодатели, прекратявали взаимоотношенията си с подсъдимия поради злоупотребата с алкохол, са взети предвид и при цялостната съвкупна преценка, включително за подбудите за извършване на престъплението, последиците и въздействието не само върху бившата съпруга, чието унищожение заедно с апартамента е бил подготвил и реализирал, но и върху рождените му деца, съседите и другите членове на обществото, са основанията да се приеме, че определеното наказание съответства на установеното за високата степен на обществена опасност както на личността, така и на деянието. Решенията на подсъдимия да промени становището си и да признае вината си по време на съдебното следствие, осъзнавайки благоприятните последици, както и твърдяното леко депресивно състояние, в което е изпаднал по повод на осъдителната присъда, не са основания за извод, че от него може да се очаква промяна в бъдеще към спазване на законите и правилата на обществото. По тези съображения, а не поради пренебрегване на някои или на действителния смисъл на установените индивидуализиращи обстоятелства, отказът на въззивния съд да приложи института на условното осъждане, защото няма да бъдат постигнати целите по чл.36 НК, е основателен. Наказанието по размер и начин на изпълнение съответства на изискванията за справедливост и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Затова решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/16.06.2010 год. по въззивно нохд № 149/2010 год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: /СЛ