Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 01.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. №689/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №3/15.01.18 г.,постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н.Д.721/17 г., подсъдимите П. Й. и Ж. Г. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл.199,ал.1,т.3,пр.2 вр.чл.198,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.199,ал.1,т.4 за П. Й.; и вр.чл.54 и чл.58 А, ал.1 НК са им наложени наказания лишаване от свобода съответно от шест години и осем месеца за Й. и шест години за Г., които да се изтърпят при първоначален строг режим. На основание чл.68,ал.1 НК спрямо подсъдимия Г. е приведено в изпълнение наложено по определение, постановено по Н.Ч.Д.848/17 г.по описа на РС-Сливен, общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Зачетено е времето, през което дейците са били задържани по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Тази присъда е потвърдена с решение №32/08.05.18 г.,постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.31/18 г. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила обща касационна жалба от двамата подсъдими, в която са развити съображения, относими към касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Иска се решението да бъде изменено, като са намалят наложените наказания чрез приложение разпоредбата на чл.55 НК. В съдебно заседание пред ВКС Й. и Г. лично и чрез назначените им служебни защитници, поддържат жалбата си и отправените в нея искания. Частните обвинители М. и Д. Д., редовно призовани,не се явяват, не изпращат процесуален представител /също редовно призован/ и не заявяват становища по сезиращия настоящата инстанция документ. Представителят на ВКП настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Подсъдимите изразяват ярко недоволство към решаващата втора инстанция, свързано с наложените им наказания лишаване от свобода и по-точно казано, с тяхната дълготрайност. Изразяват се доводи, че съдът незаконосъобразно е индивидуализирал всекиму дължимото наказание, макар и правилно да е приложил нормата на чл.58 А НК поради проведено пред СлОС съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант- по чл.371,т.2 и сл.НПК. Настоява се на присъствие на предпоставките за това наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено при условията на чл.55 НК. Макар и само по себе си оплакването да е относимо към нарушение на материалния закон, доколкото по същество е свързано с искане за намаляване на наказанието, обмисляно в контекста на по-ниска степен на обществена опасност на дейците, този съд ще го обсъди по повод единственото релевирано основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Въззивният съдебен състав е изписал пространни съображения относно констатираната обществена опасност както на деянието с неговите специфики, така и поотделно на подсъдимите. С тях ВКС се солидаризира напълно. Отчетено е личното участие на всеки от дейците и в частност обстоятелството, че Г. има основен принос в осъществената срещу пострадалите принуда. Същевременно Й. е с по-тежко съдебно минало, което прибавя още едно съществено за него квалифициращо обстоятелство. Обобщено казано, това са основните аргументи, които оказват доминиращо влияние при определяне на дължимото наказание и в светлината на тях е определена неговата дълготрайност. Взето е отношение по ниската стойност на инкриминираното имущество, по отчитането на самопризнанието с оглед оказано съдействие и изразено разкаяние, по младата възраст на единия деец. Същите на се неправилно оценени и са отнесени към заложените в чл.36 цели на наказанието. Няма никакви разумни доводи,които да бъдат осмислени на плоскостта на необходимост от приложение на нормата на чл.55 НК. В кориците на делото не присъстват доказателства и най-вече фактологически в обстоятелствената част на обвинителния инструмент не е прието подсъдимият Г. да е бил подведен от своя брат-подсъдимия Й., в извършване на конкретната престъпна деятелност, както твърди служебният защитник на първия. Като оставим настрана, че макар и млад, Г. е осъждан, но му е бил даван шанс с приложение на института на условното осъждане /поради тази причина понастоящем е реализирана нормата на чл.68 НК, за което също са изписани съображения/, неговото участие в престъплението е изключително интензивно и упорито, що се касае до упражняване на принудата. От друга страна,дори и да се приеме,че подсъдимият Й. има семейство,за което се грижи, както той сам заявява /извън неговото изявление няма надлежни доказателства за това, видно от приложената на досъдебното производство-л.91- декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/, изтъкнатото обстоятелство не може да бъде оценено като изключително смекчаващо отговорността такова. Всякакво намаляване на наложените на дейците наказания би било резултат от необоснована снизходителност. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/08.05.18 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д.31/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/