Р Е Ш Е Н И Е № 333/2011 год. гр. София, 12.01.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1173 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 101 от 4.02.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 747 от 8.06.2010 год. по гр. д. № 592/2010 год. на Варненския окръжен съд. Касаторите Т. Д. И., Р. И. В. и Д. И. Д., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адвокат Зв. С., поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният от тях иск за собственост бъде уважен. Считат, че не са налице предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, като доказателствената тежест за установяването им е на страната на ответницата, позоваваща се на придобито чрез дарение право на собственост върху спорния имот. Ответницата Д. К. С. /М./ в писмен отговор, чрез пълномощниците й адвокатите Ч. и Н., счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 334 от 29.01.2010 год. по гр. д. № 2210/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за предаване от ответницата на владението върху имот с площ 310 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот № * по ПНИ на СО „П.”, при описаните в решението граници, която част е очертана в червен цвят на приложената на л. 25 от делото скица. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищците се легитимират за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, описан в представеното решение № 661 от 7.12.99 год. на П. к. – В. като нива от 3.500 дка в м. „П.”, находящо се в терен по параграф 4 и издадената заповед по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ с № 1650 от 20.06.2003 год. за имот № 1110 по ПНИ. Установено е от заключението на техническата експертиза, че част от този имот с площ 310 кв. м. попада в имота, предоставен за ползуване на Д. М. по удостоверение № 517/89 год. и описан като имот № *, за който са били налице предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост, впоследствие разпоредено с нот. акт № 166 от 1997 год. в полза на ответницата чрез дарение. С оглед заявеното от ответницата придобивно основание въззивният съд приел, че е и ирелевантно обстоятелството дали имотът е бил застроен към 1.03.1991 год. със сграда, но наличието на такава е било установено от събраните доказателства, вкл. и от показанията на свидетеля И.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по един от спорните по делото въпроси – дали имотът е бил застроен със сграда към релевантния момент, за да се породи правото на изкупуване на земята от страна на ползувателите, праводатели на ответницата по договора за дарение от 1997 год. Този въпрос е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция на правото на наследниците на бившия собственик на имота, произтичащи от възстановяването му със заповедта по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с дата 20.06.2003 год., и правото на ответницата, произтичащо от това на праводателите й. При положителен отговор на този въпрос в смисъл, че са налице предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, ответницата би могла да противопостави придобитото по дарение вещно право, като поддържаното от нея възражение за наличие на давностно владение е предявено като евентуално такова. Произнасянето по него е обусловено от отрицателния отговор на поставения въпрос. По поставения въпрос в практиката на ВКС, включително и представената към изложението на касаторите такава, съществуваше колебание относно понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – дали изясняването му включва приложението на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ или и субсидиарно следва да намерят приложение подзаконовите нормативни актове по благоустройственото законодателство, предвиждащи електрификация, водозахранване и наличие на сервизни помещения. Противоречивата съдебна практика е преодоляна с приемането на ТР № 2/2011 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало право да придобият собствеността по реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния въпрос е единствено приложението на разпоредбата на параграф 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява сграда, а сред тях са и незавършени строежи до покрива включително – т. 4. По основателността на касационната жалба предвид изложеното по-горе по обуславящия изхода на спора за собствеността на спорния имот въпрос относно релевантността на тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ за наличието на сграда в него към 1.03.91 год., следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Данните в настоящето производство са за незавършен строеж на сградата, предвидена като двуетажна такава, които не са обсъдени от въззивния съд, поради което и направеният извод за наличие на сграда, по смисъла на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е неправилен и необоснован. Това е довело и до неправилност на извода за транслативния ефект на дарението в полза на ответницата, тъй като той би настъпил само и доколкото нейните праводатели са били собственици на имота, за да противопостави успешно своето право на ищците, на които е възстановена собствеността със заповедта на кмета през 2003 год. Легитимацията на праводателите на ответницата предполага наличието на предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото им на ползуване в право на собственост, по който въпрос произнасянето на въззивния съд се свежда до необоснован извод за наличието им, без излагане на съответни съображения за това, вкл. и за наличието на една от тези предпоставки – наличието на сграда към 1.03.91 год., при обсъждане на събраните доказателства в тази насока, което не е сторено. Това налага необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия по преценката на доказателствата и излагане на съображения, поради което и делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При него следва да бъдат разгледани възраженията на ищците против доводите на ответницата за наличие на предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и евентуално поддържаното от нея възражение за придобивна давност, като се съобрази, че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по параграф 4, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността върху земеделската земя, в който смисъл е налице задължителна съдебна практика. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени като неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 747 от 8.06.2010 год. по гр. д. № 592/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: