Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 06 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря...............Мира Недева....................и с участието на прокурора........................Божидар ДЖАМБАЗОВ..........................изслуша докладваното от Председателя нд № 402 по описа за 2022 г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2680/21г. на Окръжен съд – Стара Загора. В искането се сочи касационно основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Излагат се аргументи, че присъдата по делото е постановена при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът е наложил на подсъдимата Ц. И. Г. кумулативно наказание конфискация в полза на държавата без да събере доказателства за имущественото състояние на подсъдимата и без да индивидуализира в съдебния си акт кое имущество следва да се конфискува. Така наложеното наказание според Главния прокурор е в нарушение на задължителната съдебна практика в ППВС № 2/1955г., както и на практиката на върховната касационна инстанция. Предлага се делото да се възобнови, като се отмени постановената присъда и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура както е подадено. Осъдената Ц. И. Г., редовно призована, не се явява в заседанието на касационния съд и не се представлява. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 23 от 16.12.2021г., постановена по нохд № 2680/21г. на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимата Ц. И. Г. е призната за виновна в това, че през периода 01.01. – 14.11.2018г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ търговско дружество „ДАНИВА ФЕЙШЪН - Д“ ЕООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 117 572.54 лв., като съставила и използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите – пред ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, справки – декларации по ЗДДС и прилежащите дневници за продажби, поради което и на основание чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.58 а, ал.1 от НК ѝ е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.255, ал.3 от НК съдът е наложил на Г. и предвиденото кумулативно наказание конфискация на Ѕ идеална част от семейната имуществена общност на подсъдимата. Присъдата е влязла в сила на 04.01.2022 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното производство е подадено от процесуално легитимирана за това страна, в срока по чл.421, ал.1 от НПК и съдебният акт не е проверен по касационен ред, поради което следва да се допусне до разглеждане. Разгледано по същество, искането се явява основателно. В ППВС № 2 от 07.02.1955г. е указано, че органите на следствието, прокуратурата и първоинстанционните съдилища са длъжни да събират доказателства за имуществото на подсъдимия, когато се предвижда конфискация за деянието, в което той е обвинен. Конфискация на цялото или на част от имуществото може да се наложи, ако е доказано, че подсъдимият притежава такова имущество. При конфискацията на част от имуществото да се конфискуват предимно конкретно определени имоти и само ако това е невъзможно, да се конфискуват идеални части. Цитираното постановление не е обявено за загубило сила, а съдебната практика на ВС и ВКС е последователна в разбирането си, че в присъдата следва да се посочи точно имуществото, което се конфискува, а за тази цел е необходимо да са събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства за имотното състояние на подсъдимия ( в същия смисъл р. № 21 от 07.07.1980г. по н.д. 17/80г. на I н.о на ВС; р. № 34 от 29.06.1988г. по н.д. № 29/88г. на ОСНК; р. № 16 от 14.02.1989г. по н.д. № 3/89г. на ОСНК; р.№ 26 от 19.02.1990г. по н.д. № 643/90г. и р. № 13 от 14.02.2019г. по н.д. № 24/19г. на I н.о. на ВКС). Както в диспозитива, така и в мотивите на присъдата не е посочено имущество, принадлежащо на подсъдимата, което да бъде обект на наложеното наказание конфискация. Съдът не е събрал и доказателства за имотното състояние на Г., за да може да извърши преценка кое имущество да бъде конфискувано. В приложената на л.16, т.6 от ДП декларация за семейно и материално положение, подсъдимата Г. е декларирала, че освен получаваното от нея трудово възнаграждение, тя и членовете на семейството й нямат други доходи, а също така не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства. Така декларираните обстоятелства е следвало да бъдат проверени и при съответствие с действителното положение, съдът е следвало да приложи нормата на чл.45, ал.1 от НК. Предвид изложеното касационният съд намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне на наказанието на подсъдимата Ц. Г., което налага възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане при което цитираното нарушение да бъде отстранено. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 23 от 16.12.2021г., постановена по нохд № 2680/21г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание по чл.248 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.