Р Е Ш Е Н И Е В името на народа № 425/12 г. София,21.06.2013 г. ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в открито заседание на пети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 547 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК . Община “С. ”, представлявана от кмета Й. С. К. е подала молба за отмяна на основание чл.304, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1433 от 2009 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение. В молбата се посочва, че се претендира отмяна на решението защото е налице постановено по същото дело друго решение на ВКС № 8843 от 4.01.2011 г. по гр.д. № 1453 от 2009 на ВКС, Първо г.о., което противоречи на първо посоченото. Ответника Л. “С”, [населено място] , представлявано от адвокат П. е оспорило молбата, позовавайки се на изтекъл преклузивен срок по чл.305 ГПК и на второ място подържа евентуалното възражение за неоснователност. Претендира разноски. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема за установено следното : Молбата за отмяна е допустима защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл.305 ГПК, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, но е неоснователна. С молбата се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт , а именно решение № 6 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1433 от 2009 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение , което е постановено по делото по което има друго решение , което му противоречи. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК на отмяна подлежи решение , което е постановено и е влязло в сила когато между същите страни, на същото основание има друго влязло в сила решение , което му противоречи. За да е налице посочената хипотеза на закона е необходимо установяването на следните юридически факти: наличието на две дела , по които се разглежда тъждествено правоотношение ; т.е. да са налице същите страни, същите правопроизводящи факти и същия петитум и на второ място да са постановени две влезли в сила решения, които взаимно да си противоречат. В настоящият случай молителката се позовава на две решения по едно и също дело , което обстоятелство изключва хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. По искова молба на община “С” против Л. “С.” е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за двуетажна масивна сграда- ловна хижа с площ от 154 кв.м., масивна сграда- вила за гости с площ от 68 кв.м. и външна тоалетна с площ от 6, 25 кв.м. , всичките ситуирани в имот №..., м. “К.” в землището на [населено място] , община “С.” , област “П” с площ за мястото от 5,627 дка. По тази искова молба е образувано гр.д. № 1646 от 2005 г. на П. Районен съд, 14 състав . По посоченият номер дело иска за ревандикация на общината е бил отхвърлен. По въззивна жалба на общината е образувано гр.д. № 24845 от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд и с решение № 1101 от 17.06.2009 г. е отменено първостепенното решение. Постановено е касационно решение № 884/10 от 4.01.2011 г. по гр.д. № 1453 от 2009 г. на ВКС , Първо отделение , с което е отменено въззивното решение и е отхвърлен иска на общината. С решение № 6 от 10.01.2012 г. по същото дело е допуснато тълкуване на предходното решение като е посочено, че въззивното решение е отменено само досежно двуетажната масивна сграда- ловна хижа. Настоящият състав намира, че се касае за едно и също спорно право, което е разгледано в три съдебни инстанции по което е постановен един окончателен съдебен акт, който е влязъл в сила . Решението за тълкуване не представлява друг съдебен акт , който противоречи на първия по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид крайният изход по спора молителят дължи разноски в размер на адвокатското възнаграждение, което е документирано с представеното адвокатско пълномощно № 68392 в размер на 400 лв. от 2.07.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ уважение молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на Община “С ”, представлявана от кмета Й. С. К. на влязлото в сила решение № 6 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1433 от 2009 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение. ОСЪЖДА община “С.” да заплати на Л “С.” направените разноски в размер на 400/четиристотин / лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: