1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1069 гр. София, 30.12.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 878 по описа за 2011г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ицкатихомира Т. Д. срещу определение № 12435 от 19.08.2011г. по ч. гр. дело № 3200/2011г. на Софийски градски съд, ГК, II бр. въззивен състав, с което е отменено разпореждане от 16.07.2010г. по гр. дело № 31347/2010г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което е постановено незабавно изпълнение по заявление с вх. № 31352/30.06.2010г. от [фирма] и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2010г., вместо това подаденото от [фирма] заявление с вх. № 31352/30.06.2010г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 71 013,13 лв. – главница ведно със законната лихва от 30.06.2010г. до окончателното плащане, 1 560,36 лв. – лихва за периода от 22.06.2010г. до 29.06.2010г. и разноските по делото въз основа на извлечение от счетоводните книги на [фирма] по сметка № 15/0000000014590908 по договор за кредит № 281/26.09.2007г. е отхвърлено и издаденият на 16.07.2010г. изпълнителен лист е обезсилен. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, поради което въззивният съд не може да я отмени или обезсили. Релевира доводи, че неправилно съдът е приел, че извлечението от счетоводните книги е подписано от служител на банката без представителна власт, както и че изявлението за предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до кредитополучателя. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за обжалваемостта на заповедта за изпълнение. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба срещу определението на въззивната инстанция в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и заявлението е отхвърлено, е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство - заповедното производство. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос се отнася до допустимостта на определението на въззивния съд в частта, с която е отменено разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и вместо това заявлението е отхвърлено. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно която заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не подлежи на обжалване. Поради това въззивното определение в горепосочената част следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 или чл. 417 ГПК, защитата на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК. Въззивният съд, като е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта за издаване на заповед за изпълнение по отношение на [фирма], [населено място] и е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е постановил недопустимо определение, тъй като е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. Въззивната инстанция е превишила правомощията си и поради обстоятелството, че с частната жалба длъжникът е обжалвал разпореждането на първоинстанционния съд само в частта за незабавното изпълнение, но не и в частта, с което е разпоредено издаване на заповед за изпълнение. Поради изложените съображения в посочената част определението на Софийски градски съд следва да бъде обезсилено. Частната касационна жалба срещу определението на въззивната инстанция в частта, с която е отменено разпореждане от 16.07.2010г. по гр. дело № 31347/2010г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което е постановено незабавно изпълнение по заявление с вх. № 31352/30.06.2010г. от [фирма] и е обезсилен издаденият на 16.07.2010г. изпълнителен лист, е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт. Въззивното определение в посочената част не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 12435 от 19.08.2011г. по ч. гр. дело № 3200/2011г. на Софийски градски съд, ГК, II бр. въззивен състав в частта, с която е отменено разпореждане от 16.07.2010г. по гр. дело № 31347/2010г. на Софийски районен съд, 79 състав в частта за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2010г., и вместо това е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление с вх. № 31352/30.06.2010г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 71 013,13 лв. – главница ведно със законната лихва от 30.06.2010г. до окончателното плащане, 1 560,36 лв. – лихва за периода от 22.06.2010г. до 29.06.2010г. и разноските по делото въз основа на извлечение от счетоводните книги на [фирма] по сметка № 15/0000000014590908 по договор за кредит № 281/26.09.2007г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 12435 от 19.08.2011г. по ч. гр. дело № 3200/2011г. на Софийски градски съд, ГК, II бр. въззивен състав в частта, с която е отменено разпореждане от 16.07.2010г. по гр. дело № 31347/2010г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което е постановено незабавно изпълнение по заявление с вх. № 31352/30.06.2010г. от [фирма] и е обезсилен издаденият на 16.07.2010г. изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която частната касационна жалба частично се оставя без разглеждане, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.