Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. С., 31.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Ани Давидова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1436 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. С определение от 20.12.2010 г., състава на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение №10/28.01.2009 г. по гр.д.№ 643/2008 г., постановено от Окръжен съд – Сливен. Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмения си отговор. Допустимостта на касационното обжалване е обусловено от произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1 ,т.2 от ГПК. Сочения правен въпрос, по който е налице противоречиво разрешаване от съдилищата е дали отнемането на земеделските земи се явява част от фактическия състав на разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ при всичките й хипотези или за възстановяването на земята е достатъчно тя да е със статут на земеделска. В тази връзка е посочен и втори процесуалноправен въпрос, свързан с необходимостта ищецът по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да наведе доводи във връзка с посочения материалноправен въпрос. Сочи се противоречие с възприетото от въззивния съд относно предпоставките за възстановяване на собственост върху земеделска земя с представеното решение №407/12.03.2002 г., постановено по гр.д.№ 1204/2001 г., V г.о. на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, приема следното: Предмет на иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, когато правоимащите лица са пропуснали в срока, предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, да подадат заявление за това пред административния орган. Отричането или признаването на правото да се възстанови собствеността върху земеделска земя, предполага доказване от страна на ищеца по този иск на обстоятелства, свързани с факта на притежаване правото на собственост от страна на ищеца или негов наследодател, преди кооперирането на земеделската земя, както и фактът на кооперирането на земята или нейното неправомерно отнемане. При липса на твърдения за коопериране на земеделската земя или нейното неправомерно отнемане, липсват и предпоставки за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В тази насока съдът споделя възприетото с решение №407/12.03.2002 г., постановено по гр.д.№ 1204/2001 г., V г.о. на ВКС относно предпоставките за основателност на предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. По касационната жалба, подадена от Община[населено място], съдът приема следното: Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, доколкото в исковата молба, а и в хода на производството, ищците не са изложили твърдения и доказателства в насока, че процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС или неправомерно отнет. При обсъждането на предпоставките за основателност на предявения иск, въззивния съд се е ограничил единствено до обсъждане на доказателствата, установяващи притежанието на правото на собственост върху имота от страна на наследодателя на ищците Г. П. М., бивш жител на[населено място], общ.К., както и относно съществуването на имота и към настоящия момент, като незастроен имот, с трайно предназначение – земеделска земя, в стари и възстановими граници. Освен тези обстоятелства, от съществено значение за основателността на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е и наличието на доводи от ищеца и подкрепящи ги доказателства, че процесния имот е бил внесен в блок на ТКЗС или неправомерно отнет. Липсата на доказателства в тази насока, както и липсата на твърдения в тази насока, водят до липса на една от предпоставките за основателност на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. При липсата на предпоставки за признаване на правото на ищците за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот, предявения иск е неоснователен. Ако ищците не твърдят, че имота е бил неправомерно отнет или не е внасян в ТКЗС, то за тях съществуват процесуалните права да защитят правото си на собственост, по друг ред, но не и да установяват това свое право по предвидения специален ред чрез иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради неправилно прилагане на материалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли предявения иск. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на решение №10/28.01.2009 г. по гр.д.№ 643/2008 г., постановено от Окръжен съд – Сливен, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Г. от[населено място], [улица], В. М. Т. от[населено място], [улица], В. Г. М. от[населено място], Г. П. М. от[населено място], ул.”Б.” №10а, М. П. М. от[населено място], ул.”К. Б. І” №33 и К. П. М. от[населено място], [улица] иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с искане да се признае по отношение на ответника О.[населено място] и при участието на контролираща страна Община[населено място], правото им на възстановяване върху нива с площ от 4 215 кв.м., находяща се в м.”К.” на землището на[населено място], общ.К., като неоснователен. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.