Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

София, 04.07.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4366/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 260846 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 104/2021 г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено като недопустимо решение № 573 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 1187/2016 г. на Районен съд-Смолян в частта, с която е признато за установено по отношение на „Алекс-64” ЕООД, че „Боб-Тони” ООД не е собственик на сграда с идентификатор .....със застроена площ 101 кв.м, на едно ниво, с предназначение сграда за обществено хранене, построена в поземлен имот с идентификатор ....., м. „А.” в землището на [населено място], с площ на целия имот 13 503 кв.м, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот № .... г., и производството по делото е прекратено.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца „Алекс-64” ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител С. С. Ч. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Е. Д.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил указанията на съда за посочване на обстоятелствата, обуславящи правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск. Счета за неправилен изводът на съда, че такъв интерес не е налице, тъй като сградата е построена върху имот-частна държавна собственост, поради която ищецът не може да се легитимира като собственик на заявеното от него основание придобивна давност. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, а е основал решението си на предположения, което е недопустимо.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси. І. 1. В какъв обем следва да са извършените от въззивния съд процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12, чл. 236, ал.2 и чл. 235, ал.2 ГПК, осигуряващи постановяване на законосъобразно решение. 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, приети и относими към конкретния спор, или може да обоснове изводите си с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите. 3. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да изложи мотиви по всички възражения на страните. 4. Може ли съдът да обосновава своето решение на обстоятелства, приети за установени на базата на предположения, за които не е налице законова презумпция и които не са били предмет на доказване в процеса, и за които не са налице доказателства. 5. Има ли право съдът да прави преценка за потенциалната възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за недопустимост на иска. 6. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, като отрече правата на ответника, както и ако притежава титул за собственост на спорния имот. 7. Следва ли в производството по отрицателен установителен иск ищецът да доказва фактите, от които произтича правото му, при условията на пълно и главно доказване. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с което поставя следните въпроси: ІІ. 1. Представлява ли отказ от правосъдие прекратяването на производство по отрицателен установителен иск за собственост в хипотезата, в която и двете страни притежават титул за собственост-констативни нотариални актове, с оглед обстоятелството, че констативните нотариални актове притежават задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното. 2. Спирането на давността за придобиване на държавни имоти пречка ли е за осъществяване на фактическа власт върху тези имоти. 3. Зачита ли се придобивната давност, изтекла до 01.06.2006 г. при установено владение върху имот-държавна собственост при отмяната на мораториума и обявяването му за противоконституционен.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „ Боб-Тони” ООД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с отрицатален установителен иск за собственост, предявен от „ Алекс- 64” ЕООД против „Тони-БОБ” ООД за установяване, че ответното дружество не е собственик на сграда с идентификатор .....със застроена площ 101 кв.м в м. „А.” в землището на [населено място]. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от този иск с твърдението, че е собственик на спорната сграда на основание давностно владение от построяването й през 2005 г. до снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост през 2016 г.
По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор ....е актуван като частна държавна собственост с Акт № 4072 от 07.12.2015 г. В акта е посочено, че същият е предоставен за управление на МЗХ.
С решение № 22 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 2136/2018 г. на ВКС, ІІ г.о, е обезсилено въззивно решение № 112 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 20/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е било потвърдено решението на Смолянския районен съд, постановено на 21.11.2017 г. по гр.д. № 1187/2016 г., с което е било признато за установено по отношение на „Алекс-64” ЕООД, че ответникът „Боб-Тони” ООД не е собственик на сградата с идентификатор ....., и е бил отхвърлен предявеният от „Боб-Тони” ООД против „Алекс-64” ЕООД насрещен отрицатален установителен иск за същия имот. Касационната инстанция е приела, че исковата молба, с която е предявен главният иск, както и исковата молба по насрещния установителен иск са нередовни, тъй като в тях не са изложени твърдения за факти, обуславящи правото на собственост върху сграда, построена върху земя-държавна собственост. Делото е върнато на въззивната инстанция с указания за предприемане на съответните процесуални действия по отстраняване констатираните нередовности.
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция исковата молба на „Алекс-64” ЕООД и насрещната искова молба на „Боб-Тони” ООД са оставени без движение и на ищците са дадени указания да изложат обстоятелствата, на които се основават предявените от тях отрицателни установителни искове за собственост, като въведат твърдения за факти, обуславящи възникването на твърдяното от всеки от тях право на собственост, като посочат кога и от кого е построена сградата, налице ли са строителни книжа и отстъпвано ли е право на строеж върху държавния имот.
В изпълнение на тези указания ищецът „Алекс-64” ЕООД е посочил, че сградата е построена от него в периода 2004-2005 г. въз основа на предварителен договор, сключен с трети лица, притежаващи признати права за възстановяване на правото на собственост върху имота и предали владението му на С. Ч. в качеството му на ЕТ, с изричното съгласие да извършва разпоредителни действия с имота и да го застроява. Посочил е също, че тъй като окончателен договор не е бил сключен, дружеството се е позовало на придобивна давност и през 2016 г. се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на сградата.
След обсъждане на тези фактически твърдения във връзка със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на правен интерес от предявения против ответника „Боб-Тони” ООД отрицателен установителен иск за собственост. На първо място е посочил, че не се установява, а и не се твърди да завършена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в полза на продавача по предварителния договор, от който ищецът черпи права, поради което доказателствената сила на Акта за частна държавна собственост, който сочи Държавата като собственик на поземления имот, в който е построена сградата, не е оборена. А след като имотът е държавен, то на основание чл. 92 ЗС постройката също е държавна собственост и ищецът не би могъл да придобие правото на собственост върху нея в резултат на упражнявано от 2004 г. давностно владение поради забраната на чл. 86 ЗС. Посочил е също, че построяването на сграда в чужд имот без надлежно отстъпено право на строеж, не съставлява придобивно основание по чл. 77 ЗС.
На следващо място е приел, че издаденият през 2016 г. констативен нотариален акт за собственост, с който ищецът е признат за собственик на сградата, не може да бъди противопоставен на Държавата и след отпадане на забраната за придобиване по давност на имоти-частна държавна или общинска собственост, тъй като отпадането на мораториума би поставило начало на давностно владение занапред, без да се зачита предишното такова.
Въззивният съд е намерил за необоснована и тезата на ищеца, че при успешно проведен отрицателен установителен иск срещу ответника ”Боб-Тони” ООД би могъл да стартира процедура по изкупуване на прилежащия около сградата терен от държавата, или да издири наследниците на лицата, на които е признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и да поиска от тях да завършат процедурата по възстановяването. Във връзка с това твърдение съдът е посочил, че предпоставка за изкупуване на прилежащ терен по чл. 44, ал.3 ЗДС е наличието на законно построена сграда, докато в случая твърдения за законност на постройката не са излагани. Хипотетичната възможност имотът да бъде възстановен на правоимащите по ЗСПЗЗ също не обосновава правен интерес от водения отрицателен установителен иск, тъй като собствеността на сградата по никакъв начин не рефлектира върху процедурата по възстановяване на земята по ЗСПЗЗ.
Отговор на въпроса кога е налице правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права на недвижим имот дава ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че такъв интерес е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът-фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява.
Въззивното решение не противоречи на цитираната задължителна практика на ВКС. В случая ищецът е обосновал правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението, че е придобил правото на собственост върху спорната сграда на оригинерно основание-придобивна давност, тъй като е владял същата от 2005 г. В подкрепа на твърдението си е представил констативен нотариален акт за собственост, издаден през 2016 г., с който е признат за собственик на сградата. При правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните въззивният съд е обосновал извод, че ищецът не е придобил правото на собственост върху сградата по давност, тъй като строежът е извършен върху държавна земя, без учредено право на строеж, поради което по аргумент от чл. 92 ЗС сградата също е станала частна държавна собственост и попада под действието на забраната по чл. 86 ЗС /законовата разпоредба е неточно посочена-давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост е спряна на основание § 1 от Закона за допълнение на ЗС, ДВ бр. 46/2006 г./. Както е посочено в мотивите към т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай той ще бъде освободен да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта, а ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.
Разпоредбата на чл. 92 ЗС установява оборимата презумпция, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. При наличието на Акт за частна държавна собственост, който има само констативно, а не и правопораждащо действие, в тежест на ищеца по отрицателния установителен иск, който се позовава на придобивна давност върху изградената постройка, е било да установи, че земята не е държавна собственост, а принадлежи на частноправен субект, или че построяването й е въз основа на надлежно учредено от държавата право на строеж, за да изключи принципа на приращението. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Принадлежността на правото на собственост върху терена, в който е изградена спорната постройка в периода 2005-2015 г., както и законността на същата, е въпрос на доказване.
Въпросът дали е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, като отрече правата на ответника, кореспондира с тезата на жалбоподателя, че при успешно провеждане на този иск и отричане на правата на ответника, съществува възможност да закупи земята от държавата по реда на чл. 44, ал.3 ЗЗД или тя да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ на физическото лице, с което той е сключил предварителен договор. В практиката на ВКС се приема за допустимо отричането на вещни права при наличие на възможност за придобиване на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената пречка за нейното осъществяване е претендираното от ответниците право. Хипотетична възможност, свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера.
Въпросът налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, когато ищецът разполага с титул за собственост, е разрешен от касационната инстанция с решението по гр.д. № 2136/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено при първото касационно обжалване. В него е прието, че с оглед спецификата на случая-спор за собственост на сграда, построена върху имот-частна държавна собственост, за която всяка от страните разполага с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, е необходимо правния интерес да бъде обоснован с твърдения за фактите, обуславящи възникване на правото на собственост върху сградата, построена върху държавна земя, т.е. прието е, че в тази хипотеза наличието на титул за собственост само по себе си не е достатъчно да обоснове правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивнвото решение по въпроси №№ 4-7, изведени в р. І от изложението на основанията за касационно обжалване, както и по въпрос № 1 от р. ІІ.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалните въпроси, формулирани в т.1, 2 и 3 от р. І на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Въпросите са обуславящи изхода на делото, но не се установява да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, относими към конкретния спор, да прецени значението на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да изложи мотиви по всички възражения на страните. В случая въззивният съд е обсъдил всички заявени от жалбоподателя фактически твърдения, с които е обосновал възникването на правото на собственост върху спорната сграда и съответно правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост във връзка със събраните по делото доказателства и мотивирано е посочил защо приема, че ищецът не доказва наличието на свое защитимо право, обосноваващо правен интерес от отричане правото на собственост на ответника. По този начин съдът е изпълнил задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК до обсъди всички доказателства по делото по вътрешно убеждение, да основе решението си на приетите за установени факти и да мотивира фактическите и правни изводи по спора. Несъгласието на жалбоподателя с направените от въззивния съд фактически и правни изводи, не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въпросите за това дали спирането на давността за придобиване на държавни имоти представлява пречка за осъществяване на фактическа власт върху тях и дали се зачита придобивната давност, изтекла до 01.06.2006 г. при установено владение върху имот-частна държавна собственост при отмяната на мораториума и обявяването му за противоконституционен /р.ІІ, № 2 и 3/ , не са обуславящи изхода на делото. Съдът не е приел, че спирането на давността за придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост препятства упражняването на фактическа власт върху тях или че изключва намерението на владелеца да свои вещта. Разпоредбата на § 1, ал.1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/21 г. на КС на Република България, т.е. след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което този факт не би могъл да бъде съобразен от въззивния съд по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, а не може да бъде съобразяван и от касационната инстанция при настоящото произнасяне по делото /т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/.
Водим от гореизложеното съдът .

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260846 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 104/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: