1 Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 04.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 3345/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 393 от 13.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 151 от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 2357/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е постановено делбата на един апартамент в [населено място] и седем броя земеделски имоти в землището на [населено място] да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. В касационната жалба на П. П. Д. се поддържа оплакване относно начина на извършване на делбата спрямо апартамента и за неправилно приложение на материалния закон- чл.349, ал.2 ГПК, даващ възможност жилището да се възложи в дял на преживялата съпруга. Заедно с нея и жалбоподателката А. П. П. са недоволни и от делбата на земеделските имоти, като считат, че те са достатъчно на брой, за да се образуват реални дялове и да се разпределят между съсобствениците чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: Относно апартамента в [населено място] е било прието, че той е придобит от съделителката П. Д. в режим на обикновена съсобственост чрез договор за покупко-продажба с общия наследодател, а след смъртта му е наследен от нея като преживяла съпруга и двете им деца. При тези данни съдът е приел, че е налице комбинирана съсобственост, формирана на две основания- договор и наследство, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК, позовавайки се на ТР №1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение посоченият способ за възлагане се прилага само когато съсобствеността е възникнала по наследяване, а когато е налице смесена / комбинирана/съсобственост—възникнала на основание различни юридически факти, имотът не може да се възложи по този ред на някой от съделителите. В р.№ 239/ 6.08.2012 г. по гр.д.№ 81/ 2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо затова задължителна съдебна практика, е прието, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал.7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. Това е така защото преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. Даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като е видно, че имотът е придобит по време на брака на жалбоподателката П. П. Д. и съпругът й П. Н. Д.. Обстоятелството че придобиването е станало с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи не води до възникването на обикновена съсобственост, както неправилно е приел въззивният съд, за да откаже възлагането по чл.349, ал.2 ГПК. Имотът е закупен по време на брака и независимо на чие име е договорът или че в него фигурират имената и на двамата съпрузи, той е станал съпружеска имуществена общност. Състоянието на съсобственост е възникнало в случая само от един юридически факт- смъртта на наследодателя, която е довела както до прекратяване на съпружеската общност и придобиването от преживялата съпруга в това й качество на ½ ид.ч. от имота, така и до съсобственост с останалите наследници относно за другата ½ ид.ч., и изцяло за имота. Наследственият характер на имота се запазва, поради което следва да се приеме, че разглежданият случай, който е и една от масовите хипотези на делба, в която участват преживял съпруг и деца или други наследници на общия наследодател, не попада в хипотезата на смесена съсобственост, която е имало предвид ТР № 1/ 2004 г. С оглед на отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане на претенцията по чл.349, ал.2 ГПК. По отношение на земеделските имоти следва да се посочи, че решението противоречи на основната цел на делбата, а именно при възможност всеки съделител да получи реален дял- чл.69, ал.2 ЗН, което в случай че имотите по брой са равни или повече от броя на съделителите може да се постигне чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл.352 ГПК, а когато това е невъзможно или много неудобно- чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК. Неоснователно е позоваването на липса на инициатива от страна на съделителите за довършване на процедурата за реално поделяне на земеделските имоти съгласно изискването на чл.7 от ЗСПЗЗ и чл.10, ал.2 ППЗСПЗЗ, след като съдът не е дал указание на страните в тази насока относно това какви действия следва да предприемат за изготвяне на проект за делбата и одобряването му от общинската служба по земеделие. В тази част решението също следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 151 от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 2357/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: