6 Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 11 юли 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря..............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Божидар ДЖАМБАЗОВ............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 887 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 57/14 г. на районен съд гр.Омуртаг. Излагат се аргументи, че определението, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу А. А. А. и А. А. М. е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Предлага се възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи. Осъдените А. А. А. и А. А. М., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд и не се представляват. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 19 от 06.03.2014г., постановено по нохд № 57/14г. на районен съд гр.Омуртаг, било одобрено споразумение между прокурор от районната прокуратура от една страна и подсъдимите А. А. А., А. А. М. и защитника им адв. С. А. – от друга, с което: 1. Подсъдимият А. А. А. се признал за виновен в това, че за времето от 20.02.2014 г., до 14.00 часа на 21.02.2014 г., в землището на [населено място], [община], в местността „Б.”, при продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с А. А. М., чрез използване на техническо средство – един брой права лопата, един брой крива лопата, един брой ножовка, отнел чужди движими вещи - 14.8м., телефонен кабел тип ТЗАБ 27х4х1.2 на стойност 371.43 лева от владението на [фирма] [населено място]. с МОЛ Д. Д. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му било наложено наказание "пробация", включващо пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно, за срок от една година; ”задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно, за срок от една календарна година. 2. Подсъдимият А. А. М. се признал за виновен в това, че за времето от 20.02.2014 г., до 14.00 часа на 21.02.2014 г., в землището на [населено място], [община], в местността „Б.”, при продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с А. А. А., чрез използване на техническо средство – един брой права лопата, един брой крива лопата, един брой ножовка, отнел чужди движими вещи 14.8м., телефонен кабел тип ТЗАБ 27х4х1.2 на стойност 371.43 лева от владението на [фирма] [населено място], с МОЛ Д. Д. Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия А. А. М. било отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в законна сила. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото, а веществените доказателства били отнети в полза на държавата. След одобряване на подписаното от страните споразумение, съдът прекратил наказателното производство. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно. Не могат да бъдат споделени доводите, че предметът на престъплението не е индивидуализиран по вид и стойност и че неизясняването на този основен факт нарушило правото на защита на осъдените. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани две деяния, осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, при които двамата осъдени извадили от земята кабели, собственост на БТК. След първото деяние предали на св. С. 8 кг. обгорен кабел за да го продаде, а при второто деяние били заловени от служители на полицията след изваждането на кабела, но преди да установят своя фактическа власт върху него. При извършения оглед на местопроизшествието на мястото на второто деяние, били иззети два снопа сгънат кабел с шарена изолация (протокол за оглед, л.5 от ДП). С протокол за доброволно предаване св. С. предала 8 кг. обгорял меден кабел. Измерването на иззетите веществени доказателства, за което бил съставен протокол, приложен на л.24 от ДП, показало, че количеството обгорял меден кабел е 8 кг., а това на кабела с шарена изолация е също 8 кг. Назначената на ДП оценителна експертиза дала заключение, че дължината на съобщителен кабел тип ТЗАБ 27х4х1.2, който съдържа меден проводник с тегло 16 кг., следва да бъде приблизително 14.08м., като стойността му възлиза на 371.43 лв. Извършените измервания на кабела, предмет на престъпление (обгорял при първото деяние и с шарена изолация при второто) и оценката на стойността му, в достатъчна степен индивидуализират предмета на престъпление, което е дало възможност на осъдените да организират адекватно защитата си, поради което не е налице нарушение на правото им защита. Измерването на вещественото доказателство меден кабел сочи, че както при първото, така и при второто деяние количествата са били еднакви. В този смисъл липсва основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.26, ал.5 от НК и на извършителите е следвало да се наложи наказание като за опит. Като е одобрил споразумението, с което осъщественото от осъдените е било квалифицирано като кражба при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, съдът е приложил правилно закона. Доводите в искането относно допуснато нарушение на закона при определяне на наказанието на осъдения А. А. А. са основателни. Правната квалификация на престъплението, за което А. е сключил споразумение е по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Предвиденото за това престъпление наказание е от една до десет години „лишаване от свобода”. Наличието на законоустановен минимум на наказанието, при наличието на предпоставки по чл.55 от НК изисква определянето му под най – ниския предел. Незаконосъобразно в случая съдът е одобрил споразумение, с което наказанието лишаване от свобода при предвиден минимум е било заменено с „пробация” съгласно чл.55, ал.1, т.2 ,б.”б” от НК. Така допуснатото нарушение на закона обуславя отмяна по реда на възобновяването на определението, с което е било одобрено споразумение и прекратено наказателното производство само спрямо осъдения А. А. А.. По отношение на осъдения А. А. М. липсват основания за възобновяване на производството. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 19 от 06.03.2014г., постановено по нохд № 57/14г. на районен съд гр.Омуртаг в частта, с която е било одобрено споразумение и прекратено наказателното производство, водено срещу А. А. А. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото на районен съд гр.Омуртаг за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :