Р Е Ш Е Н И Е №491 [населено място], 30.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 782 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на П. окръжен съд, Гражданско отделение, № 183 от 09.02.2010г. постановено по гр.д. № 1847/2009г., с което е оставено в сила решение № 100 от 02.07.2008г. на А. районен съд по гр.д. № 132/2007г. в частта за отхвърляне на предявения от Д. О. С. и З. А. С. против Р. А. Ч. и А. М. Ю. иск за установяване собствеността върху поземлен имот № 99088.502.126 по кадастралната карта на кв. Д. В.,[населено място] с площ 326 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване /до 10м./, както и е оставено в сила решение № 201/29.05.2009г. по същото гражданско дело на А. районен съд за отхвърляне на иска на Д. О. С. и З. А. С. против А. М. Ю., Н. А. Ч., С. Р. И., А. Р. И., А. Р. В., А. Р. Ч. и Х. Р. Ч. за признаване собственост по давностно владение върху построената в същия поземлен имот паянтова жилищна сграда с площ 78 кв.м. и други подобрения в имота, както и за отхвърляне на предявения от ищците против И. Д. Ч. иск за собственост на същия поземлен имот и паянтова жилищна сграда. Жалбоподателите Д. О. С. и З. А. С., чрез пълномощника адв. Ст. Г., поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът не е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства и поради това е достигнал до необоснован извод, че искът е неоснователен. Искат отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на предявения иск. Ответниците по жалбата не са депозирали писмени отговори. С определение № 772 от 14.07.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с практиката по въпроса необходимо ли е за начало на давностния срок съсобственикът да отблъсне владението на другите съсобственици или е достатъчно да афишира владението си. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ Ищците Д. и З. С. са твърдяли придобиване на поземления имот и на едноетажната паянтова жилищна сграда по давност, започнала да тече през 1974г., за което те са се снабдили с нотариален акт през 2006г. Първоначални ответници по иска са Р. А. Ч., И. Д. Ч. и А. М. Ю.. Р. А. Ч. е починал и производството е продължило спрямо неговите наследници Н. А. Ч., С. Р. И., А. Р. И., А. Р. В., А. Р. Ч. и Х. Р. Ч.. Установено е, че по плана от 1937г. имотът, за който претендират ищците - № 126 и ползвания от ответниците - № 127 образуват един общ парцел – ІІІ-50 от кв. 12, а по сега действащия план от 1974г. за всеки от имотите е отреден парцел: УПИ VІІІ-247 и УПИ ІХ-246. В периода от 1985г. до 1993г. посочените два парцела, заедно с още един, са били предвидени за отчуждаване за ЖСК, но процедурата по отчуждаването не е осъществена. Със заповед от 11.02.1993г. е одобрено изменение на ЗРП, като от парцел VІІІ-ЖСК са образувани индивидуални парцели VІІ-248, VІІІ-247 и ІХ-246 по съществуващи имотни граници. Според представените документи за собственост ищците се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от парцел ІІІ-50 по договор за продажба от 1971г. заедно с цялата жилищна сграда в южната част на имота. Р. А. Ч. е собственик на 108/745 ид.ч. от парцел ІІІ-50 по договор за дарение от 1972г. И. Д. Ч. е собственик на 82/381 ид.ч. от парцел Х-246 кв.12, целия от 381 кв.м. по дарение от 1980г., заедно с една стая от друга сграда. А. М. Ю. е собственик по дарение от 2006г. на ¼ ид.ч. от ПИ 127 с площ 372кв.м., както и на ¼ ид.ч. от ПИ 126 с площ 326 кв.м. По този начин собствеността върху имотите е отразена в кадастралната карта. Установено е, че между двата имота винаги е имало ограда, като ответниците живеят в северната част и ползват северния имот с № 127, а ищците ползват южния имот № 126 и сградата в него. Правният интерес от спора произтича от това, че според имотния регистър към кадастралната карта двата имота 126 и 127 са записани като обща собственост на всички страни. За да отхвърли иска съдът от една страна е приел, че придобиването по давност е било възможно, тъй като към 1974г. имотът е бил самостоятелен парцел, но от друга страна е счел, че ищците не са доказали с действията си да са отблъснали владението на ответниците – налице са данни, че съсобствениците са обсъждали варианти на застрояване на имота, а непосредствено преди завеждане на делото - и за извършване на доброволна делба. С оглед на това, а и на признанията на ищците, че са искали доброволно прекратяване на съсобствеността, е направен извод, че именно това признание на съсобствеността е прекъснало давността. Също така е отчетено, че констативният нотариален акт е изваден след като М. Ч. се е разпоредил с част от имота в полза на дъщеря си А., което разпореждане също представлява оспорване на собствеността на ищците. Относно сградата съдът е приел, че ищците могат да се легитимират като собственици по покупко-продажба, но искът е заявен за собственост по давност и като такъв е неоснователен, доколкото съдът не може да се произнася дали собствеността е придобита на друго основание. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречиво разрешаване на въпроса дали е необходимо за начало на давностния срок съсобственикът да отблъсне владението на другите съсобственици или е достатъчно само да афишира владението си. В Решение № 508 от 29.07.2003г. по гр.д. № 740/2002г. на ВКС , І г.о. се приема, че сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите наследници, като снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка доказва собственическо отношение към вещта. Решение № 2381 от 29.10.1979 по гр.д. № 1103//1979г. на ВС, І г.о. сочи, че сънаследникът е отнел владението на вещта от останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по начин, който показва, че я счита за своя. В обжалваното решение на П. окръжен съд е прието, че за да придобие собствеността по давност съсобственикът следва да обективира недвусмислено пред останалите съсобственици намерението си за своене и превръщането на държането на техните части във владение за себе си, като живеенето в имота и необезпокояваното му ползване не представляват такива действия. Настоящият състав счита за правилна както практиката в посочените две решения на ВС и ВКС, така и принципното разбиране, залегнало във въззивното решение, че когато съсобственикът придобива по давност съсобствен имот е необходимо да демонстрира пред останалите съсобственици превръщането на държането на техните части във владение за себе си и да отблъсне претенциите им за владение. Това разрешение обаче е приложимо най-често при съсобственост, възникнала от наследяване, каквито хипотези са разгледани в цитираните две решения на ВКС. То обаче не намира приложение за случаи, в които съсобствеността не произтича от наследяване, а от сделки и е налице трайно установено и то по взаимно съгласие на съсобствениците владение върху реални части от съсобствения имот, които представляват обособени отделни поземлени имоти. В този случай /какъвто е настоящия / не може да бъде поставено изискване за начало на давностния срок съсобственикът да отблъсне фактическата власт на другите съсобственици, тъй като такава фактическа власт никога не е упражнявана. Достатъчно е той явно, непрекъснато и необезпокоявано да владее имота, показвайки на другите съсобственици, че счита имота за свой. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е поставил като изискване за начало на давностното владение ищците да са отблъснали владението на останалите съсобственици и да са демонстрирали намерението си за своене на владяната от тях реална част от бившия съсобствен парцел, съответстваща на обособения след 1993г. УПИ VІІІ-247, сега поземлен имот № 99088.502.126 по кадастралната карта на А.. Както бе изяснено по-горе при отговора на правния въпрос, това принципно разрешение е неприложимо за настоящия случай, тъй като не съответства на конкретната фактическа обстановка, респ. на начина на възникване на съсобствеността и на установените отношения между съсобствениците. През 1971г. ищците са придобили чрез сделка ½ ид.ч. от тогава съществуващия парцел ІІІ-50 целия от 745 кв.м., заедно с къщата в южната част на парцела. Безспорно е, че оттогава до настоящия момент те владеят и ползват реална част от имота, която по следващия регулационен план от 1974г. е обособена в самостоятелен имот. Ответниците са приобретатели на идеални части от съсобствения парцел и на други сгради в северната част на бившия УПИ ІІІ-50, като те владеят и ползват реална част, съответстваща на обособения с плана от 1974г. УПИ ІХ-246. Между двата имота съществува ограда и всеки от тях има свой самостоятелен вход. Събраните свидетелски показания установяват именно този начин на ползване на имотите, а от обясненията на ответниците е видно, че те нямат претенции към имот № 126 на ищците, който считат за отделен от техния /виж обясненията на А. Ю. в протокола от 17.11.2009г. и нотариално заверената декларация на И. Ч.. Ответниците, както и праводателите им, не са имали претенции към имота на ищците, включително за владение и ползване на тяхната част; в никой момент не са имали достъп и владение върху този имот, за да е необходимо последващо отблъскване на владението им като начало на давностния срок, както неправилно е приел съдът. Вярно е, че събраните гласни доказателства установяват водени преговори за уреждане на отношенията по съсобствеността, но не може да се приеме, че те съставляват признание на права на ответниците върху имота на ищците, а по-скоро означават, че е търсен подходящ юридически способ за оформяне на правното положение в съответствие с фактическото такова. Ако е имало някакви спорове между съсобствениците те не са били свързани с владението и ползването на имотите, а с отреждането им за изграждане на ЖСК, като според гласните доказателства ищците и праводателите на ответниците не могли да постигнат съгласие за изграждане на обща къща. Що се отнася до нотариалният акт за дарение от 2006г., с който ответницата А. М. е придобила ¼ ид.ч. и от двата имота, той е съставен при обстоятелства, подробно изяснени от свидетелката Д., която е адвокат и е изготвила проекта. Пред нея М. – бащата на А., обяснил, че по документи имотът е бил един, но от години е разделен и се ползва като два имота. Тъй като бързали да извършат прехвърлянето, а един от съсобствениците живеел трайно в Т., то не било възможно предварително сключване на договор за доброволна делба и затова свидетелката съставила нотариалния акт по този начин. В обобщение следва да се приеме, че ищците са осъществявали несмущавано владение върху парцел VІІІ-247, сега имот № 126 по кадастралната карта, с намерение за своене, което е било известно на ответниците и не е оспорвано от тях. От момента на придаване на самостоятелен регулационен статут на имота през 1974г. не е съществувала пречка за течение на давностния срок. Поради изложеното ищците са придобили чрез давностно владение собствеността върху процесния поземлен имот, а жилищната сграда притежават по силата на договора за покупко-продажба от 1971г. Затова предявеният иск се явява основателен. При горните изводи и на основание чл. 293 ал.2 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго за уважаване на предявения установителен иск. На основание чл. 78 ГПК касаторите – ищци в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 793,50лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 183 от 09.02.2010г. на П. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1847/2009г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. Ч. от[населено място], [улица], А. М. Ю. от[населено място], [улица], Н. А. Ч. от[населено място], [улица], С. Р. И. от[населено място], жк.Л., бл. 464, вх.Б, ет.6, ап.619, А. Р. И. от[населено място], [улица], А. Р. В. от А., [улица], А. Р. Ч. от[населено място], [улица] и Х. Р. Ч. от[населено място], [улица], че Д. О. С. и З. А. С., двамата от[населено място], кв. Д.В., [улица] са собственици на основание давностно владение върху поземлен имот № 99088.502.126 по кадастралната карта на[населено място], кв. Д. В., с площ 326 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи: ПИ № 502.127 - двор на Р. А. Ч. и др., ПИ № 502.128 - улица на [община], ПИ № 502.239 – улица на [община], ПИ № 502.125 – двор на наследници на С. Ш. М., както и на построената него паянтова жилищна сграда с площ 78 кв.м. ОСЪЖДА И. Д. Ч., А. М. Ю., Н. А. Ч., С. Р. И., А. Р. И., А. Р. В., А. Р. Ч. и Х. Р. Ч. да заплатят на Д. О. С. и З. А. С. сумата 793,50 /седемстотин деветдесет и три цяло и петдесет стотни/лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: