Р Е Ш Е Н И Е № 60199 гр. София, 09 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря М. Петрова и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №882 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Я. Я. срещу решение №260075 от 10.08.2021 г., постановено по ВНОХД №51/2021 г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което потвърдена изцяло присъда, постановена от Окръжен съд- Шумен на 21.102.2020 г. по НОХД №348/2020 г., с която подсъдимите М. П. М. и Д. Я. Я. са признати за виновни в това, че на 23.12.2018 г. на главен път I- 7 на км.125+411, на кръстовището с път SHU 70031, при управление на моторни превозни средства „Р.“ 19 с ДК [рег.номер на МПС] и „Ф. Г.“ С ДК [рег.номер на МПС] , са нарушили чл.6, ал.1 (за М.) и чл. 20, ал.2 ЗДвП (за Я.) и при условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на М. К. Петрова и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК на двамата подсъдими са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на които е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от по две години и два месеца. С присъдата подсъдимите М. и Я. са осъдени да заплатят и сумата от по 1 816, 80 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Оспорват се изводите на въззивния съд, че подсъдимият Д. Я. е осъществил нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно- следствена връзка със съставомерния резултат- смъртта на пострадалата Петрова. Поддържа се, че към момента на навлизане на управлявания от подсъдимия М. автомобил в кръстовището превозното средство, управлявано от Я. е отстояло на 38 метра от мястото на удара и дори последният да се е движел с максимално разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч произшествието е било непредотвратимо. Поддържа се, че вината за него е изключително и само на подсъдимия М., който по необясними причини след като е бил спрял преди кръстовището е възобновил движението си и е навлязъл в него, като е отнел предимството на Я.. В касационната жалба се оспорва и възприетата от предходните съдилища правна квалификация. Поддържа се, че непосредствено след произшествието подсъдимият Я. се е обадил на тел. 112, напуснал е автомобила си, направил е опит да помогне както на другия подсъдим, така и на пострадалата Петрова, но не е успял да отвори вратата, където се е намира тя. Предлага се да се приеме, че тези действия са били достатъчни за да се квалифицира престъплението по привилегирования състав на чл.343а НК. Поддържа се, че те са били коректно установени от първоинстанционния и въззивния съд, но не са отчетени нито при квалификация на деянието, нито при индивидуализацията на наказанието, наложено на Я.. С жалбата се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Я. наказания, като се твърди, че незаконосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено това, че е налице стабилна тенденция на висок брой на загиналите и ранените в следствие на ПТП, като по този начин предходните съдебни състави са смесили неправилно статистика и законност. Предлага се атакуваното въззивно решение да бъде отменено и подсъдимият Я. да бъде оправдан, а в случай, че това искане не бъде удовлетворено се предлага решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание на предвидения законов минимум. В касационното съдебно заседание подсъдимите Я. и М., защитникът на подсъдимия Я. и частните обвинители С. и М. не се явяват. В писмено становище защитникът на подсъдимия Я. твърди, че поддържа жалбата, възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания и моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а подзащитния му оправдан. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че произшествието е станало извън опасната зона- при движение с 60 км/ч на автомобила, управляван от Я., както и това че той е могъл да възприеме потеглянето на другия автомобил и е бил длъжен да го прецени като непосредствена опасност. Поддържа, че правилно инкриминираното деяние не е квалифицирано по чл.343а НК, тъй като първия сигнал за произшествието е подаден от свидетеля А., а не от подсъдимия, както и усилията на Я. да помогне на пострадалата са останали без практическо значение. Повереникът на частните обвинители С. и М. се присъединява към становището на държавното обвинение и поддържа, че причина за произшествието е движението с висока скорост на подсъдимия Я. и забавената му реакция. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Защитникът на подсъдимия М. поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли оплакванията в нея да не бъдат възприети. Твърди, че и първостепенния и въззивния съд правилно са установили фактите, след като са анализирали всички доказателствени източници и вярно са квалифицирали инкриминираното деяние. Категоричен е, че в хода на воденото производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като въззивния съд в решението си подробно е отговорил на всички възражения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че единственото оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е това, че първостепенния и въззивния съдебни състави не са отчели обстоятелството, че подсъдимият Я. е следвало да възприеме като опасност на пътя навлизането на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия М. към момента, в който той е започнал пресичане на пътното платно, а не в момента, в който той е възобновил движението си след като е бил спрял на пътя без предимство, изпълнявайки задължението си следващо от знак по чл.42, ал.2 Б2 ППЗДвП „стоп“. Твърдението, че неправилно е определена опасната зона на автомобила на жалбоподателя и оспорването на извода, че Я. е забавил реакцията си са напълно неоснователни. На първо място обстоятелствата, свързани с посоката, скоростта на движение на автомобилите, управлявани от подсъдимите, мястото на удара им, отстоянието на автомобила на Я. до мястото на инициалния удар към момента на навлизане в неговото платно на автомобила на М., опасната зона за Я. и възможността удара да бъде предотвратен от него при установената скорост на движение на управлявания от него автомобил са все обстоятелства, които са вписани в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Подсъдимият Я. и неговият защитник са избрали производството да бъде проведено по реда на чл.371, т.2 НПК, като са признали посочените факти и са се ползвали от привилегията по чл.58а НК. Правилно производството се е развило по този ред, като първостепенният съд вярно е преценил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателствени източници- конкретно от заключенията на изготвените по делото авто- технически експертизи, от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на двамата подсъдими. В тази хипотеза за подсъдимия Я. не съществува възможност да оспорва отразените по- горе факти и да твърди, че същите са неправилно установени от решаващите съдебни състави при погрешен или непълен анализ на доказателствата по делото. При правилно проведено съкратено съдебно следствие и липса на допуснати процесуални нарушения оплакванията, свързани с това касационно основание не могат да бъдат възприети. По оплакването за нарушение на материалния закон: Настоящият съдебен състав не възприе и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като се солидаризира с изводите на предходните съдилища, че при установените факти подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Вярно съдилищата са преценили, че при липса на преграда между него и автомобила на М., той е имал възможност да възприеме потеглянето му от спряло положение, насочването и впоследствие навлизането му в кръстовището, като в момента на възприемане на това обстоятелство Я. е дължал да предприеме активни действия, насочени към предотвратяване на произшествието. В случай, че той бе осъществил това свое задължение, следващо от разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП произшествието не би настъпило и удара между двата автомобила би бил предотвратен. Забавянето на подсъдимия Я., дължащо се на невъзприемането или липсата на своевременна реакция на възникналата опасност не може да е обстоятелство, което може да изключи неговата наказателна отговорност. В този смисъл са Р 518/2011 г. 3 НО, Р 1128/1976 г. 3 НО, Р 353/84 3 НО, Р 71/1983 г. 3 НО, Р 222/2014 г. 2 НО и др. Правилно е преценено, че с действията си подсъдимият Я. е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е намалил скоростта си на движение и не е започнал да извършва аварийно спиране в първия възможен момент на възникване на опасността за движение, която той е могъл и е бил длъжен да възприеме. Законосъобразно е отчетено и това, че извършеното нарушение (наред с това на подсъдимия М.) е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Вярно е установено и осъществяване на състава на престъплението от субективна страна, като правилно съдилищата са приели, че този подсъдим е действал при форма на вината небрежност, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Касационният съд не възприе и оплакването, че в случая инкриминираното деяние е следвало да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“в“ НК, тъй като вярно предходните съдебни състави са отчели, че обаждането на спешен телефон и съобщаването на настъпилото произшествие не може да бъде преценено като достатъчно за приложението на този текст. В тази връзка следва да се посочи и това, че това обаждане не е довело до известяване на компетентните служби за настъпилото произшествие, тъй като за него преди това е бил съобщил свидетел по делото. Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на материалния закон и той е бил приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Наказанието на подсъдимия Я. е определено по реда на чл.58а НК, като съдилищата правилно са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства възрастта му, чистото му съдебно минало и оказаното съдействие на разследването, а като отегчаващо предходните нарушения на правилата за движение по пътищата и обстоятелството, че от престъплението са настъпили и несъставомерни вреди, изразили се в увреждане на подсъдимия М.. Вярно съдилищата са отмерили наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са отчели и конкретната обществена опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Вярно е приложена разпоредбата на чл.58а НК, като правилно съдилищата са преценили, че наказанието което следва да бъде определено на три години „лишаване от свобода“ и същото е следвало да бъде редуцирано с една трета и отмерено на „лишаване от свобода“ за срок от две години. Касационният съд прецени, че правилно съдилищата са приели, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 НК. Няма спор, че отмереното наказание „лишаване от свобода“ е в размер, който позволява приложението на тази разпоредба, както и по делото няма доказателства, от които следва извод, че единствено ефективното изтърпяване на наказанието би гарантирало постигане на целите му. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, правилно е приложен материалния закон и наложеното на подсъдимия Я. наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №260075 от 10.08.2021 г., постановено по ВНОХД №51/2021 г. по описа на Апелативен съд- Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.