Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 08.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА .............................и с участието на прокурора ……………………......, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1592 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 117/24.ІІ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното в неговата отхвърлителната част решение на Великотърновския апелативен съд по пряк иск срещу застраховател е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: предвид прилагането от въззивната инстанция на относима към разрешаването на случая разпоредба от Закона за движението по пътищата /чл. 110 във вр. § 1, т. 41, б. „б” от ДР/ в нейния обратен, противоположен смисъл. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. Поради това ще следва да се имат предвид както оплакванията на касатора Е. за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част – за разликата над 30 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лв., в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, така и становището и възраженията на ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс” АД-София по основателността на тези оплаквания в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора Е., становището и възраженията на застрахователя ответник по касация и след като извърши проверка в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК за процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение в отхвърлителната му част по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приема следното: Касационната жалба на С. А. Е. е основателна. С влязла в сила на 11.VІІ.2017 г. (видно от съответния щемпел) присъда № 141/2017 г. на Плевенския РС, НК, VІІІ-и с-в, постановена по н.о.х.д. № 1601/2017 г., подсъдимия Т. С. К. от [населено място], [община] е бил признат за виновен в това, че на датата 3 януари 2017 г., в [населено място], на [улица]до дом 12, при управлението на лек автомобил марка „Фалксваген-Голф”, с ДК [рег.номер на МПС] , по непредпазливост е причинил на С. А. Е. от [населено място] тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око от централен произход /амавроза/. Фактическата обстановка на процесното ПТП от 3.І.2017 г., установена в мотивите към тази влязла в сила присъда, е следната: Управляваният от подсъдимия Т. С. К. лек автомобил се е движел около 19.оо часа на датата 3 януари 2017 г., т.е. в тъмната на денонощието, в посока [населено място], [община], а пострадалият С. Ал. Е. се е придвижвал в същата посока, по пътното платно вдясно, като бил натоварил бутания от него велосипед от марката „Triax” с различни движими вещи и затова се намирал от лявата страна на своето пътно превозно средство. Скоростта на лекия автомобил е била около 40 км/ч, а тази на пешеходеца Е., бутащ велосипеда, „съобразно възрастовата особеност” /на 65 навършени години – бел. на ВКС/, около 4 км/ч. Процесният лек автомобил се е движел с включени фарове на къси светлини, при прав пътен участък, като водачът му е имал техническата възможност да вижда пешеходеца на разстояние осветената от фаровете зона, което е по-голямо от това определено и необходимо за спиране. Фаровете в положение на включени къси светлини осветяват разстояние пред колата от около 5-70 метра, докато разстоянието за спиране или т.нар. „опасна зона” е 30.14 метра при установената по-горе скорост на движение. Затова водачът на л. а. е разполагал с техническата възможност за заобиколи бутащия велосипед пешеходец Е. и да го изпревари от лявата му страна. Докато пешеходецът не е могъл да използва банкетите и да се движи по тях, тъй като по това време на годината същите са били заснежени и непроходими. Предвид това, че велосипедът му е бил сигнализиран с червени светлоотразители, монтирани на задната му част, конкретната причина за настъпване на произшествието е недостатъчната странична дистанция, определена от водача на леката кола и осигуряването й при преминаване покрай бутащия велосипед пешеходец. Такава дистанция е следвало да бъде 1 метър. Ако пешеходецът Е. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на това ПТП, то водачът на лекия автомобил „Фолксваген-Голф” е можел да възприеме движението на пешеходеца, бутащ велосипед, да намали скоростта, да измени траекторията на движението си, да осигури тази минимална странична дистанция и така да осуети настъпването на вредоносното събитие, приключило с продължаването на движението на лекия автомобил напред, рязко отклоняване вляво с напускане на пътното платно и обръщане на крайпътния терен. От друга страна, при уважаване на въззивната жалба на застрахователя „Лев Инс” АД-София и последвалото то това намаляване на присъденото от първостепенния съд обезщетение за понесените от настоящия касатор Е. неимуществени вреди от процесното ПТП наполовина – от 60 000 лв. на 30 000 лв., Великотърновският апелативен съд е приел наличие на съпричиняване „в размер на 50%” от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, което, на първо място, се изразявало в обстоятелството, че Е. се е движел в дясната пътна лента по посока на движението на застигащия го лек автомобил, а не в лявата - срещу движението, след като е бутал колело, а не го е карал. Освен това той бил облечен в тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка и затова било трудно да бъде различен в тъмната част на денонощието. На трето място, макар бутаният от Е. велосипед да е бил оборудван със светлоотразители на задния калник, върху багажника и на педалите, при огледа на местопроизшествието не било изследвано обстоятелството дали отдясно на платното за движение в завоя е имало растителност, което би се отразило на възможността на водача на увреждащия лек автомобил, шофиран от делинквента на къси светлини, да възприеме при излизането си от завоя „пешеходеца, който е бутал велосипеда” и да реагира своевременно. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В процесния случай определеното от въззивната инстанция съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение на каузален паритет между делинквент и пострадал се основава върху възприета от нея фактическа обстановка на настъпване на процесното ПТП, съществено различаваща се обаче от установената в мотивите към влязлата в сила присъда. Следователно, вкл. и посредством събиране на доказателства по служебен почин, ще следва да бъдат отстранени противоречията дали сблъскването между лекия автомобил и бутащия велосипед пешеходец е станало на прав пътен участък или непосредствено след излизането на автомобила от завой, съответно къде е ситуирано мястото на сблъсъка спрямо пътния знак със специално предназначение „Д-12”, посочен в ППЗДвП – дали на шосе извън очертанията на града П., предвид липсата на улично осветление и монтирани там пътни знаци и наличието, вместо на тротоари, на пътни банкети, оказали се непроходими за пешеходеца поради заснежаването им и частично обрастване с изсъхнали клечковидни храсти, или това място е на улица в чертите на същото населено място, предвид данните по делото за намиращ се на 55 м. от произшествието „дом 12” и наименованието й, съвпадащо с това на местност, а също и с оглед данните, че последвалото сблъсъка с пешеходеца обръщане на лекия автомобил „Фолксваген-Голф” на дясната му страна е станало в левия пътен банкет, където крайпътният терен е бил със снижение от 0.50 м. спрямо нивото на платното за движение. Ще следва да бъде съобразено и обстоятелството дали за пешеходеца Е. е съществувало конкретно нормативно задължение да е бил облечен със светлоотразителна жилетка при движението си преди застигането му от леката кола, като на база съвкупен анализ на доказателствения материал се определи правомерно ли е било движението му - като на бутащ велосипед пешеходец, в дясната страна на пътното платно по посоката на движение на застигналия го лек автомобил. С оглед всичко изложено налице са условията по чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 51 на Великотърновския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 22.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 249/2018 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – за разликата над присъденото в полза на касатора застрахователно обезщетение от 30 000 лв. и до пълния предявен – на основание чл. 432 КЗ - негов размер от 100 000 лева. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд в отменената част със задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2