Р Е Ш Е Н И Е   № 468   София, 06 януари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 ноември  две хиляди и осма година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА    ЖАНИНА НАЧЕВА      при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА                                                               и в присъствието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 445/2008 година.     Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на осъденият К. Й. К. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на Решението от 16.05.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №1101/2008г. на Софийски градски съд с което е потвърдена присъдата от 07.03.2007г. по н.о.х.д. №1239/2005г. на Софийски районен съд. Искането е направено в срокът по чл.421, ал.3 НПК. Поддържа се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК.   По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив или се върне делото за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Счита, че определеното наказание е справедливо по вид и размер, поради което предлага искането да не се уважава. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното: С потвърдената присъда подс. Тодор К. е признат за виновен в това, че : -на 06.04.2004г. в гр. С., при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал.4 вр. ал.1 и чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален, строг режим на изтърпяване на наказанието и за невинен: - на 05.04.и 06.04. в гр. С., при условията на опасен рецидив, да е извършвал непристойни действия, като заплашвал З. и Р. Л. , показвал им пистолет които носел на кръста и ги обиждал с изрази “Вие сте боклуци, ще оправя аз вас”, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което го оправдал в тази част на обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.4 вр. ал.1НК. Основният довод за допуснати нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите е неоснователен. При формиране вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, проверката на наличната доказателствена съвкупност е извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.чл. 14, 107, ал.5, 305, ал.3 НПК. В тази насока въззивната инстанция е изпълнила и основното си задължение по чл. 339,ал.2 НПК, обсъждайки наведените доводи за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като е обосновала подробно и убедително отказите да ги приеме за основателни. Първоинстанционният състав при констатираното противоречие между обясненията на осъденият и останалите доказателствени източници по обстоятелствата включени в предмета по чл.102 НПК пространно и убедително е обосновал отказът да приеме за достоверни обясненията на К. за възникването и развитието на конфликта с пострадалият Д. Г. , неговото семейство и близки на семейството. В настоящето производство се повтарят поддържаните и пред предходните инстанции възражения, срещу приетите за установени решаващи фактически положения,относно авторството на деянието на които след обективно, всестранно и пълно обсъждане е даден убедителен отговор. Затова без да преповтаря за пореден път анализът на възприетата с решението фактическа обстановка, настоящия състав констатира, че възприетата от съда наличната доказателствена съвкупност е еднозначна по отношение авторството на осъденият, като извършител на хулиганските действия. В тази връзка претендираното нарушение с позоваването на чл.348, ал.1, т.2 НПК е лишено от правно и фактическо основание. Доказателствените претенции с които се обосновава поддържаното процесуално нарушение, се отнасят до обстоятелства, които са извън предмета на доказване по конкретното дело. Ето защо с отказът да назначи съответните експертизи, които да се произнесат по въпросите относно техническото състояние на автомобилът, собственост на осъденият, причинени ли са технически повреди, произходът на повредите и стойността на унищоженото и повредено имущество двете инстанции не са извършили нарушения, които да се обхващат от основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Съдебното производство по настоящето дело е протичало в рамките на внесеният обвинителен акт за извършено от касаторът престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 НК, поради което двете инстанции не са били длъжни да извършват дейност по събиране и проверка на доказателствен материал и за друго престъпление - такова по чл.216 ал.1 НК, претендирано от осъденият по повод повреди причинени на лекият му автомобил, като разбито панорамно стъкло, срязани гуми на автомобилът, както и за авторството на такова деяние. По арг. от чл.127, т.3 от Конституцията на РБ, съдът по конкретното дело не разполага с правомощие да дава задължителни указания на прокуратурата по отношение на лицата, които следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления да се ангажира тяхната отговорност. Затова и по настоящето дело съдът не е имал процесуалното задължение да предприема действия за ангажиране наказателната отговорност на други лица за други престъпления, щом като това не е сторено от прокуратурата с внесения от нея обвинителен акт. Подозрението на осъденият, че възможни извършители на повредите по лекият му автомобил са негови съседи, с които не бил в добри отношения по никакъв начин не може да се възприеме като извинителен мотив за последвалите действия на саморазправа, които по същество запълват съдържанието на основаният състав на хулиганството по чл.325, ал.1 НК. По отношение на съдържанието на извършените хулигански действия искането не съдържа конкретни фактически и правни възражения. В тази част решаващите фактите, относно нахлуването на осъдения в жилището на св. Д, последвалият скандал, отправените заплахи от К. за физическа саморазправа, включително и с използуване на оръжие, размахване на пистолета, опиране дулото на пистолета във вратът на пострадалият, последвалата намеса на органите на МВР за преустановяване това поведение на осъденият са установени по несъмнен начин и подкрепени от еднозначна и безпротиворечива доказателствена основа на която са се позовали двете инстанции. При това положение се налага изводът, че установените по делото фактически положения разкриват типичен случай на хулиганско поведение с извършител, осъденият Т. К. В тази връзка и по повод правилното приложение на закона, касационният състав споделя законосъобразното разбиране на въззивната инстанция, че хулиганските действия ще бъдат налице и в случайте, когато в основата им стоят лични мотиви, изведени от влошените междусъседски отношения или други конфликти на битова основа. В случая е налице и нещо повече, една по висока степен на укоримост в инкриминираните действия на осъденият, който само по подозрение, че възможни извършители на повреждането на личното имущество са пострадалият или членове на неговото семейство е изразил подчертано неуважение към установения правов ред и отношения в обществото. Не може да има спор, че под влияние на случилото се и воден от лична неприязън, касатора е извършил не само грубо нарушаване на обществения правопорядък, съпроводено с демонстративно насилие и обиди по отношение на пострадалият и неговите близки, но това е сторил в апартамента на пострадалият с нагласата да манифестира явното си неуважение към обществото, открито противопоставяйки се и на установените от него правила, гарантиращи, неприкосновеността на жилището, здравето, живота, честа и достойнството на всеки негов член, като правно защитени интереси и това несъмнено е станало достояние на околните, включително и на органите натоварени с опазване на обществения ред. Демонстративно отправените закани за употреба на оръжие, опиране дулото на пистолета в главата на пострадалият, писъците на близките за помощ и последвалата необходимост от намесата на полицията за обуздаване на осъденият са обстоятелства, които не позволяват да се приеме ,че се касае за обичаен по съдържание и насоченост, междуличностен конфликт на битова основа. В тази част правилно въззивната инстанция е направила обоснован и законосъобразен извод, че извършеното от касаторът по съдържание, насоченост и увреждане на обществения ред, съдържа признаците на хулиганските действия по чл.325, ал.1 НК. Като е съобразила, с оглед на чл.30 НК, и установените данни за съдебната минало на касатора, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на законът, възприемайки квалификацията на деянието по чл.325, ал.4 НК. При индивидуализацията на наказанието нарушения не са допуснати. В тази част искането е немотивирано. Не се сочат обстоятелства, които да не са съобразени или неправилно отчетени при отмерване на наказанието, което по размер е към предвидената в закона долна граница от една година лишаване от свобода, поради което настоящият състав приема, че основанието по чл.348, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 НПК за изменение на решението не е налице. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъденият К. Й. К. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на Решението от 16.05.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №1101/2008г. на Софийски градски съд с което е потвърдена присъдата от 07.03.2007г. по н.о.х.д. №1239/2005г. на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:   1. 2.