О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 639 София, 18.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 791/2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Щ., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. Ш., срещу решение №110 от 15.10.2021 г. по в. т. дело №348/2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260060 от 15.03.2021 г. по т.д. № 217/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, [населено място], искове по реда на чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 г. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 г. суми, от които главница в размер на 19021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 г., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 г. до 29.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. 1 ЗЗД, като неоснователни. Ответникът по касационната жалба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Й. К., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел за установено по делото, че въз основа на издадени заповед за изпълнение №9770/03.12.2012 г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело №17728/2012 г. на ВРС, Ч. Щ., солидарно с М. К. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумата от 19 021 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 540.01 лева – държавна такса и 720 лева – юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 21.12.2012 г. кредиторът е образувал изпълнително дело № 20127150400753 по описа на ЧСИ Пашова, като на 16.01.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ч. Щ., а въз основа на разпореждане от 20.02.2013 г. на ЧСИ, на 07.06.2013 г. е вписана възбрана върху притежаван от него имот. След отнемане правоспособността на ЧСИ Пашова, изпълнително дело № 20127150400753 е прехвърлено на ЧСИ Д., където е образувано под № 1914/2015 г. Това изпълнително дело е било прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия за повече от две години, с постановление от 09.04.2019 г., като през м.юли 2019 г., по молба на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувано изпълнително дело 302/2019 г. по описа на ЧСИ Надежда Д.. През периода 28.01.2013 г. - 24.08.2016 г., в резултат на наложения запор, по сметки на ЧСИ Пашова и ЧСИ Д. като удръжки от трудовите възнаграждения на Ч. Щ., са постъпили суми в общ размер на 2 813.75 лева, от работодателя му „Стайлком“ ООД. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са и постъпването на парични суми от публична продан или на плащания от трети задължени лица. В конкретния случай нова погасителна давност е започнала да тече от датата на последното извършено плащане от работодателя на ищеца като удръжка от трудовото му възнаграждение, а не от налагането на запор от съдебния изпълнител, тъй като плащането съставлява действие, предприето в изпълнение на приложения изпълнителен способ. С оглед и констатациите на вещото лице, въззивният съд е приел, че нова погасителна давност е започнала да тече от 24.08.2016 г., респективно от 08.09.2016 г., според отбелязването на ЧСИ, поради което към датата на образуване на изпълнително дело 302/2019 г. по описа на ЧСИ Надежда Д. и предприетите изпълнителни действия, обуславящи последващото прекъсване на давността, петгодишната погасителна давност, приложима на основание чл.117, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД, за вземането по изпълнителния лист, не е изтекла, което обуславя извод за неонователност на установителния иск и обусловения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното производство суми и преведени на взискателя. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Извършеното плащане от трето лице – работодател, по прекратено при условията на чл. 433, ал. 5 ГПК изпълнително дело, представлява ли предприемане на действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и прекъсва ли давността за вземането, при условие, че избраният способ – запор върху трудово възнаграждение е предприет по предходно, също прекратено изпълнително дело, а не по делото, по което е направено последното плащане, т.е. следва ли последното изпълнително действие, от което черпят права трети лица да е в рамките на изпълнителен способ, който е поискан и определен в същото изпълнително дело. 2. Прекъсва ли се давността за вземането с образуването на ново изпълнително дело при различен съдебен изпълнител, поради прекратяване правата на първия съдебен изпълнител при условие, че по новообразуваното изпълнително дело не са предприемани и поискани изпълнителни действия от взискателя или от новия съдебен изпълнител по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а събраните средства са само административно обработени от втория ЧСИ. Има ли значение за обезсилване на изпълнителните действия на какво основание е прекратено първото изпълнително производство – в случая поради прекратени права на ЧСИ М. Пашова или се обезсилват само действия по прекратено производство с основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. 3. Дали запазването на последиците от изпълнителните действия, с които се удовлетворява вземане на кредитора – чрез придобиване на права или плащания, означава и валидиране на самите действия, при условие, че са извършени по прекратено изпълнително производство на основание чл. 433 ГПК или следва да се възприеме принципният извод за обезсилване на всички изпълнителни действия. Какво е съотношението на т. 10 от ТР № 2/2013 г. с разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността. 4. Настъпва ли материалноправният ефект на последиците, с които законът свързва прекъсване на давността, при бездействие от страна на взискателя да предприеме действия, с които да поиска от съдебния изпълнител изпълнение, посочвайки изпълнителен способ, продължило повече от седем години – от януари 2013 г. до юли 2019 г., при наличие на две прекратени изпълнителни производства на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на ІV г.о., решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. дело № 1953/2015 г. на ІV г.о., решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. дело № 1812/2015 г. на ІV г.о., решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. дело № 1385/2012 г. на ІV г.о., решение № 324 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 6730/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г. на ІV г.о., решение № 32 от 11.08.2016 г. по т.д. № 781/2015г. на ІІ т.о., решение № 130 от 23.12.2015 г. по т.д. № 855/2011 г. на І т.о., решение № 456 от 30.12.2015 г. по гр. дело № 4894/20132 г. на ІV г.о., решение № 325 от 13.01.2016 г. по гр. дело № 2783/2015 г. на ІІІ г.о. и решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 3231/2014 г. на ІІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №110 от 15.10.2021 г. по в. т. дело №348/2021 г. на Варненския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Всички повдигнати в изложението въпроси са обусловили изхода на спора, но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и посочената от касатора. В обжалваното решение е прието, че според Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са и постъпването на парични суми от публична продан или на плащания от трети задължени лица. В конкретния случай нова погасителна давност е започнала да тече от датата на последното извършено плащане от работодателя на ищеца като удръжка от трудовото му възнаграждение, а не от налагането на запор от съдебния изпълнител, тъй като плащането съставлява действие, предприето в изпълнение на приложения изпълнителен способ и през целия този период изпълнителният способ се е осъществявал. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 15.10.2021 г. по в. т. дело №348/2021 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Ч. И. Щ., [населено място], да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, [населено място], 150 лв. деловодни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.