Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 13.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.11.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 2077/2016 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№16393/09.12.2015г.,подадена от А. К. Н.,чрез пълномощника му адвокат Е. В. Д.,против решение №1993/13.10.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,4 състав,постановено по в.гр.д.№1318/2015г.,с което се отменя решение №19114/15.12.2014г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,І-7 състав,постановено по гр.д.№2204/2011г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от А. К. Н. срещу [фирма],С. иск с правно основание член 109 ЗС,за премахване на частта от строежа и поставената от него временна строителна ограда,изградена от метални колове,навлизаща в УПИ ІХ-741 и УПИ V-176 в кв.47 по регулационния план на м.”О. к.” от 2001г.,като недоказан. Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат Т.,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна. С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните и се установява:съответно за ищеца А. Н.,който по силата на извършено дарение,обективирано с нотариален акт№166/1997г.,направено в негова полза от Ката З., е придобил правото на собственост върху недвижим имот:празно дворно място с площ от 1770 кв.м,съставляващо имот пл.№1-а от кв.6 по действащия към 1997г. план на [населено място],жк”О. К.”,а по отношение на ответника [фирма],С. се установява от представения Договор №225-01/19.05.2004г. за продажба на общински нежилищен имот на търг с явно наддаване,че ответното дружество е закупило от Столична община следния имот:УПИ 1-1167,кв.47,м.”О. к”,С. с площ 2930 кв.м,ведно със сградата/незавършено строителство-сграда за поща и трафопост и друг строеж/,с разгъната застроена площ от 4275кв.м,в това число и сутерен.Съдът е отчел по заключението на вещото лице Р. П.,че имотите на ищеца и на ответното дружество,описани по действащите планове към момента на придобиването им не граничат помежду си,като за процесните терени е имало три регулационни плана,съответно от 1943година,1977г. и 2001г.,като според предвижданията на последния от 2001г. върху по-голямата част от бившия имот в кв.6 /собствен на ищеца/ са били образуван два парцела ІХ-741 и V-176 в нов кв.47 по плана на м.”О. К.”,като няма данни за уредени регулационни сметки за горепосочените два УПИ по плана от 2001г.,и според заключението и приложените към същото скици,строежът изграден в имота на ответника не навлиза в бившия имот 1-а в кв.6 по стария регулационен план от 1997г.,с нанасяне на кадастралните му граници след реституция,съгласно влязлата в сила заповед №РД-09-82/22.03.1995г.,но металната ограда около строежа,изградена от метални колове и поцинкована ламарина,навлиза в границите на този имот на площ от 74 кв.м.В тази връзка съдът е посочил,че е спорен въпросът дали счита приложена регулацията,одобрена с Решение №111 по протокол №32/10.12.2001г.,Заповед №РД-09-22/24.01.2027г.,съобразно която строежа на ответника нарушава правото на собственост на ищеца,поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи прилагането на регулацията.След анализ на доказателствата по делото,съдът е приел,че липсват доказателства по делото за прилагането на плана,одобрен с горепосочената заповед на СОС по протокол №32/10.12.2001г.,което съгласно предвидените в параграф 6 от ПЗР на ЗУТ,след изтичане на предвидените в последната срокове отпада отчуждителното действие на влезлите в сила ,но неприложени дворищно-регулационни планове.Съдът е стигнал до извода,че ищецът не е установил правото си на собственост върху имоти УПИ V-176 и ІХ-741,които се засягат от действията на ответника,поради което предявеният иск с правно основание член 109 ЗС е неоснователен. С определение №342 от 03.08.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,в частта му,в която е отхвърлен предявеният от А. К. Н. срещу [фирма],С.,иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на поставената около строежа временна строителна ограда,изградена от метални колове и поцинкована ламарина,навлизаща в УПИ ІХ-741 и УПИ V-176 в кв.47 по регулационния план на м.”О. к.” от 2001г.,по процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото,в това число и изслушаните и приети съдебно-технически експертизи,разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По процесуалноправния въпрос,по който е допуснато касационо обжалване: Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС,съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно,съдът следва да изложи мотиви за това.В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право,като обсъди в мотивите на решението доказателствата,въз основа на които намира едни от тях за установени,а други за неосъществили се,както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото.В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,Решение по гр.д.№761/2010г. на ВКС,ІVго,постановено в производство по реда на член 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед на това разрешение на поставения процесуалноправен въпрос,обжалваното решение,относно спорните факти,свързани с местоположението на изградената метална ограда и дали същата навлиза в имота на ищците,свързано с регулационното положение на процесните имоти,съобразно данните по заключението на съдебно-техническите експертизи по делото,е неправилно. С исковата си молба,ищецът А. К. Н.,твърди,че е собственик по силата на нотариален акт №166 от 11.03.1997г.,на празно дворно място с площ от 1770 кв.м,находящо се в [населено място]-О. к.,съставляващо имот пл.№1 а от кв.6 по плана от 1977г. на [населено място],жк”О. к.”,при съседи: [улица],ул.688,А. и имоти пл.№№8,10 и 13,а съгласно плана,одобрен с Решение №11 по протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС от този имот са образувани УПИ ІХ-147 и V-176 от кв.47 по РП от 2001г.,като претендира на основание член 109 ЗС,да бъде осъден ответника [фирма],С.,да премахне строителната ограда,изпълнена от ламаринени платна,намираща се между улиците „К.” и „688” и да премахне тази част от строеж,който навлиза в собствените му имоти,индивидуализирани съгласно плана от 2001г—като УПИ V-176 и ІХ -147 от кв.47 по плана на „О. купел”.Ответникът [фирма],С.,по силата на договор №225-01 от 19.04.2004г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване,сключен със Столичен общински съвет,е придобил правото на собственост върху УПИ І-1167,кв.47,м.”О. к.”,гр.С.,съгласно скица-извадка от действащ ПУП,одобрен с Решение №111 по Протокол №32/10.12.2001г. на СОС,с обща площ 2 930 кв.м,при съседи:от изток :ул. 688,от запад: [улица],от север:УПИ ІІ-103,ІІІ-80,от юг:УПИ ІХ-741,УПИ V-176,ведно със сграда/незавършено строителство/ с разгъната застроена площ на сградата 4 725 кв.м,в това число и сутерен.С оглед депозираните и приети по делото съдебно-технически експертизи,във експертизата,депозирана от вещото лице Р. П.,в изпълнение на възложената му задача за очертаване границите на имота на ищеца и този на ответното дружество,както разположението на незавършения строеж и изградената ограда около същия, е посочено,че двата имота не граничат помежду си,а построената в имота на ответника сграда,изградена в груб строеж не навлиза в имота на ищеца,така както е очертан по РП от 1977г.,но строителната ограда,изчертана върху приложената със заключението комбинирана скица/лист 93 от делото/ с черни линии и знак за паянтова ограда,”навлиза” частично в имота на ищеца и отделя от него част означена на тази скица по цифрите 8,6,7,8 с площ 74 кв.м.С последващата съдебно-техническа експертиза,депозирана от вещо лице инж.В. К.,е отразено,че за процесните терени е имало три регулационни плана: първият одобрен през 1959г.,изработен върху кадастрална основа от 1943г.,вторият регулационен план одобрен със заповед №259/17.08.1977г.,съгласно данните по който е индивидуализиран имота на ищеца в горепосочения нотариален акт,с който се легитимира като собственик на последния, и третият одобрен през 2001г.,по който план са били образувани два нови парцела:ІХ-741 и V-176,попадащи върху по-голяма част от бившия имот пл.№1/описан в нот.акт №166/1997г./,като обаче според експертната справка в „Техническа служба” на Район”О. купел”,е било установено,че там няма данни за уреждани регулационни сметки за УПИ ІХ-174 и УПИ VІ-176 по плана на м.”О. к.” от 2001г.В тази връзка по спорния въпрос дали се счита приложена регулацията,одобрена с решение №111 по протокол №32/10.12.2001г.,при липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми за придадените към имота на ищеца част, този регулационен план,правилно въззивният съд,е приел,че съгласно в параграф 8 от ПР на ЗУТ,след изтичане на сроковете по параграф 6 от закона,както е в настоящия случай,отпада отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове,което води до връщане в патримониума на бившите собственици правото на собственост върху „придадените части”,поради което в резултат на този извод регулацията от 2001г. е неприложена и правото на собственост на ищеца не може да се индивидуализира като такова спрямо предвидените УПИ V-176 и ІХ-741,които да се засягат от действията на ответника.Този извод обаче не е съобразен,с доказателствата по делото,които сочат,че при наличието на така неприложената регулация от 2001г., се запазва положението на приложената такава,безспорно с оглед заключението на вещото лице,в обема и очертанията на имотите от 1977г.Както вече бе посочено по-горе,според данните по заключението на вещото лице Р. П., по депозираната на лист 92 от делото съдебно-техническата експертиза,имотът на ищеца,описан в нот.акт №166/1997г-,представлява имот 1а в кв.6 по РП от 1977г.,очертан със зелени линии и цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,1 по приложената комбинирана скица/лист 93/ с площ 1770 кв.м,а имотът на ответника- [фирма] е УПИ І-1167,отреден за „Поща и трафопост” в кв.47 на действащия регулационен план,одобрен с решение №111 по протокол №32/10.12.2001г. на СОС,очертан с червени линии на комбинираната скица и означен с цифрите 9,10,11,12,13,14,15,9 с площ 2930 кв.м,като изградената в груб стоеж сграда в имота на ответника /с черни пунктирани линии на скицата/ не навлиза в имота на така очертания имот,собственост на ищеца,обаче металната строителна ограда,изчертана с черни линии и знак за паянтова ограда на комбинираната скица,”навлиза” частично в имота по означената с цифри 8,6,7,8 върху скицата площ от 74 кв.м.,което не е било взето предвид от съда при постановяване на обжалваното въззивно решение,с което предявеният иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на поставената около него временна ограда е бил отхвърлен.След като ответникът е построил ограда около изградения изцяло в неговия имот строеж,която ограда обаче е разположена и в част от имота,собственост на ищеца,представляващ имот пл.№1 а в кв.6 по РП от 1977г.,в който обем ищецът упражнява правото си на собственост,съгласно нот.акт №166/1997г.,поради неприложената последваща регулация от 2001г.,то с тези действия ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото на собственост на последния върху собствения му имот. Ето защо,касационният съд намира,че предявеният негаторен иск е частично основателен- само относно разположената в собствения на ищеца имот метална строителна ограда, изградена от ответника и следва да бъде премахната в тази й част. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и касационният съд се произнесе по съществото на спора При този изхода на спора на ищеца А. К. Н.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото,съобразно уважената част от иска,на основание член 78,ал.1 ГПК, в размер на 3 592,27 лева,за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1993/13.10.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,4 състав,постановено по в гр.д.№1318/2015г. по описа на съд,в частта му,с която е отхвърлен предявения от А. К. Н. срещу [фирма],гр.С.,иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на поставената около строежа на ответника временна строителна ограда,изградена от метални колове и поцинкована ламарина,навлизаща в имота на ищеца,като вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да премахне частта от направената около собствения му строеж,временна строителна ограда,изградена от метални колове и плътна поцинкована ламарина,навлизаща в имота на ищеца А. К. Н., с пл.№1 а в кв.6 по регулационния план от 1977г. на м.”О. к.”,гр.С.,означена на комбинирана скица на вещо лице Р. П.,на лист 93/гр.д.№2204/2011г по описа на СГС,7 състав/,между цифрите 8,6,изчертана с черни линии върху скицата,която приподписана от състава на съда,представлява неразделна част от съдебното решение. ОСЪЖДА „МУЛТИПЛЕКС”,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],да заплати на А. К. Н. сумата от 3 592,27 лева/три хиляди петстотин деветдесет и два лева и 27 ст./,разноски по делото за всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: