Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на работа * съкращаване на щата * прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие * отмяна на уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * закрила при уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                               № 337

 

                София  30.04.2010 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:

 

                                      Председател: Ценка Георгиева

                                             Членове:  Мария Иванова

                                                              Илияна Папазова

 

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1188/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1* от 15.10.2009г., постановено по настоящото дело № 1188/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 273 от 08.05.2009г. по в.гр.д. № 302/2009г., с което е оставено в сила решение № 83 от 06.03.2009г. по гр.д. № 2106/2008г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Е. А. Г. против СОУ „Любен Каравелов” гр. Д.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие – към момента на отправянето на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието.

Ответникът по касация СОУ „Любен Каравелов” гр. Д. в представеното възражение моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

С въззивното решение са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Е. Г. против СОУ „Любен Каравелов” гр. Д. по съображения, че в ответното у. е извършено съкращаване на щата на една от двете щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност „учител по музика”. На 01.09.2008г. на ищеца е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор след изтичане на 30-дневен срок. Списък-образец № 1 за учебната 2008/2009г. е утвърден от директора и съгласуван с началника на РИО на 30.09.2008г., считано от същата дата. Съдът е приел, че съгласно чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, в случая това е 01.10.2008г., и към този момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението.

В касационната жалба на Е. Г. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Развити са съображения за незаконност на уволнението, тъй като към момента на връчване на предизвестието Списък образец 1 не е бил утвърден от началника на РИО, съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № 4 за документите за системата на народната просвета. Позовава се на решение 206 от 29.02.2000г. по гр.д. № 617/1998г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 264/2005г. на Великотърновския окръжен съд и решение № 472 от 27.02.2006г. по гр.д. № 964/2005г. на ВтОС, с които е прието, че с отправянето на предизвестие работодателят упражнява потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение и това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС намира следното:

Изразеното в посочените решения становище е по прилагането на чл. 333, ал. 7 КТ, установяващ, че закрилата по чл. 333 КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. С решение № 206/2000г. ВКС е приел, че наличието на предпоставките за предварителна закрила по чл. 333 КТ следва да се преценява към момента на отправяне на предизвестието в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с изтичането му. Прието е, че в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие.

В настоящия случай спорът не касае закрилата по чл. 333 КТ, а моментът, към който следва да се преценява наличието на фактическия състав на съкращаване на щата. Настоящият съдебен състав намира за правилно изразеното в посоченото по-горе решение становище, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Но когато към момента на връчване на предизвестието липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на срока на предизвестието, следва да се приеме, че недостатъкът се санира, по аналогия от чл. 74, ал. 6 КТ. Както при тежкия порок на недействителност на трудовия договор, за която съдът следи и служебно, отпадането или отстраняването на недостатъка е пречка за обявяване на недействителността, още повече при допълване на фактическия състав преди да настъпят последиците от отправеното предизвестие - прекратяването на трудовото правоотношение по силата на закона, това обстоятелство не трябва да се елиминира, а следва да се вземе пред вид при преценка на законността на уволнението.

Изложеното налага извод за законосъобразност на въззивното решение, поради което същото следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 150 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 273 от 08.05.2009г. по в.гр.д. № 302/2009г.

ОСЪЖДА Е. А. Г. с ЕГН **********, от гр. Д., да заплати на СОУ „Любен Каравелов” гр. Д. сумата 150 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Председател:

 

Членове: