Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 60296



гр.София, 22.12.2021 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2409 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частния съдебен изпълнител Е. Ю. срещу решение от 15.3.2021 г. по дисциплинарно дело № 4 по описа за 2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което са му наложени две глоби от по 2 000 лв. и две наказания „лишаване от правоспособност“ за срок от три години. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено.
Министърът на правосъдието и Камарата на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното:
Въз основа на сигнал с вх. № 4775 от 5.7.2019 г. от С. Б. за извършени от съдебния изпълнител финансови нарушения Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители е взел решение № 74 от 10.07.2019 г. да се извърши финансова проверка на паричните потоци по изпълнителните дела, законосъобразността на разплащанията и отчетността в кантората на частния съдебен изпълнител за периода от 1.01.2018 г. до 30.06.2019 г. Проверката е завършила с доклад вх. № 7077 от 18.10.2019 г., в който са посочени четири допуснати нарушения. Първото е несъответствие между заявената от частния съдебен изпълнител касова наличност нула лева и водената касова книга в деловодния продукт „Енфорсър“, според която касовата наличност е 77 477,09 лв. Второто нарушение се състои в това, че за проверявания период от откритите специални сметки на съдебния изпълнител са извършени без основание по смисъла на ЗЧСИ и ГПК към лични сметки на Е. Ю., както и в полза на трети лица, които не са страни по изпълнителните дела, преводи в общ размер на 65 665,91 лв. Липсващите суми не са възстановени и не са налични към датата на проверката по специалната сметка на частния съдебен изпълнител. Третото нарушение е, че частният съдебен изпълнител е отчислил и издал сметки по чл.79 от ЗЧСИ/за събиране на таксите по изпълнението/ в общ размер на 200 209,60 лв. За същия период по сметките за такси на съдебния изпълнител са постъпили суми в общ размер на 25 443,68 лв. От това следва, че разликата между издадените сметки за такси и постъпилите суми за такси в размер на 174 765,92 лв. следва да е налична в специалните сметки. Съдебният изпълнител не пренарежда таксите си в сметката за такси, а ги задържа по специална сметка за дълг, за да кумулира наличност за изплащане на суми към взискателите. По този начин с новопостъпили суми и дължими такси по изпълнителни дела той възстановява стари липси. След анализ на специалните сметки към 30.06.2019 г. трябва да има наличност в размер на 357 248,61 лв., а такава наличност няма. Последното установено нарушение е неиздаването на сметки и фактури. По изпълнително дело № 302/2013 г. на 12.11.2014 г. третото лице „Дагра-91“ ЕООД плаща такси в размер на 5 402,53 лв., за които частният съдебен изпълнител не е издал сметка и фактура. Констатирано е, че дължимите суми към взискателите не се изплащат в предвидените по закон срокове и има неоснователно задържане на преводи за период от няколко месеца до година и половина след отпадане на всички законови пречки за изплащане на сумите, например изпълнителни дела № 20148340400305 и № 20178760400115. Според доклада от проверката гореописаните методи на работа създават предпоставка за възстановяване на стари липсващи суми с новопостъпили средства по съвсем други изпълнителни дела, както и за укриване на доходи от частния съдебен изпълнител.
Въз основа на този доклад Съветът на камарата е отправил до Председателя на дисциплинарната комисия искане за образуване на дисциплинарно производство изх. № 0748 от 12.02.2020 г. На свой ред Председателят на Дисциплинарната комисия е съставил акт за образуване на дисциплинарно производство изх. № 2113 от 11.06.2020 г., а дисциплинарният състав е насрочил делото за 8.10.2020 г., за която дата частният съдебен изпълнител е бил уведомен на 24.09.2020 г. По негова молба заседанието е отложено за 29.10.2020 г., когато частният съдебен изпълнител се е явил лично. Относно първото нарушение в доклада той не е изразил ясно становище, признал е, че не води счетоводство и е поискал да даде подробни обяснения с помощта на икономист. По второто нарушение е заявил, че е склонен да го приеме, но е поискал да извърши собствена проверка. Констатацията за третото нарушение според него се дължи на техническа грешка от страна на проверяващите. Дисциплинарният състав е дал възможност на частния съдебен изпълнител да представи писмени бележки в двуседмичен срок, от която той не се е възползвал. Нито жалбоподателят, нито дисциплинарният състав са счели за необходимо да се изслуша счетоводна експертиза относно наличието на нарушения.
В решението си дисциплинарният състав е констатирал, че частният съдебен изпълнител е извършил описаните в доклада нарушения. Приел е, че документално неправилно водене на касовата книга е нарушение на чл.49, ал.1 от Етичния кодекс на частния съдебен изпълнител, за което го е санкционирал с глоба от 2 000 лв. Преводите от специалните сметки към лични сметки на частния съдебен изпълнител и към трети лица е квалифицирано като нарушение на чл.55 от Етичния кодекс и е наказано с лишаване от правоспособност за срок от три години. Дисциплинарният състав е отчел, че това нарушение е в разрез с основните правила за работа на съдебния изпълнител, изискващи прозрачност и яснота във връзка с управлението на чужди средства. Липсата на наличност по специалните сметки също е счетена за грубо нарушение на чл.55 от Етичния кодекс и е наложено наказание лишаване от правоспособност за три години. За четвъртото нарушение частният съдебен изпълнител е санкциониран с глоба от 2 000 лв.
Жалбоподателят е повдигнал срещу решението на дисциплинарния състав н общото възражение, че е нарушено правото му на справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧ и е накърнена презумпцията на невиновност по чл.6, т.2 от ЕКПЧ, като дисциплинарният състав е излязъл извън пределите на дисциплинарното обвинение. По първото твърдяно нарушение жалбоподателят счита, че дори да е налице несъответствие между заявена касова наличност и касовата наличност според програмния продукт „Енфорсър“, това не е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Обвинението е неясно, неконкретизирано, а Етичният кодекс не може да бъде самостоятелно основание за ангажиране на отговорност, тъй като не е част от Устава на камарата/решение № 287 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 3494/2014 г. на IV ГО на ВКС/. По второто нарушение жалбоподателят излага подробни съображения, че таксите са вземания на частния съдебен изпълнител и той може да разполага с тях по свое усмотрение, а събраните суми се превеждат по посочена от взискателя сметка, като частният съдебен изпълнител не е задължен да проверява чия е тази сметка. Освен това повтаря довода си, че Етичният кодекс не е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Според жалбоподателя третото основание за налагане на наказание също не представлява нарушение, тъй като частният съдебен изпълнител има право сам да организира работата си и да разполага с личните си средства, а допълнителните констатации на дисциплинарния състав излизат извън обхвата на дисциплинарното обвинение. Четвъртото твърдяно нарушение не е доказано, тъй като издаването на сметки и фактури не е равнозначно на тяхното прилагане по изпълнителните дела. Частният съдебен изпълнител няма задължение да прилага тези сметки по делата. Освен това по делото липсват каквито и да е данни за причинени вреди или други неблагоприятни последици за страните и участниците в изпълнителното производство. Евентуално се позовава и на явна несправедливост на наложените наказания, които не са съобразени с тежестта на нарушенията и липсата на предишни наказания. В писмената защита неговият пълномощник е оспорил резултатите от проверката, тъй като тя е извършена от частни съдебни изпълнители, а не от финансови инспектори. Посочил е, че констатациите от такава проверка не се ползват с материална доказателствена сила според практиката на ВКС. Съгласно чл.75а от ЗЧСИ само финансовите инспектори при Министерство на правосъдието могат да извършват контрол за точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ, както и проверки на постъпилите парични средства в банковите сметки по чл.24, ал.1 от ЗЧСИ и в касата на частния съдебен изпълнител за правилното им управление, разпореждане и отчитане. Такава компетентност не притежават проверяващите, определени от Съвета на камарата, тъй като финансовият контрол е от изключителна компетентност на финансовите инспектори при Министерство на правосъдието.
Настоящата инстанция констатира, че нарушенията, заради които са наложени дисциплинарните наказания, са ясно формулирани още в доклада на извършената проверка. Съдебният изпълнител е получил препис от този доклад, бил е уведомен за решението за образуване на дисциплинарното производство съгласно чл.70, ал.2 от ЗЧСИ, но не се е възползвал от правото си да даде обяснения и да поиска събиране на доказателства. Наказващият орган се е произнесъл точно по повдигнатите дисциплинарни обвинения, а не извън техните предели. Дисциплинарният състав е отложил веднъж делото по молба на частния изпълнител и му е дал възможност както да даде устни обяснения, така и да представи писмена защита. Спазени са всички процесуални изисквания, осигуряващи правото на защита на страната, поради което възраженията за нарушено право на справедлив процес и неспазване на презумпцията за невиновност са неоснователни.
Деянията, заради които са наложени дисциплинарните наказания, действително представляват нарушения на финансовата дисциплина и по принцип следва да бъдат установени от финансови инспектори съгласно чл.75а от ЗЧСИ. В случая проверката е извършена от частни съдебни изпълнители, чиито констатации не се ползват с материална доказателствена сила/решение № 164 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 1565/2017 г. на IV ГО на ВКС/. В дисциплинарното производство жалбоподателят е оспорил наличието на несъответствие между заявената и действителната касова наличност/първо нарушение/, съществуването на разлика между издадените сметки за такси и постъпилите суми/трето нарушение/ и неиздаването на сметки и фактури по изпълнително дело № 302/2013 г./четвърто нарушение/. Ето защо извършването на тези нарушения е останало недоказано, поради което наложените заради тях наказания трябва да бъдат отменени.
Жалбоподателят обаче не е отрекъл извършването на второто нарушение, което се състои в това, че за проверявания период от откритите специални сметки на съдебния изпълнител са извършени без основание по смисъла на ЗЧСИ и ГПК към лични сметки на Е. Ю., както и в полза на трети лица, които не са страни по изпълнителните дела, преводи в общ размер на 65 665,91 лв. Жалбоподателят смята тези действия за напълно правомерни. Той счита, че може да организира работата си както желае, че може да се разпорежда с таксите като със свои лични средства и може да превежда събрани суми по изпълнителни дела по сметки на трети, неучастващи в изпълнението лица. Както е посочено в доклада от проверката, такива методи на работа на частния съдебен изпълнител създават предпоставка за възстановяване на стари липсващи суми с новопостъпили средства по съвсем други изпълнителни дела, както и за укриване на доходи от частния съдебен изпълнител. Спазването на изискванията на раздел VI от Етичния кодекс за финансова прозрачност и отчетност на частния съдебен изпълнител лежат в основата на създаване на доверие към тази институция. За да се обезпечи правилното и прозрачното функциониране на съдебното изпълнение, се налага документиране на всеки приход и разход, ясно отделяне на събраните такси и приходите по изпълнителните дела в специална сметка. Тази разделност на средствата, събрани в принудителното изпълнение от личното имущество на частния съдебен изпълнител служи, за да предотврати възможност за злоупотреби и използване на тези средства за други цели извън изпълнението. Затова в чл.55 от Етичния кодекс е предвидено, че всяко действие на управление или разпореждане от страна на частния съдебен изпълнител с паричните средства по специалната сметка, освен извършването на плащания към правоимащите лица, съставлява нарушение, за което се носи дисциплинарна отговорност. Несъстоятелен е доводът, че нарушенията на Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители не могат да обосноват налагането на дисциплинарно наказание. В увода към Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители е посочено, че този етичен кодекс се приема като неразделна част от Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители, а нарушенията на устава фигурират в чл.67 от ЗЧСИ като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. Изрично в този смисъл е и параграф 2 от ПЗР на Етичния кодекс. Ето защо настоящата инстанция приема, че жалбоподателят е извършил второто нарушение, което е било санкционирано с лишаване от правоспособност за срок от три години. Макар да няма данни за конкретно причинени вреди на участници в изпълнителните производства, трайно създадената възможност за злоупотреби и непромененото безкритично отношение на частния съдебен изпълнител към извършеното от него деяние са достатъчни, за да обусловят тежестта на наложеното наказание. Затова решението на дисциплинарния състав по т.2 от искането не може да се окачестви като явно несправедливо в тази част и следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частите, с които са наложени две дисциплинарни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. по т.1 и т.4 от искането и лишаване от правоспособност за срок от три години по т.3 от искането, като исканията за налагане на дисциплинарни наказания трябва да бъдат оставени без уважение. В останалата част, с която частният съдебен изпълнител е наказан с лишаване от правоспособност за срок от три години по т.2 от искането решението на дисциплинарния състав трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора Камарата на частните съдебни изпълнители дължи на жалбоподателя 557,50 лв. разноски съразмерно уважената част от жалбата и след прихващане на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателят дължи на Министерство на правосъдието 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 15.3.2021 г. по дисциплинарно дело № 4 по описа за 2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България в частите, с които на частния съдебен изпълнител Е. Ю., рег. № 834, район на действие Окръжен съд-гр. Силистра, е наложена глоба в размер на 2000 лв. по т.1 от искането, наложено е наказание лишаване от правоспособност за срок от три години по т.3 от искането и е наложена глоба в размер на 2000 лв. по т.4 от искането, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по т.1, т.3 и т.4 за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Е. Ю..
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.3.2021 г. по дисциплинарно дело № 4 по описа за 2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България в частта, с която на частния съдебен изпълнител Е. Ю., рег. № 834, район на действие Окръжен съд-гр. Силистра, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години по т.2 от искането.
ОСЪЖДА Камарата на частните съдебни изпълнители да заплати на частния съдебен изпълнител Е. Ю. 557,50/петстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв. разноски по делото
ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител Е. Ю. да заплати на Министерство на правосъдието 200/двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: