Р Е Ш Е Н И Е № 509 гр. София 2 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора от ВКП Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 506 /2010 г. Производството по делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от подсъдимите В. П. и А. П. срещу нова присъда №200 от 31.05.2010 г. по внохд №3341/09 год. на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 19.03.09 год. по нохд №4294/08 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 198, ал.1, пр. 1,вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С новата присъда въззивната инстанция е признала подсъдимите за виновни в това, че на 25.11.04. , в около 20,15 часа в гр.София до метростанция „В.” всеки от тях , като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи от владението на Е. Н. К., на обща стойност 259 лева, без съгласието й, и с намерение противозаконна да ги присвоят, като за това са употребили сила – блъскане в гръб и падане на земята на пострадалата, поради което и на основание чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3,вр. чл. 54 НК, са осъдени всеки от тях , на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 1,вр. с чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за всеки от подсъдимите, ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимите са осъдени да заплатят на правените по делото разноски. Жалбите са с еднакво съдържание. В тях са посочени и трите касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. За нарушение на закона се твърди неприлагането на особените правила за непълнолетни извършители. Като съществени процесуални нарушения се изтъква едностранчивост при събирането и оценката на доказателствата, с даден приоритет на обвинителните доказателства, както и опорочаване на достоверността на показанията на свидетелите И. и Г. , които преди разпита им на съдебното следствие „са обсъждали с представителя на обвинението факти по делото”. За явна несправедливост се сочи необсъждане на всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, довело до нарушение на чл.54 НК. В съдебно заседание се явяват лично подсъдимите В. П. и А. П.. П. заявява, че ще упражни лично правото си на защита и не желае да упълномощава защитник, а П. се и с адвокат Т. Г. – упълномощен защитник. Подсъдимите и адвокат Г. поддържат жалбите и искат уважаването им като акцентират на допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правото им на защита като: нарушения на закона при извършеното разпознаване; несъбиране на преки доказателства и основаване на присъдата само на косвени доказателства, от които могат да се правят предположения за авторството, но не и категорични изводи, каквито изисква законът. Защитата иска прилагане на института на чл. 69, вр. с чл. 66 НК.Според адвокат Г. делото следва да се върне на досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите нарушения. Подсъдимият В. П. в лична защита пледира за отлагане изпълнението на наложеното му наказание. В последната си дума и двамата подсъдими искат оправдаване по обвинението. Прокурорът от ВКП счита присъдата за правилна и иска да бъде оставена в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното : Касационните жалби на подсъдимите В. П. и А. П. са НЕОСНОВАТЕЛНИ . При проверката на наведените касационни основания не се установиха нарушения на процесуалните правила. Производството правилно е проведено по общите правила, съгласно НПК. Деянието е извършено от подсъдимите като непълнолетни, което е отразено в приложението на материалния закон и процесуален закон. В досъдебната фаза непълнолетен е бил само подс. В. П.. Той е имал упълномощен по негов избор адвокат, поради което е била налице задължителната адвокатска защита от момента на привличането му като обвиняем. Интересите им не са били противоречиви, поради което, нежеланието на подс.П. в този стадий на процеса да има защитник (за разлика от съдебната фаза, в която е имал упълномощен защитник), не се е отразило на справедливостта на процеса. Изготвени са задължителните в случая СПЕ-зи и за двамата подсъдими, установяващи възможността за всеки от тях да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При провеждането на съдебната фаза (съдебното производство е образувано на 14.04.2008 г.) е съобразена промяната в процесуалното положение на подс. П., който е навършил пълнолетие и е отпаднало основанието за прилагане на особените правила за разглеждане на дела за престъпления , извършени от непълнолетни, по Глава Х. от Част пета на НПК. Вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, при спазване правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Не е даван превес на обвинителните спрямо оправдателните доказателствени факти, при тяхната оценка, тъй като всички доказателствени източници са обсъдени в тяхната взаимна връзка и цялост. Изводите на съда за авторството на деянието от двамата подсъдими почиват на оценката на действителното съдържание на показанията на свид.Каменарова, на свидетелите В., Г. и С., на протоколите за доброволно предаване на част от инкриминираните вещи( от 25.11.04 г.), намерени във владението на подсъдимите, непосредствено след деянието и на всички останали доказателства , на които се е позовал при формиране констатациите си за деянието и авторството му. Анализа и оценката им са направени при спазване на правилата на формалната и житейска логика. От показанията на свид.Каменарова е установено, че нападателите са били двама и от мъжки пол. Същото са установили свидетелите Г. и С. – полицейските служители, които минути по-късно са възприели лично двамата подсъдими, в близост до мястото на нападението (на около 700 метра) и с фактическа власт върху част от инкриминираните вещи- собственост на пострадалата. Обсъдени са фактите, които правят единствено възможен извода за авторството на деянието от подсъдимите, като установеното по делото, че: е налице пълно съвпадение на съдържанието на оплакването от пострадалата за броя на нападателите и пола им, с установеното от свидетелите –полицаи, за разликата от твърдяното от подсъдимите, че били трима и нахождението им в района на деянието е случайно; механизма на нападението; вида и брой на вещите, заявени от пострадалата и намерени от свидетелите-полицаи във владението на подсъдимите; поведението на пострадалата , която непосредствено след нападението се е оплакала на полицейските органи за нападението; краткия интервал от време, за който в непосредствена близост до мястото на деянието са заварени двамата подсъдими с вещите на пострадалата. Съдът е обсъдил тезата на подсъдимите, в която лансират намиране вещите на пострадалата на улицата. Заявеното от тях е опровергано в мотивите на въззивната присъда (спр. л.7-8) . Вярно е установеното, че свид.Каменарова не е видяла в лице нападателите си. Но по делото е установено, че те са били двама и са били от мъжки пол( от показанията на пострадалата), че е нападната в гръб, с удар по гърба , от който тя е политнала и е паднала на земята , в резултат на което двамата нападатели взели носената от нея дамска чанта от плат с инкриминираните вещи. Същата е видяла как с тичане двата нападатели са се отдалечили от мястото на нападението, към посока „З. парк” и именно в този район са били заварени от полицаите с част от отнетите от същата пострадала вещи. Невярно се твърди от защитата за опорочаване на разпознаване на лица, каквото процесуално действие не е извършвано по делото, тъй като самата пострадала в показанията си е заявила, че не би могла да разпознае извършителите , поради механизма на извършване на деянието – нападането й с блъскане в гръб, от което е паднала на земята. Съдът е анализирал внимателно и задълбочено обясненията на подсъдимите и показанията на свид.Мирчев, наред с останалите доказателствени източници, и се е мотивирал защо не им е дал вяра , не само като несъответни с останали доказателства , но и поради тяхната неправдоподобност. Внимателно са анализирани и показанията на пострадалата, които са срещнали потвърждение във всички останали източници , освен в тезата на подсъдимите. Тезата, че вещите са намерени от подсъдимите на улицата, е опровергана с анализ на данните по делото и тяхната логическа връзка. Авторството е доказано не само поради установеното за краткият времеви интервал, делящ деянието от присъствието на подсъдимите на място, близо до мястото на деянието, но и поради факта за краткия интервал от време между деянието и момента на намирането на вещите от свидетелите- полицаи, което изключва обективно възможността, установената от П. и П. фактическа власт върху вещите на пострадалата, да се дължи на друга причина, освен на инкриминираното деяние. Съдът се е аргументирал и логическия извод, че в подсъдимите са намерени вещите на пострадалата с по-висока стойност като парите и мобилния телефон М. „Панасоник G70”, а останалите вещи на пострадалата – дамски принадлежности : чанта, дрехи, чехли, сандали, ключове, са били захвърлени в близост до тях,. Този избирателен подход обективно е ценен като изключващ твърдяното от подсъдимите за субективното им намерение да предадат намерените чужди вещи. Правната квалификация на установените по делото фактически обстоятелства на деянието е подведена правилно под признаците на престъпния състав на чл. 198, ал.1, пр. 1,вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за всеки от подсъдимите.В тази насока в жалбите няма конкретни правни доводи, освен декларация за неправилно приложение на закона, която не е подкрепена с никакви аргументи. Наказанията са справедливи . Спазени са правилата по чл. 36, чл. 54 във връзка с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК за определяне наказанията на непълнолетни дейци, каквито са били подсъдимите при извършване на деянието. Отговорността им правилно е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Отлагането на изпълнението на наказанието по чл. 69, ал.1, вр. с чл. 66 НК е законосъобразно, тъй като правилно е преценено , че макар и с висока степен на обществена опасност на деянието, конкретните прояви са извършени от дейци с невисока степен на обществена опасност, с отдадено значение на възможността да им се въздейства поправително ,превъзпитателно и възпиращо и без да бъдат изолирани от обществото. Максималната продължителност на срока за отлагане изпълнението на наказанията и на двамата подсъдими е съобразен със степента на обществена опасност на деянието, със специалната и генерална превенции на наказанието. Поради липса на посочените в жалбите касационни основания и воден от изтъкнатите мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА присъда №200 от 31.05.2010 г. постановена по внохд №3341/09 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :